Решение № 2048 от 23.2.2023 г. на ВАС, III о.

Образувано е по касационна жалба на Т. Иванов против решение 5405/31.08.2022 г. по адм. д. 12213/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед РД-09-0686 от 16.12.2011г. на Министъра на културата. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл.209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на посочената заповед, като се твърди, че при издаването и не са съобразени административно-производствените правила и е нарушен материалният закон. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта. Ответникът - Министър на културата не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена при спазване на процесуалните изисквания за нейната допустимост. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по оспорване на Заповед РД-09-0686 от 16.12.2011г. на Министъра на културата. Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с влязло в сила определение 4230/04.05.2022г., постановено по адм.д. 2414/2022г. по описа на ВАС. От фактическа страна съдът е обсъдил двете постановления на прокурори при СГП, приложени към преписката, за прекратяване на наказателни производства, водени срещу касатора и срещу неизвестен извършител, във връзка с престъпления свързани с движими вещи - старинни монети, статуетка със счупени крака, гривна и обеца. Не е спорно в процеса и е посочено в представените доказателства, че вещите са иззети от касатора при митническа проверка, извършена на Аерогара София на 17.05.2001г., и предадени на отдел Фондове при Националния исторически музей. С постановление за прекратяване на наказателно производство 4683/08 г. от 02.11.2011 г. с Н.-07-02-д/03.11.2011 г. на прокурор при СГП е прието, че по силата на чл.146, ал.2 /отм./ от ЗКН, старинните монети и предмети, общо 54 на брой, са движими археологически обекти, на които касаторът не е доказал да е собственик и които по силата на закона са публична държавна собственост. С посоченото постановление е разпоредено министърът на културата със съдействието на инспектората за опазване на културното наследство да предприеме действия по идентификация, категоризация и регистрация на 54-те веществени доказателства, с правен режим на публична държавна собственост и заприходяването им като дълготрайни материални активи на някой музей. С оспорената Заповед РД-09-0686 от 16.12.2011г., издадена от министъра на културата, е разпоредено отнети в полза на държавата движими културни ценности - петдесет и четири броя, представляващи веществени доказателства по следствено дело 612 от 2001г. по описа на І ТО - ССлС, водено против Т. Иванов, предадени на отговорно пазене от Митница Аерогара София в отдел Фондове на Националния исторически музей и приети с Акт за временно ползване ІІ-3340/30.05.2001г., да бъдат вписани във фондовете на музея по реда на Закона за културното наследство /ЗКН/ и Наредба Н-6/11.12.2009г. за формиране, управление и идентификация на музейните фондове. Посочено е, че заповедта е издадена във връзка с постановление за прекратяване на наказателно производство 4683/08г. от 03.11.2011г. на прокурор от Софийска градска прокуратура. АССГ е приел, че доказателства за собственост на движимите вещи археологически обекти от страна на жалбоподателя не са представени, а обстоятелството, че вещите са били в негово държане към момента на митническата проверка не доказва собственост по отношение на тях. Решението е правилно като краен резултат. Не са налице сочените касационни основания. Допуснатите процесуални нарушения по делото не са съществени, тъй като крайните изводи на АССГ по фактите и правото са правилни. Предметът на първоинстанционното дело е законосъобразността на административен акт, а не спорното субективно материално право на собственост върху имотите. Административният съд не разрешава вещни спорове. Оспорената заповед на министъра на културата е издадена на основание чл.14, т.14 и 16 от Закона за културното наследство. Посочените разпоредби регламентират правомощието на министъра на културата да координира, организира и контролира дейността по: а) връщането на незаконно изнесените движими културни ценности - национално богатство; б) опазване на културното наследство, свързано с българската история и култура, извън територията на Република България;в) мониторинг на недвижими културни ценности; г) методология и определяне на режими за опазване на недвижимите културни ценности и тяхната среда и да упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности. Налице е както компетентност на органа, така и материалноправно основание за издаване на заповедта. Спазена е изискуемата от закона форма, а допуснатите нарушения на административно-производствените правила не са съществени, тъй като не са от естество да се отразят на крайните фактически и правни изводи и на формираното волеизявление. Съгласно чл. 229, ал.1 от Закона за митниците, в действащата му към момента на съставяне на акта за установяване на митническо нарушение редакция, митническите органи имат право да изземват и задържат стоките - предмет на митническо нарушение, преносните, превозните и други средства, послужили за тяхното укриване, внасяне или изнасяне от страната, веществените доказателства, необходими или свързани с процедурата на разследване, както и стоки и суми за обезпечаване на евентуални вземания по съставения акт, а съгласно ал.2 иззетите и задържани стоки могат да бъдат задържани до приключване на административнонаказателното и наказателното производство. Именно на това основание вещите са били иззети от касатора. Още преди приключване на наказателните производства, съгласно издадено прокурорско разпореждане, вещите са били предадени за временно съхранение и с оглед идентификацията им, на НИМ. Не е налице отнемане на вещите в полза на държавата или конфискация, тъй като липсват доказателства, че те са били собственост на касатора.