Решение № 244 от 10.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2482/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Т. Василева, срещу решение 64 от 27.01.2023 г., постановено по адм.д. 267/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено издадено от него уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020, с изх. 02-260-2600/2955 от 10.03.2022 г., в обжалваната му част (без оторизираната сума от 2 148,45 лева по Подмярка 13.1/НР1), с която са извършени намаления и са отказани плащания на Премиум енерджи ООД и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че като мотив за издаването на оспорения акт може да послужи представено в хода на делото писмено становище, а жалбоподателят е имал възможност да се запознае с него преди провеждането на първото по делото заседание и е правил доказателствени искания във връзка с него. Заявява също, че Премиум енерджи ООД не е доказало изпълнението на всички условия за получаване пълния размер на заявеното подпомагане по процесните схеми и мерки. Сумите са били изчислени чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) в резултат на автоматизирано извършени автоматични проверки, като излага и обяснения за размерите на оторизираните суми. По посочените съображения иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на издадения от него административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Премиум енерджи ООД, [ЕИК], не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но няма изискуемото съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В уведомителното писмо е посочено, че оторизираните суми са изчислени чрез ИСАК след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място, но не са изложени фактите обосновали намалението на исканите суми по всяка една от мерките/схемите. Съдът е предположил, че вероятно са били установени недопустими за подпомагане площи в подаденото заявление, но кои са тези площи, какъв е техният размер и поради какви причини са приети като недопустими, не става ясно от съдържанието на уведомителното писмо. Изложил е, че представеното в хода на съдебното производство становище по жалбата от страна на административния орган, не изпълнява ролята на мотиви по смисъла на тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, защото е изготвено след подаване на жалбата до съда. Изведен е краен извод, че допуснатото нарушение на изискването за спазване на законоустановената форма на акта е съществено, доколкото нарушава правото на защита на адресата и препятства преценката на съда за съответствието на акта с материалния закон, обуславящо незаконосъобразност по чл. 146, т. 2 АПК. Решението е правилно. Административен съд Хасково обосновано е приел, че оспореният административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. В уведомителното писмо, административният орган бланкетно е посочил, че общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК, след извършване на задължителни административни проверки и/или проверки на място, в съответствие с чл. 37 ЗПЗП, като не е дефинирал конкретните причини за определяне на процесните площи като недопустими за подпомагане. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за извършените намаления на исканите суми по отделните мерки/схеми и постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. От съдържанието на колона 3 - "Намаления" към Таблица 1 на уведомителното писмо е невъзможно да се установи каква е действителната воля на административния орган. В поясненията към тази колона са посочени пет отделни хипотези за намаляване на субсидията, но не е изяснено коя от тях е относима за конкретния случай. По отношение процесните схеми от уведомителното писмо са посочени единствено размерите на исканите суми по схемите, размерите на намаленията и на оторизираните суми, но не са изложени каквито и да било конкретни фактически и правни основания, касаещи извършеното намаление. Пояснението за колона 3 е общо и бланкетно, като не дава представа защо е отказано подпомагане по съответната мярка/схема. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че изпратеното в хода на делото становище, макар и да изхожда от органа, не може да бъде прието за мотиви. Съгласно цитираното тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите на акта могат да бъдат изложени и отделно от него, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган (а не до съда), ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Приложеното писмено становище изх.02-260-2600/2955#2/11.04.2022 г., не санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е издадено в процедура по административно обжалване, а същото е в отговор на вече постъпилата жалба до административния съд от 30.03.2022 г. Поради това настоящият съдебен състав не споделя защитната теза на касатора по цитирана от него съдебна практика, за наличие на предпоставките за прилагане на тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, обоснована с възможност за жалбоподателя да се запознае със становището преди провеждането на първото по делото заседание и направените доказателствени искания по него. Важното, за да бъде гарантирано правото на защита, е мотивите към акта да бъдат сведени до знанието на адресата преди изтичането на срока за обжалване, за да може той да ги знае при изготвянето на жалбата си, а това в случая не е налице. По отношение другото възражения на касатора, че жалбоподателят не е доказал изпълнението на всички условия за получаване пълния размер на заявеното подпомагане по процесните схеми и мерки следва да се посочи, че той е бил затруднен да стори това именно поради липсата на мотиви към акта. При така направената правилна преценка на Административен съд Хасково за липса на фактически и конкретни правни основания за издаване на акта, което е самостоятелно основание за отмяна му в атакуваната част, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна Премиум енерджи ООД, но тя не е изразила претенция за присъждането им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение