Решение № 3958 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2012 г.

Решение № 3958 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5655/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София и касационна жалба на Младен Марийков Желев, понастоящем в затвора Варна, против решение по адм. дело № 2732/2011 г. по описа на Административен съд гр. Варна. В жалбите са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иска отменяване на решението и отхвърляне на исковата молба на Младен Марийков Желев за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ като неоснователна, а касационният жалбоподател. Младен Марийков Желев е недоволен от определения размер на обезщетението и претендира увеличаване. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от касатора Младен Марийков Желев, с която моли да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да му заплати парично обезщетение в размер на 25 000 лева, представляващо неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора гр. Варна за периода от 2001 г. до датата на предявяване на иска, ведно с лихви. С обжалваното решение административният съд е уважил частично иска като е присъдил обезщетение в размер на 3000 лв., за визирания в исковата молба период от 2001 г. до 12.07.2011 г., ведно със законна лихва, считано от 12.07.2011 г. до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлил иска в частта над 3000 лв. до предявения размер от 25000 лв. като неоснователен. Приел, че поради унизителните и нехуманни условия в затвора Варна ищецът е претърпял неимуществени вреди които се дължат на незаконосъобразно бездействие на администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", гр. София. Бездействието е аргументирано с неосигурен постоянен достъп до тоалетна, къпане и осигуряване на необходимото количество вода, достъп на достатъчно естествена светлина в килиите и неосигуряване на качествена храна. Констатирано е също така, че условията в затвора Варна са обсъдени и в доклад на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение или наказание при посещението в РБ от 17-29 октомври 2010 г. и представляват нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /"Конвенцията"/. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба на Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно привеждане на затворническите помещения съобразно изискванията на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, част от вътрешното право на страната. Установено е че битовите условия в затвора Врана са лоши. Килиите в отделението, в което Младен Желев излежава присъда доживотен затвор, са без санитарен възел и затворниците използват кофи за санитарните си нужди. Желев не е имал достъп до течаща вода, освен за кратки интервали три пъти дневно. Килията в която е бил настанен е с недостиг на пряка дневна светлина, влажна е и с размер под допустимия минимален размер. При липса на достатъчно санитарни помещения до 2006 г. къпането е било разрешено веднъж на две седмици, до април-май веднъж на седмица, а оттогава два пъти седмично. В килите няма течаща вода, а предоставената такава, първоначално по 1,5 л. дневно, а след това по три литра също е недостатъчна. Принуден да живее при тези условия Желев е поставен в унизително положение да търпи същите. Правилен с оглед на условеното е изводът на първоинстанционния съд, че страданията и трудностите които е принуден да търпи Желев надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането. Те излизат излизат извън прага на строгост по чл. 3 от Конвенцията и поради това правилно е прието, че същият следва да бъде възмезден. Настоящият състав намира, че размера на присъденото обезщетение е съобразено с изискванията за справедливост визирани в нормата на чл. 52 от ЗЗД като се има в предвид и виновното поведение на Желев, с което сам се е поставил в условия на ограничено право на свобода. В този смисъл касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за неправилност на решението и завишен размер на определеното обезщетение се явява неоснователна. Искът по чл. 1 от ЗОДОВ има изцяло компенсаторен характер и е единственото ефикасно средство за защита от нарушенията на правата на затворника Желев. Ето защо и въпреки обективните трудности на Държавата, респ. ГД "Изпълнение на наказанията" гр. София да осигури условия, отговарящи на стандартите на Конвенцията, компенсацията на търпяните неимуществени вреди е дължима. Определения размер на обезщетението е справедлив и достатъчен да компенсира преживяното неудобство, по-голямо от допустимото съгласно Конвенцията за защита на правата и на законните свободи на гражданите. С оглед изхода на правния спор на касатора Желев ще следва да бъдат присъдени надлежно доказаните и направени за касационната инстанция разноски - адвокатски хонорар в размер на хиляда лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,