Решение № 16066 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5332/2018 г.

Решение № 16066 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5332/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД срещу решение № 5/25.01.2018 г., постановено по адм. д. № 290/2017 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно като материално и процесуално незаконосъобразно - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде отхвърлена жалбата на В. Чакалов или да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав на първата инстанция. Не претендира заплащане на разноски. Ответникът В. Чакалов, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 5/25.01.2018 г., постановено по адм. д. № 290/2017 г. по описа на АС-Сливен е отменен мълчалив отказ на управителя на "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД да се произнесе по заявление за достъп до обществена по заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г., подадено от В. Чакалов, е върната преписката за произнасяне съобразно мотивите в решението без да бъдат присъдени разноски. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт при надлежното му сезиране със заявление по чл. 29, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Първоинстанционният съд изрично е посочил, че задълженият субект е длъжен да се произнесе с изричен акт в определените от закона срокове, което не е направено в случая и е формиран мълчалив отказ, който подлежи на отмяна. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че В. Чакалов със заявление вх. № РД-04-2857/31.07.2017 г., е поискал от "Водоснабдяване и канализация-Сливен" ООД да му бъде предоставена информация относно договори, сключени от дружеството. По това заявление не е постановен изричен отговор, не е поискано и уточнение на заявлението. При тези факти законосъобразно и обосновано АС-Сливен е обосновал извод, че задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация е бил сезиран с искане за достъп до обществена информация, поради което е бил длъжен да се произнесе с изричен акт. При липса на произнасяне в административното производство, съдът в конкретния случая не е възможно да извърши прецизна проверка относно наличието на евентуални основани яза отказ да бъде предоставена търсената информация, каквато е била защитната теза на управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД пред първата инстанция. При достатъчно събрани доказателства съдът е установил прецизно и непротиворечиво фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон. Правилно е прието от АС-Сливен, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ. Сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ и липсата на произнасяне в предвидения срок формира мълчалив отказ, който правилно и законосъобразно е отменен от АС-Сливен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,