Решение № 13105 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2018 г.

Решение № 13105 от 4.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13279/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тръжна комисия, назначена със заповед № РД-10-51/13.03.2017 г. на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА "ДРВВЗ") против решение № 355 от 3.08.2018 г. по адм. д. № 415/2018 г. постановено от Административен съд - Велико Търново, с което е отменено нейно решение за недопускане до търг за продажба на движими вещи - частна държавна собственост, обявен със заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на председателя ДА "ДРВВЗ", на С. Стефанов от [населено място] по позиция № 63, обективирано в Тръжен протокол от 4.04.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът релевира възражения, че съдът, в нарушение на чл. 19 от Наредба № 7 от 14.11.1997 г. за продажба на движими вещи частна държавна собственост /Наредба № 7 неправилно е приел, че следвало отстраненият участник да бъде допуснат до търга, защото размерът на внесения от него депозит отговаря на условията за участие в процесния търг. Счита, че с решението си за недопускане до търга на С. Стефанов не е налице счетеното от съда за нарушение на тръжната комисия на реда и организацията по провеждане на търга. Счита, че дали следва да се внася депозит за участие с начисляване ДДС или не, е решение, взето от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", а не от тръжната комисия. Моли да се отмени обжалваното решение и се потвърди решението на тръжната комисия за недопускане на С. Стефанов до участие в търга. В откритото съдебно заседание пред ВАС и в писмени бележки касационният жалбоподател, чрез процесуалния представител юриск. В. Димитрова и лично чрез председателя на тръжната комисия Й. Бъчваров, поддържа жалбата и излага допълнителни съображения за отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът - С. Стефанов от [населено място], с писмен отговор и лично в откритото съдебно заседание пред ВАС изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, че след анализ на съвкупния по делото доказателствен материал се налага идентичен на изведения от съда извод, че възложителят на търга никъде не е уточнил коя от двете едновременно посочени цени за вещите - предмет на търга, счита за начална тръжна цена - тази със или тази без ДДС. Намира за обосновани мотивите на първоинстанционния съд, че оглед спазването на принципите на последователност и предвидимост, гарантирани в чл. 13 от АПК, касаторът е бил длъжен да уточни тези въпроси предварително - преди началото на търга, като разгласи решението си относно начина на определяне на началната тръжна цена. Намира за незаконосъобразно отстраняването на участник в търга на основание, което не е било ясно и точно определено от страна на касатора. Преценява, че обжалваното решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи неговата отмяна и предлага то да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Заинтересованите страни - Е. Еленков, В. Илиев, В. Димов, В. Димитров, И. Борисов, Х. Тиханова, "ВИП Ал 07" ЕООД, Р. Терзиев, В. Златков, Д. Дончева, П. Пенчев, И. Босовска, "ПИБ Комерс" ЕООД и "Белезирев" ЕООД - не заявяват становище по касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по жалба, подадена от С. Стефанов от [населено място], против Решение на Тръжна комисия (назначена със Заповед № РД 10-51 от 13.03.2017 г. на Председателя на ДА "ДРВВЗ", гр. София) да не бъде допуснат до участие в търг за продажба на движими вещи - частна държавна собственост относно позиция 63, тъй като не отговарял на условието за внасяне на депозит за участие, което решение е обективирано в Тръжен протокол от 4.04.2017 г. За да отмени оспореното решение съдът установил, че със Заповед № РД -10-353/10.10.2016 г. председателят на ДА "ДРВВЗ", гр. София определил за продажба чрез търг с явно наддаване излишни и негодни движими вещи – частна държавна собственост, стопанисвани от ДА чрез ТД "Държавен резерв"– Велико Търново, сред които и 12 броя вентилатори 63 с ел. мотор с балансова стойност 1 010.68 лева, находящи се в СБ Ресен, както и че е назначена комисия, която да определи началната тръжна цена на тези вещи по метод, посочен в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7. Установил още, че с Протокол от 19.10.2016 г. оценителната комисия определила пазарна цена на всяка от вещите, предмет на търга с посочване, че върху тази пазарна цена следва да се начисли и ДДС, като за процесните вентилатори съобразно приложения протокол пазарната цена е 576 лева. На трето място установил, че със Заповед РД № 10-51 от 13.03.2017 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", гр. София е било наредено да се проведе търг с явно наддаване за определяне на купувачи на движими вещи - частна държавна собственост, управлявана от ДА "ДРВВЗ" чрез Териториална дирекция "Държавен резерв" - гр. Велико Търново, като вещите са описани в Приложение № 1 в позиции от 1 до позиция 544 и е предвидено търговете да се проведат на 3.04.2017 г. за базите СБ Дебелец и склад Габрово, СБ Ресен и склад Павликени Със същата заповед е бил определен състава на тръжната комисия и задължението й да проверява и редовността на подадените документи от кандидатите, с посочване, че следва да се отстрани от участие кандидат, подал нередовни документи. Установил е, че според т. 4 А от тази заповед, за участие в търга се внася депозит в размер на 10 % от началната тръжна цена на вещта (позицията), за която се кандидатства по банков път и е публикувана на сайта на ДА "ДРВВЗ" и в медии обява, предвиждаща, че за участие в търга се заплаща депозит в размер на 10% от началната тръжна цена на вещите по съответната обособена позиция, като съгласно Приложение 1 за позиция № 63 – Вентилатори, е посочено в колона 4 сумата от 576 лева "общо лева без ДДС", а в следващата колона сумата от 691.20 лева с ДДС, без информация коя от двете колони формира началната тръжна цена. Съдът посочил, че на 27.03.2017 г. Тръжната комисия е провела заседание, за чиито решения е съставен Протокол № 1 от същата дата, съгласно който стъпката за наддаване в търга е определена на 10 % от началната тръжна цена на всяка отделна позиция, като за позиции от 1 до 524 обаче Тръжната комисия изрично посочила, че върху стойността на вещта ще се начислява ДДС, съгласно чл. 5, 6 и 12 от ЗДДС, а за позиции от 525 до 544 - че ДДС няма да се дължи на основание чл. 163а от ЗДДС. Установил, че по делото липсват данни, а дори и твърдения, че това решение за определяне на началната тръжна цена и нейните елементи, съответно - на стъпката за участие в търга, да е било разгласено по какъвто и да е начин. Съдът посочил, че С. Стефанов и "Вяра 2001" ООД са отстранени от участие на 3.04.2017 г. с мотив, че не са внесли нормативно установения депозит за участие, а именно 10 % от началната тръжна цена, определена като цената на вещта с ДДС, а решението за отстраняването е обективирано в Тръжен протокол от 4.04.2017 г. При тези данни съдът преценил, че С. Стефанов като участник в процесния търг има правен интерес да бъде допуснат до участие в търга и след това – да го спечели. Приел, че като участник в търга не е можел да оспорва откриването на търга и следващите междинни актове по организацията и провеждането на търга, но има правен интерес да оспорва този акт, засягащ по окончателен начин за самия него пряко и непосредствено неговите законни интереси, като в настоящият случай това е решението да не бъде допуснат до участие в явното наддаване, обективирано в Тръжния протокол от 4.04.2017 г. Наред с това обосновал съображение, че наредбата не дефинира как се формира началната тръжна цена- нейните елементи, поради което приел, че тези въпроси са от компетентността на провеждащия търга. Посочил, че тъй като в заповедта за откриване на процесния търг не се определя по еднозначен начин началната тръжна цена /с или без ДДС/, то участниците са поставени в неяснота, като не може да се изисква от тях да я тълкуват. Съдът е приел, че административния органът е следвало да уточни тези въпроси предварително – преди началото на търга, като разгласи своето решение относно начина на определяне на началната тръжна цена -дали стойността на вещите със или без ДДС, което да осигури спазване на принципите на последователност и предвидимост, заложени в чл. 13 от АПК. Наред с горното съдът обосновал и извод, че участието в търг не представлява доставка по смисъла на ЗДДС и по тази причина, ако се дължи депозит, посочената стойност за този депозит не следва да включва ДДС. Приел е също за неприложима и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, предвиждаща, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, защото в случая не става въпрос за доставка и нейното договаряне. Предвид на това обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспореното решение за отстраняване на участника от търга, с оглед на което го отменил. Постановеното решение е правилно. По възражението за недопустимост на сезиращата го жалба съдът е формирал правилен извод. В тази насока са и множеството решения на ВАС по същия търг, напр. решение № 1174 от 29.01.2019 г. по адм. д. № 13174/2017 г., решение № 14849 от 3.12.2018 г. по адм. д. № 10942/2017 г., решение № 13012 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 10861/2017 г., решение № 12711 от 19.10.2018 г. по адм. д. № 9580/2017 г., и решение № 7666 от 8.06.2018 г. по адм. д. № 13606/2017 Г., всички- на ІV отд. на ВАС. Административният съд правилно е приел, че съгласно чл. 21 от Наредба № 7 кандидатът внася депозит в размер 10 на сто от началната тръжна цена, като в случая именно размерът на дължимия депозит е основаният спорен въпрос по делото. Правилно е съобразил, че в т. 4 А от заповедта за отриването на търга и в обявата за него, за позиция 63 е определена цена с ДДС и цена без ДДС, без да е уточнено коя е началната тръжна такава, като липсват доказателства решението на комисията за част от вещите, включително и тази по позиция 63 да се дължи ДДС, а за останалите да не дължи, да е надлежно обявено и публикувано. Правилно е съобразено, че при липсата на нормативно определение на понятието "начална тръжна цена", то за целите на Наредба № 7/1997 г. решението по този въпрос е от компетентността на назначената тръжна комисия. Същата е упражнила своите правомощия с вземането на това решение относно одобряване на приложената по делото експертна оценка /впоследствие същото е одобрено със заповед за провеждане на търга/, както и решението досежно дължимия ДДС за част от вещите. Противно на твърдяното в настоящата жалба, обоснован е изводът на административния съд за наличие на основание за отмяна на оспореното решение на тръжната комисия. Доводите на касатора не държат сметка, че след като в заповедта за откриване на процесния търг не е определена по еднозначен начин началната тръжна цена, то следва да се направи извод, че внасянето на 10% от която и да било от цените, посочени в колоните от таблицата - Приложение № 1, представлява изпълнение на условията за участие в търга. След като и в посочените междинни актове по организацията на търга съществува неяснота по този въпрос, то следва, че внасянето на една от така посочените начални тъжни цени(с или без ДДС), означава изпълнение на условията на търга С оглед на тези съображения настоящият състав намира извода на решаващия съд за незаконосъобразност на оспореното решение на комисията на това основание, за правилен. Не намира опора в доказателствата по делото и закона и следващото възражение на касационния жалбоподател – че участието в търга представлява доставка по смисъла на ЗДДС и като такава е дължим ДДС. Противно на твърдяното изводът, че не винаги ДДС е задължителен елемент в началната тръжна цена, се налага и от тълкуването на специалния материален данъчен закон - ЗДДС, а и самото участие в търга не е доставка, респ. основание за извършването на такава е последващият договор за покупко-продажба, което допълнително обосновава извод, че депозитът не следва да включва ДДС. В случая не е неприложима и разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, предвиждаща, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че същият е включен в договорената цена. Затова е правилен изводът на съда, че при определяне на началната тръжна цена, ако продавачът иска да направи изключение от това правило, е трябвало изрично да предвиди, че депозитът ще е процент от началната тръжна цена, определена като стойността на вещта, с отделно начислен ДДС, но това трябва да бъде ясно, еднозначно и предварително посочено в решението за откриване на търга, което в случая не е сторено. Поради това е неоснователен и вторият довод в касационната жалба. Твърдението на касатора, че извършеното изпълнение на решението за приключване на търга препятствало съдебния контрол, е несъстоятелно. В настоящия случай няма акт за допускане на предварително изпълнение, а и такова не е предвидено по специалната наредба. Редовно подадената жалба спира производството и след като административният орган не е съобразил това, то неблагоприятните последици не са за неправилно отстранения участник. Предвид изложените по-горе съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При проверката по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е недопустимо, поради което следва бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,