Решение № 12110 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуалния си представител гл. юрк. Д. Брайкова срещу решение 77 от 21.03.2023 г. по адм. дело 271/2022 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменен акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 01-6500/2412#1 от 17.06.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва като неправилен извода на съда за липсата на фактически и правни основания за издаване на процесния АУПДВ, като в тази връзка развива подробни доводи. Поддържа, че обсъждането от страна на първостепенния съд на влезли в сила административни актове, относими към конкретния спор, е недопустимо и в този смисъл счита, че изложените мотиви са извън пределите на спора, с който съставът е сезиран. Иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди законосъобразността на оспорения АУПДВ. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът - Й. Георгиев, чрез процесуалния си представител адв. С. Рафаилов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил АУПДВ 01-6500/2412#1 от 17.06.2022 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с който на Й. Георгиев е установено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ и мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. в размер на 19 439,50 лв., ведно с лихва, определена на основание чл. 27, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г. на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността /Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 г./. За да отмени оспорения акт, съдът е приел следното от фактическа и правна страна: За кампания 2018 Й. Георгиев е подал заявление за подпомагане с УИН: [номер], като част от заявените схеми и мерки за подпомагане са СЕПП и Компенсационни плащания в планински райони /подмярка 13.1./. Със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, е одобрен проект за специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Със заповед РД-09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, обнародвана в Държавен вестник на 08.03.2019 г. Същата не е обжалвана в частта ѝ, касаеща декларирани за подпомагане от Й. Георгиев земеделски площи. С писмо изх. 01-0400/461 от 02.09.2020 г. на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, адресирано до заместник изпълнителния директор на ДФЗ, са посочени резултати от кръстосани проверки по заявления за подпомагане за кампания 2018 г., касаещи парцели на земеделски стопани с констатирано намаление в допустимата за подпомагане площ. С писмо с изх. 02-200-6500/5316 от 31.03.2021 г. на заместник изпълнителният директор на ДФЗ лицето е уведомено, че за кампания 2018, след извършване на намаления за подпомагане се оторизират суми по заявените схеми и мерки, от които по СЕПП в размер на 0,00 лв. и по подмярка 13.1/НР1 в размер на 0,00 лв. Съгласно съдържанието на уведомителното писмо, изплатените суми по двете схеми и подмярки са, както следва: по СЕПП - изплатена сума в размер на 8 991,33 лв. и по подмярка 13. 1/НР1 - изплатена сума в размер на 10 448,17 лв. Съдът приема, че това уведомително писмо е съобщено на лицето на 27.04.2022 г. и липсват данни за подадени възражения в указания срок. С писмо изх. 01-6500/2412 от 08.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК и чл. 7, § 1 и § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие /Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014/ и предвид констатирано от страна на административния орган недължимо плащане на финансова помощ, Й. Георгиев е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Видно от мотивите на писмото, след приключване на проверките по подаденото от лицето заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ спрямо двете бази данни Площи, допустими за подпомагане за парцел с композитен 62061-25-6-1 с декларирана площ 5,27 ха и недопустима площ от 5,27 ха и парцел с 62061-25-7-2 с декларирана площ 22,47 ха и недопустима площ от 22,47 ха. В тази връзка и с оглед отразените в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ окончателните данни за допустимите за подпомагане площи е извършена повторна калкулация на финансово подпомагане по СЕПП и мярка 13.1 за кампания 2018, при която е установено, че коректните суми, на които лицето има право на подпомагане са: по СЕПП в размер на 0,00 лв. и по мярка 13.1 в размер на 0,00 лв. Указано е, че разликата между първоначално оторизираната субсидия в размер на 8 991,33 лв. по СЕПП и 10 448,17 лв. по мярка 13.1, или общо 19 439,50 лв. представлява недължимо платена сума и следва да се възстанови на ДФЗ - РА. Въз основа на тези релевантни факти и обстоятелства и на горепосочените правни основания е издаден оспореният АУПДВ. В хода на съдебното производство е допусната, изслушана и приета първоначална и допълнителна съдебно техническа експертиза /СТЕ/, заключенията по които изцяло са кредитирани от първоинстанционния съд. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на който със заповед 03-РД/772 от 08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е делегирано правомощието да издава АУПДВ по всички схеми и мерки по директните плащания, за които редът за подаване на заявления за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, но същият е немотивиран и е постановен в противоречие с материалноправните норми, което обуславя извод за неговата незаконосъобразност. За да достигне до този извод, решаващият състав приема, че при издаването на оспорения акт административният орган не е посочил има ли издаден административен акт за извършената първоначално оторизация и за извършеното преизчисление на финансовото подпомагане и в тази връзка излага съображения, че оспореният акт не препраща изрично към приложеното по административната преписка писмо от 31.03.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, поради което не може да се приеме, че АУПДВ е мотивиран надлежно в частта относно извършената първоначално оторизация и в частта относно последващото преизчисление на финансовото подпомагане. Наред с изложеното, според съда в писмото са налице противоречия, от които не може да се изведе действителната воля на органа и липсва посочване на конкретната причина, поради която са извършени намаления по СЕПП и по подмярка 13.1, нито има мотиви, от които да се направи връзка с недопустимата площ на процесните парцели, посочени в АУПДВ, която да доведе до намаления на оторизираните суми. С оглед на изложеното и по аргумент от чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, съдът приема, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността, неизлагането на конкретните фактически основания, въз основа на които административният орган претендира да е възникнало държавното вземане, препятства упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. При преценката за съответствието на АУПДВ с приложимите материалноправни разпоредби първоинстанционният съд е приел, че същият е незаконосъобразен. В тази връзка излага мотиви, че предходно издадените и влезли в сила два административни акта - заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите и Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 с изх. 02-200-2600/5316 от 31.03.2021 г. на заместник изпълнителен директор на ДФЗ, за което приема, че е немотивирано и вътрешнопротиворечиво, не могат да послужат като основание за издаването на акта. Съставът приема, че по делото безспорно се установява, че парцелите, посочени в оспорения АУПДВ, са били включени изцяло в проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, одобрен със заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и обстоятелството, че с приемането на заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, същите парцели не са включени в окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018. Изложеното според съда обаче не може да обоснове извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ, тъй като след влизане в сила на заповедта за окончателния слой липсва административен акт, с който Й. Георгиев да е надлежно уведомен за извършени намаления на оторизираните суми по СЕПП и по подмярка 13.1, които намаления да са във връзка с недопустима площ на парцелите по АУПДВ. В контекста на изложеното първостепенният съд приема, че липсва фактическо основание за установяването на публично държавно вземане срещу лицето. Липсата на яснота, че площта на посочените в АУПДВ парцели представлява недопустима площ, както и че за тази площ е извършено недължимо плащане, според съда обуславя извод за издаването на акта и в противоречие с чл. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. По аргумент от чл. 7, § 3 от същия Регламент и предвид включването на процесните парцели изцяло в проекта на специализирания слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, както и извършеното плащане на първоначално оторизираните суми, административният съд приема, че същото е извършено поради грешка на министъра на земеделието, храните и горите, в чиято компетентност е одобряването на слоя, като допуснатата грешка не е била очевидна за подпомаганото лице. С оглед дадените в хода на производството заключения по СТЕ първоинстанционният съд излага мотиви, че макар и цялата площ на парцелите да е останала извън окончателния слой, в индивидуалната партида на оспорващия в Системата за електронни услуги на ДФЗ, площите на тези парцели не са отразени като недопустима площ. В тази връзка приема, че в разглеждания случай за Й. Георгиев не е било очевидно дали размерът на изплатената субсидия е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от административния орган при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане, поради което е налице хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014. По така изложените съображения, първоинстанционният съд е постановил отмяна на оспорения АУПДВ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон. По делото се установява, че в изпълнение на заповед РД 46 504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен предварителния специализиран слой и заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, са извършени кръстосани проверки по подадените за кампания 2018 заявления, обстоятелство, което се потвърждава и от съдържанието на оспорения АУПДВ. Установената недопустимост на площи в общ размер на 27,74 ха от парцел с композитен 62061-25-6-1 и парцел с 62061-25-7-2, заявени от Й. Георгиев за подпомагане се потвърждава и от даденото в хода на съдебното производство заключение по СТЕ. Това обаче не изключва необходимостта издаденият АУПДВ да бъде надлежно мотивиран. В процесния случай е установено по категоричен начин, че процесните парцели са били включени в проекта за специализирания слой за кампания 2018 г., но са изцяло изключени от окончателния специализиран слой. Действително заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой за кампания 2018 г. е влязла в сила в частта по отношение на процесните два парцела, заявени за подпомагане от Й. Георгиев. Правилно и обосновано съдът посочва, че съдържанието на уведомителното писмо от 31.03.2011 г. съдържа взаимноизключващи и противоречащи си части, като в таблица 1 за оторизирани суми относно Подмярка 13.1/НР1 от искана сума в размер на 15 315.28 лева е посочена за оторизирана сума 0.00 лева, а за СЕПП - от сума в размер на 13 507.33 лева е посочена за оторизирана сума 0.00 лева, а в таблица 2 "Извършени плащания" относно СЕПП е отразена като оторизирана сума в размер на 8991.33 лева / която е изплатена на лицето на 18.12.2018 г./ и относно Подмярка 13.1/НР1 е отразена като оторизирана сума в размер на 10448.17 лева /която е изплатена на лицето на 27.02.2019 г./. В този смисъл не става ясна каква е действителната воля на административния орган и какъв е конкретният размер на оторизираните суми. Мотивите на първостепенния съд досежно приложимост на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 се споделят от настоящия касационен състав. Съгласно чл. 7, § 1 от цитирания Регламент, в случай на извършване на неправомерно плащане, бенефициерът възстановява въпросната сума заедно с лихвата, изчислена съгласно § 2, когато е приложимо. Параграф 3 на същия регламент гласи: Задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. . От съдържанието на нормата е видно, че естеството на грешката не се конкретизира, а единствените условия са тя да е на компетентния или друг орган и да не е очевидна за бенефициера. В действителност първоначалното изплащане на процесните суми на лицето, видно от приложените по делото доказателства, предхожда издаването на заповед РД 09 229 от 01.03.2019 г. за окончателния специализиран слой, с която процесните площи в общ размер на 27,74 ха от парцел с композитен 62061-25-6-1 и парцел с 62061-25-7-2 са изключени от Площи, допустими за подпомагане за кампания 2018, като е налице втората предпоставка за прилагане на сочената разпоредба от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014, а именно грешката не е била очевидна за бенефициера. В настоящия случай, административният съд обосновава извода си с оглед липсата на данни в индивидуалната партида в СЕУ на ДФЗ на лицето във връзка с констатациите за допустимост на заявената площ на процесните парцели, обстоятелство, установено от вещото лице при изготвянето на допълнителното заключение по СТЕ. Видно от така посоченото заключение, от индивидуалната партида на лицето в СЕУ на ДФЗ са видни два парцела с площи в и извън окончателния слой, а именно парцел 07613-96-22-1 със заявена площ от 1,83 ха, от които извън слоя 0,19 ха и парцел 07613-540-8-1 със заявена площ от 14,05 ха, от които извън слоя 0,25 ха, които парцели са били с площи извън слоя ПДП от проект за слой ПДП за Кампания 2018 г., утвърден със заповед РД-46-504 от 12.12.2018 г. Следователно, липсват данни в индивидуалната партида на лицето в СЕУ на ДФЗ относно процесните два парцела, предмет на оспорения АУПДВ. Това означава, че за Й. Георгиев не е било очевидно дали размерът на изплатената помощ е определен правилно или е резултат на грешка, допусната от органа при извършване на проверките за допустимост на заявените площи за подпомагане, поради което правилно съдът е приел приложимост на хипотезата на чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 г. По така изложените съображения, като е достигнал до извода за незаконосъобразност на процесния АУПДВ, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2150,00 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,