Решение № 475 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 881/2010 г.

Решение № 475 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 881/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 59 от 19.03.2010 г. постановено от К. окръжен съд по гр. д. № 13/2010 г., с което е потвърдено решение на К. районен съд № 85 от 29.07.2009 г. по гр. д. № 847/2008 г. за допускане на съдебна делба между А. А. М. и Н. С. М. на апартамент № 60 в[населено място], кв. В., бл. 45, вх. Г, ет. 5, с площ 97,83 кв. м. при квоти 11,5/13 ид. ч. за А. М. и 1,5/13 ид. ч. за Н. М., както и за отхвърляне иска за делба между същите страни на движими вещи в 13 пункта, подробно описани в решението. Касационната жалба е подадена от ответницата Н. С. М. чрез пълномощника й адв. Д. срещу онази част на решението, с която е допусната делба на апартамента. Изтъкват се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателката сочи, че съдът е потвърдил решението, без да извърши преценка на събраните по делото доказателства, а се е основал единствено на влязлото в сила решение за допускане поправка на очевидна фактическа грешка. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за допускане на делбата при други квоти Ответникът по жалбата А. А. М. в дадения срок не е депозирал писмен отговор на жалбата. С определение № 756 от 12.07.2010 г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението относно делбата на недвижимия имот, служебно, поради съществуващо съмнение относно допустимостта му поради произнасяне по част от първоинстанционното решение, която е влязла в сила. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по иск за съдебна делба заведен от А. А. М. против Н. С. М. във фазата по допускането й. Страните са бивши съпрузи. Бракът им е сключен през 2004 г. и е прекратен през 2008 г. По време на брака е придобит апартамента, предмет на делбата, като спорът е за това какви са дяловете на страните с оглед твърденията на ищеца за влагане на лични средства при покупката. Първоинстанционният съд в решението си от 29.07.2009 г. по гр. д. № 847/2008 г. е приел наличие на частична трансформация в полза на ищеца А. М. и е определил квота 11,5/13 ид. ч. за него и 1,5/13 ид. ч. за ответницата. В диспозитива на решението обаче квотите не са посочени; същите са налице само в мотивите. Тази грешка е била отстранена в производство по чл. 247 ГПК, като на 20.11.1009 г. е постановено решение за поправка на очевидна фактическа грешка, с което в диспозитива на решението от 29.07.2009 г. са добавени посочените в мотивите дялове на страните. Ответницата Н. М. е обжалвала с въззивна жалба първоначалното решение на съда в частта му за определяне на квотите. Постановеното решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка не е обжалвала. С оглед на това въззивният съд е приел, че в обжалваното пред него решение не са посочени квотите, при които се допуска делбата, а решението от 20.11.2009 г., с което са определени квотите, е влязло в сила като необжалвано. Съдът е изложил съображения, че с последващото решение от 20.11.2009 г. е постановено допълване на решението по чл. 250 ГПК, а не поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 247 ГПК, тъй като нямало несъответствие между действително формираната воля и нейното отразяване в диспозитива, след като воля относно квотите в диспозитива изобщо не е формирана. Затова, според съда, след влизане в сила на това допълнително решение поради необжалването му, не може в производството, имащо за предмет контрол над първото решение, да се произнася по квотите, т. е да проверява правилността на решението от 20.11.2009 г. Въз основа на горното е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил решението от 29.07.2009 г. по гр. д. № 847/2008 г. на К. районен съд. По основанието за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд дължи произнасяне с решението си само в пределите на въззивната жалба с която е сезиран, т. е. той може да се произнася само по онези части от първоинстанционното решение, които са били обжалвани с въззивната жалба. В необжалваната част решението влиза в сила - чл. 296, т. 2 ГПК. Произнасянето на втората инстанция върху част от решението, която не е била обжалвана, е недопустимо и постановеното такова въззивно решение подлежи на обезсилване. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е сезиран с жалба срещу определените от първоинстанционния съд квоти в съсобствеността, поради което не може да се произнася по този въпрос и като краен резултат е потвърдил решението. С оглед въпросите, които решава съда в първата фаза на делбата /кои имоти, между кои лица и при какви квоти да се делят/, то следва да се приеме, че е потвърдено решението в частта му, определяща делбения имот и съделителите. В тази част обаче първоинстанционното решение не е било обжалвано. Във възивната жалба на Н. М. вх. № 4648/21.08.2009 г. е изразено недоволство само относно определените от съда квоти в съсобствеността и е поискана промяна на решението в тази му част. Следователно по другите въпроси, които се разрешават в първата фаза на делбата, а именно между кои лица и кой имот да се дели, решението на първата инстанция относно недвижимия имот следва да се счита влязло в сила като необжалвано. А като е разгледал жалбата и потвърдил решението въззивният съд се е произнесъл именно по тази част на решението, след като е счел, че въпросът за квотите не може да разглежда поради липса на жалба срещу решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка. В диспозитива си обаче съдът не е разграничил в кои части потвърждава решението. В съответствие с приетото по-горе досежно основанието за касационно обжалване, то въззивното решение е недопустимо. Тук е необходимо да се извърши и следното уточнение: Решението за поправка на очевидна фактическа грешка, след като влезе в сила, се инкорпорира в първоначалното решение и те съставляват едно цяло. Затова първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката. Това е така, защото целта на поправката е само да премахне несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. Ето защо в случая не е било необходимо подаване на нова жалба срещу решението по чл. 247, ал. 1 ГПК, а подадената първоначална жалба с изложени в нея доводи срещу квотите е достатъчна за извършване на проверка на поправеното решение в тази му част. Не могат да бъдат възприети разсъжденията на съда, че в случая с решението от 20.11.2009 г. е извършено допълване на решението, а не поправка на очевидна фактическа грешка. Една от хипотезите, в които е налице очевидна фактическа грешка, е пропуск на съда да отрази в решението /разбирай в диспозитива му/ становища, личащи от мотивите. В този случай съдът е формирал воля в мотивите, но тя не е намерила израз в диспозитива. Именно такава е хипотезата по настоящето дело - в диспозитива на първоинстанционното решение са пропуснати квотите на съделителите. Докато при непълното решение съдът изобщо не е формирал воля /нито в мотивите, нито в диспозитива/ по определена част от спорния предмет. В рамките на правомощията си да извършва контрол върху допустимостта на решението и съгласно приетото по-горе, съдът счита, че постановеното въззивно решение в допуснатата до касационно обжалване част е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 290, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд в очертаните от въззивната жалба предели на обжалването. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.