Решение № 2612 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2015 г.

Решение № 2612 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6826/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално управление на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив против решение № 864/29.04.2015 г., постановено по адм. дело № 1226/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № РД-71/17.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 153-00-1712-4/25.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Деляна Кирова Червеняшка, чрез пълномощника адв. Теодора Филипова оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат съображения за правилност на решението и се претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № РД-71/17.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 153-00-1712-4/25.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото ТП на НОИ за добросъвестно възстановяване на парично обезщетения за безработица за периода 1.08.2013 г. - 30.11.2013 г. в размер на 3226,72 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с посоченото разпореждане незаконосъобразно е разпоредено жалбоподателката Деляна Кирова Червеняшка да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54е, ал. 1 КСО поради изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Според съда неправилен е изводът на административния орган, че уволнението на Деляна Червеняшка е отменено като незаконно, тъй като отмяната на уволнението следва да стане с решение на компетентния съд, а в случая такова не е било постановено. Съдебното производство, образувано по исковата молба на Деляна Червеняшка за отмяна на уволнението като незаконно е прекратено поради оттегляне на жалбата. Съдът е посочил също, че предвид конститутивния характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ висящо дело за незаконно уволнение не може да се прекрати както чрез съдебна, така и чрез извънсъдебна спогодба, тъй като от тях не могат за възникнат последиците, заличаващи с обратна сила извършеното уволнение. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че със заповед № 1/28.06.2013 г. е прекратено трудовото правоотношение между Деляна Кирова Червеняшка и "ОХЛ ЖС" АД, клон София относно длъжността "асистент-преводач", на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ; Деляна Червеняшка е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на 4.07.2013 г.; с разпореждане № 153-00-172-1/16.07.2013 г. такова обезщетение е отпуснато, считано от 1.07.2013 г. до 31.03.2014 г. в размер на 37,52 лв. дневно. Изплащането на обезщетението е спряно с последващо разпореждане от 16.07.2013 г. поради получаване на обезщетение за оставане без работа по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 1.07.2013 г. до 31.07.2013 г., а с разпореждане от 14.08.2013 г. изплащането на паричното обезщетение за безработица е възстановено за периода от 1.08.2013 г. до 30.04.2013 г. При извършена проверка от административния орган в персоналния регистър на осигурените лица е установено, че на 6.12.2013 г. от работодателя "ОХЛ ЖС" АД, клон София е подадена информация за осигуряване на Деляна Червеняшка по чл. 4, ал. 1 КСО за периода от 1.07.2013 г. до 28.11.2013 г.; от административния орган до осигурителя е изпратено уведомително писмо от 8.01.2014 г. за некоректно подадена информация в регистъра на осигурените лица; с писмо от 16.01.2014 г. от осигурителя до административния орган са представени писмени документи - споразумение от 19.12.2013 г. между "ОХЛ ЖС" АД, клон София и Деляна Червеняшка, определение от 19.12.2014 г. по гр. дело № 36801/2013 г. на Софийски районен съд, две нотариални покани за връчване съответно на заповед № 6/21.10.2013 г. и заповед № 8/29.11.2013 г. От съдържанието на споразумението от 19.12.2013 г., сключено между "ОХЛ ЖС" АД, клон София и Деляна Кирова Червеняшка се установява, че страните са се договорили за следното: според чл. 1.1 "ОХЛ ЖС" АД, клон София, като е отменил своята заповед № 1 за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ от 28.06.2013 г., връчена на 1.07.2013 г., чрез заповед № 6/21.10.2013 г., връчена на Деляна Червеняшка на 8.11.2013 г. чрез нотариална покана, се задължава да заплати на последната обезщетение по чл. 225 КТ за оставянето й без работа поради незаконно уволнение за периода от 2.07.2013 г. до 1.12.2013 г. или общо за 5 месеца, като чрез взаимни отстъпки и след приспадане на заплатени и начислени до момента суми, дружеството остава да заплати на Деляна Червеняшка сума в размер на 1233,67 лв. и 300 лв. разноски за правна защита; според чл. 1.2 от споразумението Деляна Червеняшка се задължава да се откаже от исковата си претенция по гр. дело № 36801/2013 г. пред Софийски районен съд; според чл. 3, "ОХЛ ЖС" АД се задължава да подаде в ТД на НАП коригиращи декларации обр. 1 по отношение на осигурителните вноски на Деляна Червеняшка за месеците юли - ноември 2013 г. включително с коректни данни съгласно текста на споразумението. С протоколно определение от 19.12.2013 г. по гр. дело № 36801/2013 г. на Софийски районен съд е прекратено производството по делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска. От представеното по първоинстанционното дело определение от 4.11.2013 г. по гр. дело № 36801/2013 г. на СРС, съдържащо проекто-доклад по чл. 140 ГПК, се установява, че делото е образувано по искова молба от Деляна Кирова Червеняшка, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за отмяна като незаконно на уволнението със заповед № 1/28.06.2013 г. на работодателя "ОХЛ ЖС" АД, клон София, както и за изплащане на обезщетения за срока на предизвестието и за оставане без работа. Съгласно заповед № 6/21.10.2013 г. на изпълнителния директор на "ОХЛ ЖС" АД, клон София е наредено, че след отказа от Инспекцията по труда за освобождаването на Деляна Кирова Червеняшка, тя се възстановява на работа от 1.07.2013 г. като асистент-преводач; тази заповед е връчена на последната с нотариална покана на 31.10.2013 г. Със заповед № 8/29.11.2013 г. трудовият договор на Деляна Червеняшка с "ОХЛ ЖС" АД, клон София относно длъжността "асистент-преводач" е прекратен, считано от 29.11.2013 г.; тази заповед е връчена с нотариална покана на 2.12.2013 г. С платежно нареждане от 2.12.2013 г. на "Уникредит Булбанк", София от "ОХЛ ЖС" АД на Деляна Кирова Червеняшка е преведена сумата 2459,16 лв., като основание за превода е записано "заплата м. 7-10.2013", с платежно нареждане от 6.01.2014 г. на същата банка е заплатена сумата 1233,67 лв., като основание за превода е посочено "заплата м. 11.2013"; с платежно нареждане от 13.01.2014 г. е преведена сумата 300 лв., като основание за превода е записано "адвокатски хонорар - А. Недев". С разпореждане № 153-00-1712-4/25.02.2014 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, издадено на основание чл. 54е, ал. 4, вр. чл. 54е, ал. 1 КСО, потвърдено с обжалваното пред съда решение № РД-71/17.04.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е разпоредено Деляна Червеняшка да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 1.08.2013 г. до 30.11.2013 г. в размер на 3226,72 лв., поради изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. От правна страна, в разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, чл. 172, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 254 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 226 от Закона за съдебната власт. Предвид установеното от фактическа страна, правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая уволнението не е отменено като незаконно с влязло в сила съдебно решение. Заповедта за уволнение е оттеглена от работодателя, като със заповед № 6/21.10.2013 г. същият е възстановил Деляна Червеняшка на работа на длъжността "асистент-преводач", считано от 1.07.2013 г., а трудовият договор впоследствие е прекратен със заповед № 8/29.11.2013 г., считано от същата дата. Наред с това по делото няма доказателства, че работодателят "ОХЛ ЖС" АД, клон София е изплатил на Деляна Кирова Червеняшка обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - обезщетение, което работодателят изплаща на работника или служителя при незаконно уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение. Въпреки, че съгласно споразумението от 19.12.2013 г., сключено между "ОХЛ ЖС" АД, клон София, като работодател и Деляна Кирова Червеняшка, като служител, работодателят се е задължил да й изплати парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, то изплащането на такова обезщетение е останало недоказано. Както се посочи по-горе, според съдържанието на платежните нареждания за превод на суми, от "ОХЛ ЖС"АД, клон на Деляна Червеняшка са изплатени заплати за периода м. 07 - м. 11.2013 г., а не обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа при незаконно уволнение. За да е налице основание за възстановяване на сумите по чл. 54е, ал. 1 КСО е необходимо освен уволнението да е признато за незаконно, също така да е налице получаване на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. В разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 КСО е ясно посочено, че полученото обезщетение за безработица се възстановява от лицата за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и след като в конкретния случай не е доказано получаването на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, то не е налице материалноправно основание за издаване на разпореждане по чл. 54е, ал. 4 КСО, вр. чл. 54е, ал. 1 КСО. От установените по делото фактически обстоятелства е видно, че за един и същи период - 1.08.2013 г. - 30.11.2013 г., Деляна Червеняшка е получила както плащания от работодателя си, определени от същия като плащания за заплати за съответните месеци, така и плащания от държавното обществено осигуряване като обезщетение за безработица. Едновременното получаване на тези плащания е несъвместимо, поради това че паричното обезщетение за безработица по правило замества получаването на доходи от осъществяване на трудова дейност, а едно от кумулативните условия за получаване на обезщетения за безработица е осигуряването на лицето да е прекратено. В конкретния случай са налице данни за съществуване на трудово правоотношение за посочения период и за плащане на трудово възнаграждение /заплата/ на Деляна Червеняшка. От друга страна, не е установено дали за този период същата е осъществявала трудова дейност, което би било основание за нейното осигуряване и съответно основание за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО. Административният орган не е изяснил действителните отношения между работодателя "ОХЛ ЖС" АД, клон София и Деляна Червеняшка през процесния период, като същевременно ги е интерпретирал за целите на производството по възстановяване на сумите на ДОО, без да се съобрази с точното съдържание на писмените документи, удостоверяващи релевантни за правоотношенията факти. Същественото за настоящото производство е, че от административния орган не е установено изпълнението на предпоставките по чл. 54е, ал. 1 КСО, съображения за което са изложени по-горе. Затова оспореният пред съда административен акт е издаден в нарушение на материалния закон, както правилно е приел първоинстанционният съд. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на направените разноски пред тази инстанция е основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени разноски в размер на 400 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение на адвокат Теодора Събева Филипова, съгласно договор за правна защита от 1.06.2015 г., затова следва на ответната страна да бъдат присъдени разноски в този размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение