Решение № 1251 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6740/2016 г.

Решение № 1251 от 31.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6740/2016 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Е. Е. от гр. Х., против решение № 74/05.04.2016 г., постановено по адм. дело № 483/2015 г. по описа на Административен съд - Х., с което е отхвърлено оспорването на заповед № ДК-10-ЮЦР-66/21.08.2015 г. на началника на РДНСК - Южен централен район - Х., с оставено в сила Разрешение за строеж № 229/29.06.2015 г. на Главния архитект на община - Х., за "Надстройка на жилищна сграда с идентификатор 77195.737.110.1 по КК", намиращ се в ПИ № 77195.737.110 по КК на града, (УПИ ХIV, кв. 86 по РП на гр. Х.), ул. "Ц. С. В.", №..., с възложител М. Х. Ю. Решението се счита незаконосъобразно, иска се отмяната му, тъй като съдът неправилно е тълкувал и приложил материалният закон - ответниците са реализирали своето право на строеж, като са построили жилищната сграда съгласно нот. акт от 1958 г., с който се отстъпва право на строеж в източната част на имота. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответната страна - М. Х. Ю., редовно призована, не се явява и не се представлява. От пълномощника й - адв. Христозов, е депозиран писмен отговор с доводи за неоснователност на касационната жалба - в западната част на имота съществува едноетажната постройка, собственост на С. Е., по отношение на която е осигурена площ за реализиране на предвиденото по плана двуетажно строителство и правата на оспорващия не са засегнати. З. Н. на РДНСК - Южен централен район - Х., се явява юрк. Игнатов, оспорващ касационната жалба. Решението се счита правилно, настоява се за оставянето му в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, насочена е срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 216, ал. 6, вр. с ал. 2 ЗУТ, в кръга на функционалните и териториалните му правомощия, в изискуемата се форма, мотивирана е и при издаването й са спазени процесуалните правила и материалния закон - чл. 183, ал. 4 от ЗУТ. От фактическа страна съдът е посочил, че съгласно ЗП за ПИ № 77195.737.110, се предвиждат две двуетажни жилищни сгради, на калкан една с друга, разположени на уличните регулации, съгласно приложената комбинирана скица. В настоящия случай по безспорен начин се установява, че с разрешеното надстрояване на съществуващата жилищна сграда в съсобствен имот за ниско жилищно застрояване и с издадената, влязла в сила виза за проектиране, съсобственикът има право на съответното строителство. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено е в съответствие с материалния закон, не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. В обсъждания случай е разрешено надстрояване на съществуваща едноетажна жилищна сграда в съсобствен имот с предвиждане по плана за ниско жилищно застрояване. Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ за издаването на процесното разрешение за строеж в съсобствен имот, не се изисква съгласие от останалите съсобственици в случаите, когато те са реализирали, започнали са, или имат права за съответното строителство в имота. От доказателствата по делото, включително и от заключението на неоспорената и приета без възражения експертиза, по несъмнен начин се установява, че правата на жалбоподателя, за реализиране на същото по обем строителство в имота не са нарушени, както се твърди и в касационната, и в първоначалната жалба. Одобреният строеж съответства на издадената виза за проектиране, която е влязла в сила - съобщена е на С. Е., няма данни да е била обжалвана и правилно съдът е приел, че тя е стабилен административен акт, пораждащ свързаните с него правни последици. Предвид това, не е необходимо съгласие от съсобственика на имота за извършване на въпросното надстрояване. Обоснован е извода на съдът, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от ЗУТ - при точно и в съответствие с доказателствата изяснена фактическа обстановка, съпоставена с трайно установения градоустройствен статут на имота и притежаваните от страните вещни права в него. Разноски на ответните страни за касационното производство не се присъждат, тъй като от юрк. Игнатов не са поискани такива, а от адв. Христозов са претендирани с отговора по касационната жалба, но не са доказани направени разходи. С оглед изложеното, съдебният акт следва да се остави в сила, поради което и Върховният административен съд, Второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,