Решение № 17053 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10102/2011 г.

Решение № 17053 от 22.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10102/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 50, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО). Образувано е по касационна жалба на "Нов оптимист" СД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас чрез пълномощника му адв. Георгиева срещу решение № 2510 от 25.05.2011 г. по адм. дело № 9355/2010 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въз основа на подробно изложени оплаквания моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на ново такова по съществото на спора, като се уважи жалбата на дружеството срещу процесното решение на заместник-председателя на Патентното ведомство на Република България. Ответниците - заместник-председателят на Патентното ведомство и Red Bul Gmbh Австрия, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като неоснователна и молят оспореното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съобрази следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било решение № 257 от 13.07.2010 г. на заместник-председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 46, ал. 4 и ал. 6 от ЗМГО е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне на действието на международна регистрация на марка № 762902 ENERGY DRINK BULLIT GET ITI, комбинирана с притежател Red Bul Gmbh Австрия. За да постанови този резултат, административният орган е приел в мотивите си, че регистрацията е вписана в международния регистър на марките на 02.08.2001 г. за стоки от класове 32 и 33 на МКСУ. България е посочена страна с териториално разширение по смисъла на чл. 3ter от Мадридската спогодба за международна регистрация на марки от 01.09.2003 г., от когато по принцип възниква задължението за използване на марката на територията на Република България. Административният орган е изследвал наличието на основанията по чл. 19, ал. 1 от ЗМГО за отмяна на регистрацията на марка по искане на молителя, като е приел, че в случая срокът на доказване на използване на марката на територията на България е от 16.04.2004 до 16.04.2009 г., тъй като това е периодът, посочен в искането за отмяна на регистрацията. Приел, е обаче, че до 14.09.2005 г. притежателят на марката не е знаел дали ще бъде предоставена закрила на същата за стоките от класове 32 и 33 на МКСУ и с оглед това обстоятелство на несигурност на правната закрила, както и съществуващият риск от преследване за евентуални нарушения, са приети за основателна причина за неизползване на марката в периода до 14.09.2005 г. По изложените по-горе съображения, административният орган е приел, че липсват основания за прилагане на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 19 от ЗМГО, с оглед на което е постановил решението си. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Нов оптимист" СД срещу решението на заместник-председателя на Патентното ведомство, като е възприел изцяло съображенията на административния орган. В допълнение е изтъкнал доводи, че административният орган е обвързан от периода, посочен в искането за отмяна на регистрацията (16.04.2004 - 16.04.2009 г.), като не може служебно да променя границите, в които се изследва реалното използване на вещта, тъй като в горната хипотеза органът действа само по искане на заинтересованата страна и в рамките на същото. Изложил е съображения също така, че от 14.11.2005 г. (когато е вписано оттеглянето на предварителния отказ) към датата на издаване на административния акт - 13.07.2010 г. не са изтекли пет години, поради което не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, за да бъде отменена регистрацията на процесната марка. Решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентния орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - производството пред административния орган е образувано по искане за отмяна на регистрацията на марка, направено от касатора, като е спазена процедурата съгласно специалния Закон за марките и географските означения за размяна на възражения, становища и доказателства между страните. Изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон също е правилен. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗМГО предвижда отмяна на регистрирана марка по искане на всяко лице, когато марката не е използвана съгласно чл. 19 от ЗМГО. Според тази норма регистрацията може да бъде отменена, когато в срок от пет години от датата на регистрацията, притежателят не е започнал да използва реално марката на територията на Република България, във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е преустановено за непрекъснат период от пет години. В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че датата, от която е възникнало задължението за използване на марката на територията на България е 01.09.2003 г. Правилен е и изводът на решаващия състав за наличието на основателна причина по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗМГО за титуляра на марката да не използва същата на територията на страната за периода 01.09.2003 - 14.11.2005 г. с оглед обстоятелството, че предоставянето на закрила е било под условие. Съдържанието на понятието "основателни причини за неизползването на регистрирана марка" е изследвано в практиката на СЕС, която е единна, че като такива следва да се приемат пречките, които имат пряка връзка с тази марка, като правят използването и невъзможно или неразумно, и които не зависят от волята на притежателя на посочената марка. Видно от изложеното по-горе, мотивите на първоинстанционния съд в тази връзка са в унисон в практиката на СЕС. Съдът е изследвал наличието на някоя от двете хипотези, визирани в чл. 19, ал. 1 от ЗМГО, като правилно е приел, че в случая не е налице минималноустановеният от закона период от пет години, при изтичането на който неизползването на марката води до заличаването й на територията на страната. При липсата на минималноустановения петгодишен срок е безпредметна преценката за наличието или липсата на реално използване на спорната марка като обстоятелство, определящо възможността за отмяна действието на регистрацията. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира за неоснователни касационните доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспореното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,