Решение № 1357 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2018 г.

ВАСII отделение01.02.2019 г.докладчик т Мариета Милева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 384/01.06.2018 г. постановено по адм. дело № 1170/2017 г. на Административен съд – Хасково и вместо него постановява: ОТМЕНЯ извършеното от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Хасково действие по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти с промяна на данните за собствеността на поземлен имот с идентификатор 65677.701.2834 по КК на гр. Свиленград, състоящо се в заличаване на М. Г., Д. К., П. А., М. Х., както и на Е. Ш., В. Ш., М. Ш. и К. Ш. като собственици на имота. ОСЪЖДА С. К. от [населено място] и Службата по геодезия картография и кадастър – Хасково да заплатят на М. Г., Р. К., Д. К., С. Г., Ц. Ш., В. Ш., А. Ш., М. Х., П. А., Е. Х., О. Х. и М. М. сумата 780. 00 (седемстотин и осемдесет) лева разноски по делото пред двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1357 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9459/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на М. Г., Р. К., Д. К., С. Г., Ц. Ш., В. Ш., А. Ш., М. Х., П. А., Е. Х., О. Х. и М. М. против решение № 384 от 01.06.2018 г. по адм. дело № 1170/2017 г. на Административен съд - Хасково, с което са отхвърлени жалбите им против действие на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Хасково по изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) на гр. Свиленград с промяна на данните за собствеността на поземлен имот с идентификатор 65677.701.2834 съгласно писмо (уведомление) изх. № 24-20556/17.10.2017 г. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от събраните доказателства и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат подробни съображения в подкрепа на касационните основания в касационната жалба и в представените писмени бележки. Молят решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Административен съд - Хасково за ново разглеждане от друг състав, с указания за събиране на доказателства, или евентуално след отмяната на съдебния акт да се постанови ново решение по същество, с което действието по изменение на КРНИ на началника на СГКК – Хасково, да бъде отменено и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона или след отмяната да се постанови нов съдебен акт по същество, с който извършеното от началника на СГКК – Хасково действие по изменение на КРНИ за поземлен имот 65677.701.2834 по кадастралната карта на гр. Свиленград да бъде отменено. Претендират и направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът – началникът на СГКК – Хасково не изразява становище по касационните жалби. Ответницата С. К. оспорва касационните жалби. Моли решението на Административен съд – Хасково да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и служебно прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, същите са основателни по следните съображения: Решението на Административен съд – Хасково е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на действието на началника на СГКК- Хасково по изменение на КРНИ на гр. Свиленград по отношение на данните за собствеността на имот с идентификатор 65677.701.2834, изразяващо се в заличаване на М. Г., Д. К., П. Ш. (А.), М. Ш. (Х.), както и на Е. Ш., В. Ш., М. Ш. и К. Ш. (наследодатели на останалите жалбоподатели) като собственици на имота, на който като единствен собственик остава вписана само С. К., са направени при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. По делото е установено, че КККР на гр. Свиленград е одобрена през 2016 г. При нейното одобряване като собственици на имот с идентификатор 65677.701.2834 с площ от 102 кв. м. са записани ответницата С. К. и жалбоподателите Г., К., П. А., М. Х. и наследодателите на останалите жалбоподатели Е. Ш., В. Ш., М. Ш. и К. Ш. Записването е въз основа на нот. акт № ***, том II, дело № 909/1993 г., в който тези лица са признати за собственици по наследство и давностно владение на незастроено дворно място с площ от 250 кв. м., с планоснимачен номер 1641, за който е отреден парцел XXIX в кв. 46 по плана на гр. Свиленград при 1/3 ид. част за К. и общо 2/3 ид. части за всички останали. Съгласно действащия план на гр. Свиленград, одобрен през 1993 г. имотът описан като парцел XXIX в кв. 46 в цитирания по- горе нотариален акт е включен в УПИ XI-2834, УПИ XVII и в УПИ X-2833 в кв. 67 А. Със заявление от 10.10.2017 г. ответницата С. К. прави искане до началника на СГКК- Хасково за нанасяне на настъпили промени в КРНИ за имот с идентификатор 65677.701.2834 по КК на гр. Свиленград и издаване на скица за имота. Позовава се на нот. акт № *, том Х, рег. № 8834, дело № 1380 от 2005 г. на нотариус с район на действие гр. Свиленград, с който е призната за собственик по наследство, давностно владение и на основание чл. 1, ал. 1 от ЗВСОНИ на УПИ XI-2834, 2890, с площ от 102 кв. м. в кв. 67 А по действащия кадастрален и регулационен план на гр. Свиленград. Като се съобразява с отразеното в представения нотариален акт началникът на СГКК – Хасково извършва действие по изменение на КРНИ за имот с идентификатор 65677.701.2834 по КК на гр. Свиленград като заличава жалбоподателите Г., К., П. А., М. Х. и наследодателите на останалите жалбоподатели като собственици на имота и като собственик в регистъра остава вписва само ответницата С. К. За извършеното действие жалбоподателите са уведомени с писмо изх. № 24-20556/17.10.2017 г. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че извършеното от административния орган действие по изменение на КРНИ, състоящо се в заличаване на касаторите Г., К., А. и Х. и на наследодателите на останалите касатори като собственици на имот с идентификатор 65677.701.2834 по КК на гр. Свиленград, е законосъобразно. Процедурата по чл. 53, ал. 1 ЗКИР е дейност на администрацията по поддържане на КР в актуално състояние и намира приложение при възникване на нови или промяна на подлежащите на вписване данни, настъпили след одобряване на кадастралната карта. В случая предпоставките за изменение на КРНИ не са налице, тъй като липсват данни за промяна на собствеността по отношение на имот с идентификатор 65677.701.2834, настъпила след одобряване на КККР през 2016 г. За жалбоподателите такава промяна не е настъпила, тъй като нотариалният акт от 1993 г. не е отменен, а представеният нот. акт от 2005 г. от ответницата С. К. сочи на съществуване на спор за материално право по отношение на имота. Наличието на два действителни титула за собственост е основание административният орган да откаже исканото изменение и да запази съществуващото положение, тъй като не разполага с компетентност да разреши спора за принадлежността на правото на собственост. Изменение на КРНИ би могло да бъде извършено едва след разрешаване на спора за собственост по общия исков ред - чл. 53 а, т. 1 ЗКИР. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, според която ако е налице непълнота или грешка в КККР, свързана със спор за материално право, то тя може да бъде отстранена след решаване на спора по съдебен ред. Освен това в случая с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 198/2014 г. на Свиленградския район съд предявеният от С. К. и съпруга й против касаторите в настоящото производство иск за признаване за установено, че последните не са собственици на УПИ XI-2834, 2890, с площ от 102 кв. м. в кв. 67 А по плана на гр. Свиленград, е отхвърлен. Следователно съдебното решение не отрича признатите с нотариалния акт от 1993 г. права на собственост на касаторите и съответно не създава самостоятелни такива върху имота за ответницата К., заявила пред административния орган искане за заличаване на останалите съсобственици. Поради това не са налице основания за изменение на КРНИ чрез заличаването касаторите Г., К., П. А., М. Х. и на наследодателите на останалите касатори като собственици на имот с идентификатор 65677.701.2834 по КК на гр. Свиленград и извършеното от началника на СГКК – Хасково действие е незаконосъобразно. Ето защо като достига до заключение в обратния смисъл и отхвърля жалбите против това действие, съставът на Административен съд – Хасково постановява решение в противоречие с материалния закон и представените доказателства. По тези съображения настоящата инстанция приема, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен, като вместо него се постанови ново решение по същество, с което действието на началника на СГКК – Хасково за изменение на КРНИ за имот с идентификатор 65677.701.2834 по КК на гр. Свиленград, състоящо се в заличаване на М. Г., Д. К., П. Ш. (А.), М. Ш. (Х.), както и на Е. Ш., В. Ш., М. Ш. и К. Ш. - наследодатели на останалите жалбоподатели като собственици на имота, да бъде отменено. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции, ответницата по касационната жалба С. К. и СГКК- Хасково, в чийто състав е органът, извършил отмененото действие, следва да заплатят на касаторите сумата 780. 00 лв. разноски по делото, представляващи 180. 00 лв. държавна такса пред двете съдебни инстанции и 600. 00 възнаграждение за адвокат пред първата съдебна инстанция. Разноски, представляващи възнаграждение за адвокат в касационното производство, не следва да бъдат присъждани на жалбоподателите, тъй като липсват данни за действително направени такива. В представения по делото договор за правна защита и съдействие на адв. Аврамов е посочено само договорено, но не и действително заплатено възнаграждение, а други доказателства за извършено плащане по договора не са представени. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,

Цитирани разпоредби

1