Решение № 6648 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2012 г.

Решение № 6648 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10451/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Еленков, против решение № 3657/28.06.2012 г., постановено по адм. д. № 8646/2011 г. по описа на Административен съд, гр. София /АС/, с което е отменено по жалбата на "Източна газова компания" АД, Решение № 605/22.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата на "Източна газова компания" АД с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Източна газова компания" АД, чрез пълномощника си адв. Г. Георгиева, в писмен отговор по касационната жалба и писмено становище излага доводи за правилност на решението. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 605/22.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отнет лиценз № 38 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на лиценз № 38 на лицензирания складодържател "Източна газова компания" АД. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че АА е издаден от компетентен орган, в съответната форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. От фактическа страна съдът е приел, че жалбоподателят притежава лиценз № 38 от 26.06.2006 г за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки, с вписан идентификационен номер и номер на данъчния склад. При извършена проверка в данъчния склад са установени факти, отразени в протокол № 54/16/1/26.07.2011 г., а именно, че монтираните към момента разходомери на вход и изход на данъчния склад не предават данни към автоматизираната система за отчетност на лицето; в информационната система на Агенция "Митници" СКИУ постъпват данни от монтираните разходомери КТ 1 и КТ 2, които не са реални, тъй като разходомера на КТ 1 е определен за двупосочно движение на акцизната стока, а разполага с един тотализатор. Посочено е, че складодържателя следва да изгради контролна точка, като монтираният разходомер се свърже с два тотализатора - един за входящия поток акцизна стока и друг за изходящия. Констатирано е, че нивомерните системи монтирани на четирите стационарни резервоара за съхранение на акцизната стока не са одобрен тип и не са пригодени да предават данни към автоматизираната система за отчетност на лицето. Посочено е, че не е осигурена възможност за пломбиране на фланцовите връзки по тръбопроводите по линията на движение на акцизната стока. С решение № 605/22.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници" е отнет лиценз № 38 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието му. Основанието за издаване на акта е, че в сроковете по § 81 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС, лицензираният складодържател не е привел дейността си в съответствие с нормативните изисквания, като не е изпълнил, условната на чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗАДС във връзка с чл. 103а, ал. 1, 3 и 4 от ЗАДС и специфичните изисквания към измерванията и контрола на различните видове енергийни продукти, подробно описани в глава шеста на Наредба № 3/19.02.2010 г. При така установеното и на основание чл. 53, ал. 2, т. 1. във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗАДС, във вр. с чл. 103а, ал. 1, 3 и 4 от ЗАДС директора на Агенция "Митници" е постановил отнемане на лиценз № 38 на "ИЗТОЧНА ГАЗОВА КОМПАНИЯ" АД. Подробно съдът е обсъдил приетите по делото доказателства и неоспореното заключението на СТЕ и е приел, че в обжалваното решение не са посочени конкретните разпоредби от Наредба № 3/19.02.2010 г. /Наредбата/, респ. специфичните изисквания, които не са изпълнени във връзка със средствата за измерване на акцизни стоки. До този извод съдът е достигнал като е приел, че предвидените с Наредбата изисквания към средствата за измерване са различни за отделните видове акцизни стоки, същевременно, имат множество и строго специфични технически характеристики, което прави невъзможно установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаните в административния акт обстоятелства при липсата на индивидуализация на нарушените норми и неизпълнените изисквания. На следващо място съдът е приел, че с писмо рег. № ЗАДС/14/07 от 18.07.2011 г. зам.-директора на Агенция "Митници" е уведомил лицензирания складодържател за липсата на данни за привеждането на данъчния склад в съответствие с Наредба № 3/19.02.2010 г. и е предоставил на дружеството 14-дневен срок от датата на получаване на писмото възможността писмено да уведоми агенцията дали данъчният склад отговаря на изискванията на Наредбата. В мотивите на обжалваното решение че не са обсъдени писма от оспорващия до Агенция "Митници" с вх. № Г47-191/29.07.2011 г. по описа на ТМУ Варна, с изх. № 239/29.07.2011 г., с вх. № И 47-140/15.08.2011 г. по описа на ТМУ Варна, с вх. № И 47-202/15.08.2011 г., с които представляващият дружеството е уведомил митническите органи за готовността на дружеството да бъде извършено пломбиране на измервателните уреди и е заявено, че към 15.08.2011 г. данъчният склад, собственост на "ИЗТОЧНА ГАЗОВА КОМПАНИЯ" АД е приведен в съответствие с изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. Въпреки дадената възможност на складодържателя да заяви дали е налице съответствие на данъчния склад с изискванията относно измервателните уреди, съдът е приел, че административния орган не е обсъдил изпратените и получени в ТМУ Варна уведомителни писма от дружеството и не е разпоредил извършването на проверка за заявеното изпълнение на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. към 15.08.2011 г., а е постановил отнемане на лиценза на дружеството. Това нарушение на административно-производствените правила съдът е приел за съществено, тъй като са нарушени процесуалните права на страната в административното производство и не е установена в пълнота фактическата обстановка към датата на издаване на процесния акт. На следващо място съдът е приел, че съгласно заключението на вещото лице е установено, че в лицензирания данъчен склад има изградена система за отчетност, която е неразделна част от монтираните масразходомери и нивомери, а постъпващите в информационната система СКИУ данни от монтираните в КТ 1 и КТ 2 разходомери са реални. Вещото лице е посочило, че данните от системата за контрол на измервателните уреди (СКИУ) са достъпни по всяко време при използване на предоставените потребителско име и парола, като показват дата, час, код, маркер, контролна точка, транзакция "въвеждане" в КТ 1 и "извеждане" в КТ 2. При така изпълнената инсталация е възможно отчитането посредством масразходомер с един тотализатор. Вещото лице е констатирало, че жалбоподателят е осигурил възможност за пломбиране на фланцовите връзки по тръбопроводите, по които се движи акцизната стока. Тези констатации на вещото лице, не са оспорени от страните, поради което съдът приема, че към датата на изготвяне на заключението, монтираните устройства в данъчния склад, стопанисван от жалбоподателя са отговаряли на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. При така установеното и съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, съгласно която съдът следва да вземе предвид установените нови факти от значение за делото след издаване на акта към момента на приключване на устните състезания, съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на административно-производствените правила и на материалния закон. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Подробно са обсъдени събраните по делото доказателства и правилно е установена фактическата обстановка, поради което не следва да бъде повтаряна. Установено е, че с протокол № 54/16/1/26.07.2011 г., при извършена проверка в данъчния склад на лицензираният складодържател "ИЗТОЧНА ГАЗОВА КОМПАНИЯ" АД от митническите органи е установено, че в сроковете по § 81 от ПЗР на ЗИД на ЗАДС, лицензираният складодържател не е привел дейността си в съответствие с нормативните изисквания, като не е изпълнил условията на чл. 47, ал. 1, т. 10 от ЗАДС във връзка с чл. 103а, ал. 1, 3 и 4 от ЗАДС и специфичните изисквания към измерванията и контрола на различните видове енергийни продукти, подробно описани в глава шеста на Наредба № 3/9.02.2010 г. /Наредбата/. Неизпълнението на нормативните изисквания не е конкретизирано както в Протокола за извършена проверка, така и в обжалваното пред АС решение на Директора на Агенция "Митници". Основният довод в касационната жалба е свързан с факта, че обжалваното пред АС решение на Директора на Агенция "Митници" е издадено при условията на обвързана компетентност, а не оперативна самостоятелност, поради което и при установените нарушения същото е издадено законосъобразно. Този довод би бил основателен, ако в решението на Директора на Агенция "Митници", бяха обсъдени писмата изпратени от лицензираният складодържател до Агенция "Митници", с които същият е уведомил митническите органи за готовността на дружеството да бъде извършено пломбиране на измервателните уреди и е заявено, че към 15.08.2011 г. данъчният склад, собственост на "ИЗТОЧНА ГАЗОВА КОМПАНИЯ" АД е приведен в съответствие с изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. При предоставена възможност на складодържателя, /видно от писмо рег. № ЗАДС/14/07 от 18.07.2011 г./ в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото писмено да уведоми агенцията дали данъчният склад отговаря на изискванията на Наредбата, правилно АС е приел, че към момента на издаване на обжалваното решение № 605/22.08.2011 г., не може да се установи изтичане на този срок, тъй като липсват данни за датата на получаване на цитираното писмо. На следващо място с писмо вх. № ЗАДС 182/06 от 01.08.2011 г. дружеството е информирало Агенция "Митници" за извършена на място проверка за установяване готовността на обекта по смисъла на Наредба № 3/19.02.2010 г. и е поканило представители на агенцията за пломбиране на измервателните уреди и привеждане на данъчния склад за електронно предаване на данни към СКИУ. С писмо от 15.08.2011 г. дружеството е заявило, че към 15.08.2011 г. данъчния склад е приведен в съответствие с изискванията на Наредба № 3 от 19.02.2010 г. и отново са поканени представители на агенцията за пломбиране на измервателните уреди. Всички писма са получени на датата на изпращането им, т. е. преди издаване на процесното пред АС решение, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че обжалваното решение е постановено при липса на безспорни доказателства, че към момента на издаването му са налице цитираните в мотивите неконкретизирани нарушения. На следващо място правилно при условията на чл. 142, ал. 2 АПК съдът е обсъдил и кредитирал заключението на приетата по делото без оспорване СТЕ, от която е установено, че към датата на изготвяне на заключението, монтираните устройства в данъчния склад, стопанисван от жалбоподателя са отговаряли на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г. Неоснователен е в тази насока доводът на касатора за липса на доказателства, че към момента на издаване на Решение № 605/22.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", същите устройства монтирани в данъчния склад са отговаряли на изискванията на Наредба № 3/19.02.2010 г., тъй като така както е приел АС, въпреки изпратените от ответника по касационната жалба писма до Агенцията, повторна проверка не е била извършена в лицензирания склад. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че обжалваното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон и липса на твърдяното касационно основание, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касация се дължат направени по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 200 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на осмо отделение,