Решение № 1129 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12730/2009 г.

Решение № 1129 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12730/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационните жалби на РДНСК - Варна, чрез Началника инж. Ангелина Петрова; на Георги Христов Борисов, чрез проц. представител адв. Константин Смолецов и на Камен Ненов Николов против Решение № 222/24.03.2009 г., постановено по адм. д. № 203/2007 г. по описа на Варненски окръжен съд, Административно отделение, втори състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражение по първите две касационни жалби е депозирано в законния срок от Надка Ангелова Стойчева и Камен Ненов Николов. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Надка Ангелова Стойчева и Камен Ненов Николов против Заповед № Р-88/16.12.2004 г. на Началника на РДНСК - Варна, с която на осн. чл. 216, ал. 5 ЗУТ е отменено Решение № 2/8.9.2004 г. на Главния архитект на Район "Одесос", Община Варна за Отказ за узаконяване на строеж, представляващ "жилищна сграда на три етажа", изградена в УПИ IХ-8 в кв. 169 по плана IХ микрорайон на гр. Варна по молба на Георги Христов Борисов, от 23.01.2004 г. Съдът е отменил Заповед № Р-88/16.12.2004 г. За да постанови акта си решаващият съд, обосновано и след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, вкл. изслушана и приета СТЕ, е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Отказът на Главния архитект е правилен и узаконяване е било невъзможно, както по нормите на действащото към момента на извършване на строежа законодателство, така и съобразно нормите на сега действащия ЗУТ - строежът е извършен в съсобствен имот, който не е урегулиран и лицето не е имало право да строи без учредено право на строеж и без наличието на съгласие на останалите съсобственици. Варненски окръжен съд е изложил подробни и убедителни мотиви след като е изследвал фактическата обстановка и е достигнал до правилни и правно релевантни изводи, които настоящата инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря в акта си. Единственият грешен извод на ВОС касае срока, в който е подадена молбата за узаконяване. Същият, обаче, не влияе на изводите и крайния резултат, поради които ВАС не го взема предвид. Съдът е приел, че подадената на 23.01.2004 г. молба за узаконяване по § 184 ЗУТ е просрочена, тъй като срокът бил изтекъл на 31.09.2001 г. Параграф 184 е измежду преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, публикуван на 22.07.2003 г. в ДВ, бр. 65 и съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 5 от Конституцията - "Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.", т. е. ЗИД е влязъл в сила на 25.07.2003 г. и предвиденият преклузивен срок в § 184, ал. 2 е изтекъл на 26.01.2004 г., а подадената на 23.01.2004 г. молба е в срок. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав