Решение № 14171 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7469/2020 г.

Решение № 14171 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7469/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Трайкова, против решение № 226 от 11.02.2020 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 1204 по описа за 2019 г. на съда, с което е отменено решение № РВА-5800-206/32-227021/05.08.2019 г. на директора на териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници", потвърдено с решение № Р-842/32-208271/25.10.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на акциз на "Карол Фернандес Мийт" ООД и административната преписка е изпратена на директора на териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" за ново произнасяне по искането на "Карол Фернандес Мийт" ООД при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касацонната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че макар в ЗАДС да не е налице изрична разпоредба за възстановяване на недължимо платен акциз на лице, на което незаконосъобразно е прекратено действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител, то такова възстановяване се дължи за периода от 27.06.2018 г. до 31.05.2019 г., през който дружеството е заплащало акциз за закупени течни горива, използвани за производствени нужди. Твърди, че съдебната отмяна на акта за прекратяване действието на удостоверението за освободен от акциз краен потребител няма обратно действие, както и че съдебният акт за отмяната му не може да замести индивидуалния административен акт, с който се издава. Позовава се на разпоредбата на чл. 24 б, ал. 8 от ЗАДС, в сила от 1.01.2018 г., и счита, че като процесуалноправна норма намира приложение и по отношение на конкретния казус, поради което правото на прилагане на чл. 24 а, ал. 1 от ЗАДС възниква от датата на връчване на издаденото удостоверение. Искането от съда е да отмени оспореното решение на Административен съд - Благоевград като неправилно и да постанови друго по същество, с което да потвърди изцяло като правилен и законосъобразен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Карол Фернандес Мийт" ООД, ЕИК 811141387, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционният съд да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Благоевград е отменил решение № РВА-5800-206/32-227021/05.08.2019 г. на директора на териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници", потвърдено с решение № Р-842/32-208271/25.10.2019 г. на директора на Агенция "Митници", с което в производство по реда на чл. 27 от ЗАДС е отказано възстановяване на акциз на "Карол Фернандес Мийт" ООД в размер на 3 815, 41 лв. и административната преписка е изпратена на директора на териториална дирекция Югозападна при Агенция "Митници" за ново произнасяне по искането на "Карол Фернандес Мийт" ООД при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Административният съд е описал установената фактическа обстановка и основанията на митническия орган да постанови отказ по искането. Изложил е мотиви, че обжалваното решение е издадено от компетентен митнически орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Съдът е установил, че на 06.06.2019 г. "Карол Фернандес Мийт" ООД е подало искане за възстановяване на акциз в размер на 3 815, 41 лв. на основание чл. 27 от ЗАДС, регистрирано с вх. № 32-164894. След преглед на искането и приложените към него документи административният орган е констатирал, че искането не отговаря на разпоредбата на чл. 25 а от ППЗАДС. На 19.06.2019 г. е изпратено писмо рег. № 32-178280/19.06.2019 г. до дружеството, с което е уведомено за констатираната нередовност на искането за възстановяване на акциз. На 5.07.2019 г. е регистрирано искане вх. № ИВ-27-19/32-196548 за възстановяване на акциз на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС в размер на 3 815, 41 лева за получена акцизна стока - природен газ, за периода 27.06.2018 г. - 31.05.2019 г., ведно с приложени към него документи. Допълнително на 17.07.2019 г. от дружеството са представени счетоводна справка на сметка 60112 - природен газ, справка за произведени и продадени продукти и декларация, че получената акцизна стока - природен газ, за периода 27.06.2018 г. - 31.05.2019 г. не е разходвана за цели, различни от посочените в удостоверението за освободен от акциз краен потребител. Извършена е проверка от митническите служители по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 110, ал. 4 от ДОПК, при която е установено, че въз основа на подадено от "Карол Фернандес Мийт" ООД на 1.04.2015 г. искане на основание чл. 24 б, ал. 4 от ЗАДС е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител № BG005700 E0010 от 28.05.2014 г. С решение № РМЮ-5700-105/32-183842 от 26.06.2018 г. на началника на митница Югозападна е прекратено действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител, връчено на управителя на дружеството на 27.06.2018 г. Решението на началника на митница Югозападна е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение № 1942/22.11.2018 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 570/2018 г. Решението на Административен съд - Благоевград е оставено в сила с решение № 7235/15.05.2019 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 622/2019 г. Въз основа на констатираното при проверката митническият орган е приел, че за периода от 27.06.2018 г. до 31.05.2019 г., за който се иска възстановяване на недължимо платен акциз за природен газ, използван за производствени нужди, дружеството няма валидно удостоверение и не се ползва със статут на освободен от акциз краен потребител. Установил е, че през процесния период дружеството е използвало в производствения процес природен газ, закупен от доставчика "Аресгаз" ЕАД, като е заплащало дължимия акциз. Количеството енергиен продукт, закупен през периода от 27.06.2018 г. до 31.05.2019 г., е 6 359, 018 GJ с а размера на дължимия акциз е 3 815, 41 лв. Начисленият акциз е включен в подадените за съответните данъчни периоди акцизни декларации за енергийни продукти и електрическа енергия от доставчика на енергийния продукт "Аресгаз" ЕАД и е постъпил по сметка на компетентната териториална дирекция Югозападна. Въз основа на тези факти е прието, че в случая не е налице недължимо платено задължение за акциз, тъй като към датата на начисляване, деклариране и внасянето му дружеството не е имало действащо удостоверение за освободен от акциз краен потребител за периода от 27.06.2018 г. - датата на съобщаване на решение № РМЮ-5700-105/32-183842/26.06.2018 г., до влизането в сила на съдебното решение, с което е отменено решение № РМЮ-5700-105/32-183842/26.06.2018 г. Решението е обжалвано пред директора на Агенция "Митници" и е потвърдено с решение № Р-842/32-208271/25.10.2019 г. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС и на жалбоподателя се дължи възстановяване на платения акциз, който е използван за дейността, за периода от датата на деня, следващ издаването на незаконосъобразния акт за прекратяване действието на удостоверението до датата на начисляване и заплащане на акциза (крайният данъчен период). Посочил е, че редът за неговото възстановяване/прихващане е уреден в чл. 27 от ЗАДС, уреждащ общата хипотеза на възстановяване на недължимо платен акциз. Счел е, че ако административният орган не беше издал незаконосъобразния акт за прекратяване действието на удостоверение за освободен от акциз краен потребител дружеството не би заплатило акциза за потребените от него енергийни продукти в рамките на дейността му. Приел е, че в случая с отмяната на акта за прекратяване действието на удостоверението се заличава правното основание за заплащане на акциза и същия става недължимо платен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Редът за възстановяване или прихващане на акциза е уреден в чл. 27 от ЗАДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона, като органът по ал. 2 в 30 - дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. В случая административното производство е образувано по искане на "Карол Фернандес Мийт" ООД за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 3 815, 41 лв. на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за природен газ, използван за производствени цели, за периода от 27.06.2018 г. до 31.05.2019 г. поради постановен акт за прекратяване действието на издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител, който е отменен с влязло в сила съдебно решение. Образувано е производство по реда на чл. 27 от ЗАДС и чл. 129 от ДОПК, приключило с издаване на отказ за възстановяване на недължимо платения акциз, който е отменен от първоинстанционния съд с оспореното в настоящото съдебно производство решение и административната преписка е върната на митническия орган за произнасяне по искането при спазване за задължителните указания по прилагане на закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на недължимо платения акциз, който е използван за дейността на дружеството, за претендирания период. Отмяната на решението за прекратяване действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24 а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че действието на издаденото удостоверение неправилно е прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. Правилно съдът е приел, че с отмяната на акта за прекратяване действието на удостоверението е заличено правното основание за събиране на акциза, заплатен от дружеството за енергийния продукт, вложен в дейността му, и той е станал недължимо платен. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24 б, ал. 8 ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.), според която правото за прилагане на чл. 24 а, ал. 1 възниква от датата на връчване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаването му. Тази норма е неотносима към материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния акт на началника на митницата за прекратяване действието на издаденото удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗАДС е приложима във всички хипотези на недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт. Първоинстанционният съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172 а от АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. По отношение на дължимата лихва и началния момент, предвид общия характер на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 от ДОПК и доколкото в специалния закон липсва изрична уредба в тази насока, то сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва от деня, в който е следвало да бъде възстановена от митническите органи на основание чл. 129, ал. 6, предл. 2-ро от ДОПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,