Решение № 7696 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2012 г.

Решение № 7696 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби и на двете страни в първоинстанционното производство срещу Решение № 3283 от 18.06.2012 г., постановено по адм. д. № 197/2012 г. по описа на Административен съд София - град /АССГ/, както следва:

1. касационна жалба на Директора на Дирекция ОУИ София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, в частта от решението, с която е отменен РА № 2001101019 от 20.05.2011 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП София, в частта му, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 49 490,88 лева по фактури, издадени от "Красти 66" ЕООД, "Златков 94" ЕООД и "Плутон 83" ЕООД за данъчните периоди от 01.02.2010 г. до 31.07.2010 г. на "Мото София" ООД, ЕИК 130923884 /с предишно наименование "Трансекспрес-БГ" ООД/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Твърди, че неправилно АССГ е приел, че представените доказателства са достатъчни да обосноват реалност на облагаемите доставки. Правото на приспадане на данъчен кредит по същите доставки е било отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС - поради липса на реалност на доставките, отразени в 137 броя фактури. Твърди, че изводите на съда за реалност на доставките не са подкрепени с доказателства. Сочи, че дружеството притежава 6 броя моторни превозни средства /МПС/ и 8 полуремаркета, които съгласно § 6, т. 18 не може да са самостоятелен обект на доставки. В този смисъл възникването на 137 повреди в 6 МПС за срок от 5 месеца, и то само в електрическата инсталация на МПС, не е доказано. С разходите за ремонт на МПС не е извършено увеличение на стойността, а е намален финансовият резултат. Процесните фактури и приемо-предавателните протоколи /ППП/ не съдържат индивидуализиращи данни на ремонтираните автомобили. Няма доказателства за вложени резервни части и консумативи. Доставчиците не са били намерени на адресите им за кореспонденция за проверка на счетоводната отчетност и установяване на конкретните параметри на извършените доставки, което е установено и от вещото лице. В представените договори липсват уговорки относно конкретното съдържание, характера и обема на дължимата престация, и има уговорки единствено относно плащането. ППП не съдържат данни за конкретното ремонтирано превозно средство. Същите като частни документи нямат и достоверна дата, достоверна е датата на постъпването им при органите по приходите. Доколкото издаването на фактурата последва извършването на услугата, ППП следва да е отразен в нея. В случая обаче е налице обратното - фактурата е отразена в ППП. Поради факта, че фактурата не съдържа данни за данъчното събитие, каквото е изискването на чл. 114, ал. 1, т. 10 от ЗДДС, не е доказано възникването на данъчното събитие, респективно изпълнение на облагаема доставка. Относно доказателствата за плащане - дневни извлечения от ЕКАФП и свидетелство за регистрацията му, както и доказателства за наличие на нает персонал, макар че доказват определени факти - плащане по касов път и наличие на възможност за изпълнение на определени дейности, не са посочени доказателства за връзката на тези факти с изпълнението на доставките. Представените фискални бонове не са достатъчни за доказване на плащане с оглед на непредставянето на счетоводна отчетност и недоказване на постъпили плащания в патримониума на доставчика. Налице е и еднотипно поведение на доставчиците - ненамиране на адресите за кореспонденция, но явяване в офиса за връчване на ИПДПОЗЛ и представяне на доказателства, но извън възможността за проверката им с оглед на цялата счетоводна отчетност; служебно прекратени регистрации по ЗДДС; всички упълномощени лица са с нотариална заверка на датата, съвпадаща с датата на явяване в ТД на НАП София; установено е наличие на неплатени публични задължения; еднотипно оформени писмени доказателства и обяснения, следващи една и съща схема на доказване. Моли да се отмени решението на АССГ и да се потвърди РА, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. В о. с. з. чрез юрк. Калоферова моли да се отмени решението на първоинстанционния съд, в частта в която е отменен РА, като неправилно и незаконосъобразно, респективно да се потвърди РА, като правилен и законосъобразен, по изложените съображения в касационната жалба.

Моли да се отхвърли касационната жалба на насрещната страна.

2. касационна жалба на "Мото София" ООД, ЕИК 130923884 /с предишно наименование "Трансекспрес-БГ" ООД/, срещу частта от решението, в която е потвърден РА № 2001101019 от 20.05.2011 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено обжалваното решение с присъждане на разноски. Излага следните съображения: АССГ недопустимо е смесил процесуалноправни с материалноправни норми, като произволно ги е компилирал. Подробно описва относимите норми на ЗДДС относно облагаемите доставки, правото на данъчен кредит, като сочи съдебна практика. Твърди, че за да се докаже липса на доставки, е необходимо същите да могат да се подведат под нормата за недействителност на сделките съгласно чл. 26 ЗЗД. Неправилно АССГ е изисквал оспорващия РА да докаже извършването на доставката, като е допуснал недопустимо разместване на доказателствената тежест в процеса, в нарушение на чл. 170 АПК и чл. 37 ДОПК. Недопустимо е презюмиране несъществуването на доказателства, които дружеството е посочило, че се намират в държавни органи. АССГ е пропуснал да се произнесе по законосъобразността на заповедите за възлагане на ревизия по отношение на законосъобразността на издаването им, като и по отношение изменението на срока и обхвата на ревизията, и оттам, по отношение законосъобразността на събиране на доказателства, не е извършена проверка по спазването на чл. чл. 113, 114 и 117 ДОПК, които нарушения водят до незаконосъобразност на ревизионния доклад, а оттам и до незаконосъобразност на РА. Пропуснато е обсъждане на съответствие на чл. 120, ал. 2 ДОПК - игнориране и необсъждане на доводите на жалбоподателя. Нарушени са и чл. 168, ал. 1 АПК, като не е отчетено нарушение на чл. 37, ал. 2 ДОПК, не са упражнени правомощията по чл. 37, ал. 5 и ал. 6 ДОПК, нарушен е и чл. 171, ал. 4 АПК, като не е указано на страните кои факти и обстоятелства от значение за делото не са подплатени с доказателства. Твърди, че е нарушена Директива 112/2006/ЕИО, тъй като ревизиращият орган въвежда допълнителни, неустановени от закона изисквания, като вменява на ДЗЛ да установява факти и обстоятелства, които не зависят от неговите воля и действия. Моли за отмяна на решението на АССГ в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 2153/29.11.2011 г. на Директора на Дирекция ОУИ-София, а именно в частта му, с която е отказано признаване на правото на данъчен кредит в размер на 66 819,65 лева за фактурите от доставчиците "Бис комерс 09" ЕООД, "Рай Сил" ЕООД, "Бойков Ел Ти Ди" ЕООД, "Ню Вио" ЕООД, "Волтрон 2008" ЕООД, "Инсист 2008" ЕООД, "Насти" ЕООД, "Пламкомерс 09" ЕООД, "ИД-09" ЕООД, "Айвън -М" ЕООД и "Пет СВ" ЕООД, като се постанови решение, с което се признае правото на данъчен кредит по посочените доставки, като се присъдят разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От "Мото София" ООД е постъпил и писмен отговор на касационната жалба на Директора на Дирекция ОУИ София, чрез юрк. Костадин Пеевски, в който счита същата за недопустима, алтернативно - за неоснователна. Твърди, че в същата липсва конкретно посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Твърди, че се посочват фактически и правни основания, непосочени в РА или в решението на Директора на ОУИ. Твърди, че в отменителната част на решението на АССГ няма нито едно конкретно нарушение на материалния или процесуалния закон. Твърди, че се прави опит за въвеждане на нави фактически положения, което е недопустимо. Сочи съдебна практика. Твърди, че съгласно § 6, т. 18 от ЗДвП, полуремаркето е самостоятелно превозно средство, и сочи, че същото има електрически и електронни системи. Твърди, че неправилно се сочи показател "икономическа ефективност" като счита, че ремонтът и поддръжката на електрическите системи на полуремаркетата е нормативно установено задължение на превозвача. Твърди, че в ЗДДС не е налице изискване в ППП за индивидуализиране на ремонтираните автомобили. И ППП, и фактурите отговарят на изискванията на закона. Твърди, че необосновано органът оспорва представените доказателства, като е лишил от възможност ДЗЛ да представи или изиска извършването на процесуални действия, които биха му осигурили необходимите доказателства. Обстоятелството, че доставчиците не са били намерени на декларираните от тях адреси по чл. 28 ДОПК не може да бъде третирано в тежест на ДЗЛ. Твърди, че местонахождението на доказателствата е известно на органа, но същият не ги е събрал чрез бездействието си и неправилно прехвърля доказателствената тежест. Твърди, че касационната жалба се основана на факти и обстоятелства, които не са били спорни нито в ревизионното производство, нито в съдебното такова. Сочи, че посочената от органа съдебна практика е неотносима, като в подкрепа сочи съдебна практика, която според дружеството е приложима в случая. Моли да се прекрати производството по касационната жалба на насрещната страна, а ако се приеме за допустима - да се отхвърли като неоснователна. Излага съображения в писмена защита, като отново навежда посочените в касационната си жалба и в отговора основания. В о. с. з. моли да се отхвърли касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София, като се уважи касационната жалба на "Мото София" ООД.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за частична основателност на жалбата на Директора на Дирекция ОУИ София, понастоящем Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП София. Счита, че жалбата е частично основателна относно доставките от "Златков 94" ЕООД и "Плутон 83" ЕООД. За доставките от "Красти 66" ЕООД съдът е приел, че са налице доказателства, които са представени по време на процесната ревизия от страна на самия доставчик, за да бъде прието, че ДДС по фактурите не е бил начислен неправомерно, по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като са изпълнени условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от същия закон.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК. По същество същите са неоснователни.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт № 2001101019 от 20.05.2011 г., издаден от орган на приходната администрация при ТД на НАП София, с който е отказан данъчен кредит в размер на 116 310,53 лв. и е начислена лихва в размер от 9469,31 лв., потвърден с Решение № 2153 от 29.11.2011 г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП-гр. София. С РА и потвърдилото го решение на Директора на Дирекция oОУИo при ЦУ на НАП-гр. София не е признат данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците "Златков 94" ЕООД, "Плутон 83" ЕООД, "Красти 66" ЕООД, "Бис комерс 09" ЕООД, "Рай Сил" ЕООД, "Бойков Ел Ти Ди" ЕООД, "Ню Вио" ЕООД, "Волтрон 2008" ЕООД, "Инсист 2008" ЕООД, "Насти" ЕООД, "Пламкомерс 09" ЕООД, "ИД-09" ЕООД, "Айвън -М" ЕООД и "Пет СВ" ЕООД.

При постановяване на обжалваното решение съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на правилата на ДОПК. Съдът е приел, че по отношение на доставките, направени от "Златков 94" ЕООД, "Плутон 83" ЕООД, "Красти 66" ЕООД са изпълнени условията за приспадане на претендирания данъчен кредит, а по отношение на доставките, направени от "Бис комерс 09" ЕООД, "Рай Сил" ЕООД, "Бойков Ел Ти Ди" ЕООД, "Ню Вио" ЕООД, "Волтрон 2008" ЕООД, "Инсист 2008" ЕООД, "Насти" ЕООД, "Пламкомерс 09" ЕООД, "ИД-09" ЕООД, "Айвън -М" ЕООД и "Пет СВ" ЕООД тези условия не са налице. Поради това е отменил РА в частта му относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 02 до м. 07.2010 г., начислен в издадените от "Златков 94" ЕООД, "Плутон 83" ЕООД, "Красти 66" ЕООД данъчни фактури, в общ размер на 49 490,88 лева, и е отхвърлил оспорването в останалата част.

Така постановеното решение е правилно.

По касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при

ЦУ на НАП - настоящият касационен състав намира, че същата е неоснователна по следните съображения:

Изводите на административния съд, че доказателствата, които са представени по време на процесната ревизия от страна на самите доставчици - договори, приемо-предавателни протоколи, в които са описани конкретни дейности, данни за сключени трудови договори, фискални бонове, и които не са оспорени от ответника в съдебното производство, са достатъчни, за да бъде прието, че ДДС по фактурите не е бил начислен неправомерно, по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като са изпълнени условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от същия закон, са правилни. За всеки отделен вид услуга първоинстанционният съд е изложил съображения, които се споделят от настоящата съдебна инстанция и които с оглед изчерпателното изложение в решението на административния съд, не следва да бъдат преповтаряни и понастоящем. В ЗДДС не е налице изискване в приемо - предавателните протоколи за индивидуализиране на ремонтираните автомобили, а е налице изискване за реално извършване на доставките, което следва да се докаже. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Не са налице твърдяните от касатора нарушения на материалния закон.

По отношение заявеното в касационната жалба на "Мото София" ООД, съдът съобрази следното:

При постановяване на съдебното решение се прави преценка както на процесуалноправните, така и на материалноправните норми. Същите правилно са приложени при постановяване на съдебното решение в частта му, с която е отхвърлена жалбата на "Мото София" ООД. Липсата на доставки не означава, че сделките са нищожни по реда на чл. 26 ЗЗД. Тази разпоредба урежда нищожността на договорите, а не дали същите са реално изпълнени, което е съвсем различна хипотеза. АССГ правилно е изисквал представянето на доказателства, за да се докаже извършването на доставката. При липса на такива доказателства, следва да се приеме, че доставките не са извършени. Няма недопустимо разместване на доказателствената тежест в процеса, в нарушение на чл. 170 АПК и чл. 37 ДОПК. Няма данни по делото, че не са събрани доказателства, които дружеството е посочило, че се намират в държавни органи. Не са налице и данни, че е искано събирането на такива доказателства. АССГ се е произнесъл по законосъобразността на РА, което означава, че е проверил законосъобразността на заповедите за възлагане на ревизия по отношение на законосъобразността при издаването им, като и по отношение изменението на срока и обхвата на ревизията, по отношение законосъобразността на събиране на доказателства, като не е необходим изричен диспозитив. Спазени са чл. чл. 113, 114 и 117 ДОПК. Доводите на жалбоподателя са подробно обсъдени. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, осмо отделение