Решение № 563 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 684/2008 г.

Решение № 563 от 15.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 684/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Б. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 988/2007 г., с което на основание чл. 34 ЗС е допуснат до делба между Л. В. Б. и Б. Н. Б. недвижим имот, находящ се в с. И., община А., ул. " Д-р Н. Д. " № 8, представляващ дворно място, съставляващ парцел ****, пл. № 916 от кв. 42 по плана на селото при посочени съседи, със застроените в него къща стри стаи, два салона, кухня; лятна кухня; стопанска постройка, подробно описани в нотариален акт № 1* том V, н.д. № 1469/1997 г. на нотариус при Варненския районен съд при равни квоти. Навадени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответницата Л. В. Б. не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да допусне до делба недвижимия имот придобит между страните в съпружеска имуществена общност съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК установяваща, че придобитото по време на брака имущество в резултата на съвместен принос принадлежи общо на съпрузите и тъй ката ответникът не е доказал възражението си за трансформиране на лично имущество в придобиване на собствеността, съдът е приел, че след прекратяване на брака дяловете на страните са равни, поради което процесното имущество следва да бъде поделено при равни квоти. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че ответникът не е опровергал презумцията по чл. 19, ал. 3 СК за съвместен принос в придобития по време на брака между страните недвижим имот. В настоящето производство ответникът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на поддържатана от него теза за пълна трансформация на негови лични средства (трудови възнаграждения от работа зад граница преди брака и продажба на негово МПС придобито преди брака) вложени в придобиването на процесния имот, което е дало основание на съда да обоснове извода, че дяловете на страните след прекратяването на брака са равни - чл. 27 СК. Правилно съдът е посочил, че този извод не се променя от влязлото в сила решение по гр. д. № 1131/98 г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен иск на съпругата - настояща ищца по чл. 21, ал. 1 СК за пълна трансформация на нейни средства в придобиването на процесния имот. След като и двете страни не са доказали, че недвижимият имот е придобит изцяло с тяхно лично имущество, обосновано и законосъобразно съдът е приел, че имота следва да бъде поделен при равни квоти между двамата. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.