Решение № 9281 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2017 г.

Решение № 9281 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8222/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от Общински съвет А., чрез пълномощника си адв. Гюров, срещу решение № 955/01.06.2017 г. по адм. дело № 418 по описа на Административен съд - В. за 2017 г, с което по протест на Окръжна прокуратура В. са отменени разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 2 и ал. 5 и чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. А., О. В. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска решението да бъде отменено и да бъде постановено такова, с което първоначалният протест да бъде отхвърлен изцяло или алтернативно да бъде отменено и делото да се върне на друг състав на Административен съд - В. за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба - Окръжна прокуратура В., чрез А. А. - прокурор в административен отдел на Окръжна прокуратура В. в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е правилно и законосъобразно, постановено при съобразяване на фактическата обстановка и приложените по делото доказателства. Представителят на върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Излага доводи в тази насока. Касационната жалбата е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от страна на участник в първоинстанционното производство, за която актът е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователена по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура - В. против разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 2 и ал. 5 и чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /наричана по - надолу Наредбата/ на О. А., О. В. В хода на съдебното дирене първоинстанционният съд е приел за установено, че депозираният пред него протест е подаден в установените в АПК срокове, от субект имащ правен интерес, поради което е допустим, и разгледан по същество е основателен. Приел е за установено, че с докладна записка с вх. № ОБС - Д-86/04.09.2008 г. кметът на О. А. проект за Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на О. А., О. В. с мотиви, съгласно които предложената за приемане от общински съвет А. наредба е съобразена със измененията в Закона за общинската собственост /ЗОС/. По делото е приложен Протокол № 013/16.09.2008 г. на Общински съвет А., в който е посочено че от 17 избрани общински съветници, на сесията са присъствали 15, всичките гласували "за" предложения проект на наредбата. Представен е и заверен препис писмо до Областен управител на О. В. с Протокол с № 013/16.09.2008 г. на Общински съвет А. и приложенията към него, както и доказателства за публикуване на проект на Наредбата на сайта на О. А. Съдът е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за местно самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и при спазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, но в противоречие при допуснато съществено нарушение на съдо0производствените правила и материалния закон. Съдът е приел в мотивите на решението си, че не е спазена разпоредбата на чл. 27, ал. 5, от ЗМСМА, предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10, т. 14 и т. 15 от ЗМСМА да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. Посочил е, че след като правно основание за издаването на оспорения акт е посочена т. 8 на чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 2 от ЗОС, то в случая решението е следвало да се приеме чрез поименно гласуване отразено в протокола като видно от Протокол № 013/16.09.2008 г. същото е взето не с поименно гласуване. Протестът на Прокуратурата е приет за неоснователен, тъй като към момента на приемане на оспореното решение разпоредбата на чл. 87 от Наредбата е била вече отменена. По отношение на материалната незаконосъобразност направил извод, че разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 23, ал. 2 и ал. 5 и чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата, противоречат на действащи норми на ЗОС, както и, че с тях се въвеждат нови изисквания към гражданите и организациите, непредвидени в закон, което представлява първично уреждане на отношенията и не е от компетентността на общинския съвет. Съдът възприел съображенията изложени в протеста, че в противоречие с разпоредбите на ЗОС в чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредбата е предвидено изискване за предоставяне на нотариално заверена декларация от представителите на политическите партии или други организации за начина на ползване на имота. Изложил мотиви, че такова изискване не е предвидено в ЗОС и се явява допълнителна тежест за организациите, която тежест е необоснована от нормативния акт от по - висока степен. Посочил е на следващо място, че изискването към желаещите да наемат общински имоти за предоставяне на списък за други общински имоти ползвани от тях е в противоречие с разпоредбите на ЗОС. Приел е за основателен довода в протеста и по отношение на нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, които дават правомощия на общинския съвет да взема решения за продължаване на срока на наемни правоотношения за обекти общинска собственост, което правомощие, както и обявяването на процедура за отдаване под наем е от компетентността само на кмета съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗОС. Изложени са мотиви, че така уреденото правомощие представлява изземване на компетентност предоставено със закон с нормативен акт от по - ниска степен, поради което същите са приети в нарушение на ЗОС. С. така е прието, че текстове на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата са в противоречие с нормата на чл. 24, ал. 3 от самата Наредба, като в първия случай сроковете на договорите за наем за срок по - малък от 10 г. могат да се продължат за срок до 10 г. с решение на общинския съвет, а по чл. 24, ал. 3 срокът на договора за наем, който общинският съвет може да гласува е до 3 г. Въз основа на тези изводи административния съд е приел за основателен протеста и е отменил оспорените текстове от Наредбата като незаконосъобразни. Решението е правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че при издаването на процесната наредба са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като по отношение на оспорените разпоредби е налице и противоречие с материално - правните норми на Закона за общинската собственост и Закона за политическите партии. Като орган на местно самоуправление, Общински съвет А. има правомощия за разпореждане с имоти частна и публична общинска собственост при спазване на въведените със закон или подзаконов нормативен акт ограничения. Законодателя не е въвел ограничение, свързано с възможността за приемане от Общинския съвет на решения за изменение или отмяна на приети по рано такива. По всяко време, при промяна на релевантните за всеки въпрос обстоятелства и при спазване на предвидената в закона процедура, органа може да приеме решение, с което да преурегулира определен вид обществени отношения от местно значение. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че при приемане на оспорения акт е допуснато нарушение и на разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗМСМА, предвиждаща решенията на общинския съвет по чл. 21, ал. 1, т. 6, 7, 8, 9, 10, 14 и 15 ЗМСМА да се приемат с поименно гласуване, което се отразява в протокола от заседанието. В случая, като правно основание за издаването на оспорения акт е посочена т. 8 на чл. 21, ал. 1 ЗМСМА, вр. с чл. 8, ал. 2 от ЗОС, поради което решението е следвало да се приеме чрез поименно гласуване, което да бъде отразено в протокола. Видно от протокол № 013 от проведеното на 16.09.2008 г. заседание на Общински съвет А., решението за приемане на спорната наредба е взето не с поименно гласуване, а с обикновенно отразяване на броя на гласувалите за приемането му и липса на отрицателен вот и въздържали се. Същото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. Доводите в този смисъл изложени от съда са правилни и се споделят от настоящата касационна инстанция. Безспорно е, че подзаконовия нормативен акт и в частност разпоредбите, предмет на изследване в хода на съдебното производство третират въпроси, свързани с възможността, начините и условията за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост, които се вписват в хипотезата на чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Следва за пълнота да се отбележи, че в същото заседание, общинските съветници са гласували поименно по т. 6, 7 и 8 от дневния ред, т. е. липсвала е каквато и да е пречка да изпълнят предписаната по закон процедура. Правилни са мотивите на съда и по отношение на материалната незаконосъобразност на оспорените с протеста на прокурор от Окръжна прокуратура - В. разпоредби. Обосновано съдът е приел, че от страна на Общински съвет А. е допуснато несъответствие с императивни норми на ЗОС при приемането на разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. Същата представлява нормативен акт от местно значение, има за предназначение да детайлизира или да доурегулира разпоредбите на закона, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава. В случая правилно съдът е направил извод, че цитираните разпоредби от наредбата уреждащи процедурите за отдаването под наем на общински имоти, както и продължаването на срока на вече сключени договори за наем на такива имоти противоречат на уредбата, която дава нормата на чл. 14, ал. 2 от ЗОС, където компетентността за извършване на тези дейности е само на кмета на съответната община, а не на общинския съвет. Правилно на следващо място административният съд е приел, че при приемането на разпоредбите на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредбата е допуснато противоречие с норми на Закона за политическите партии/ЗПП/ и ЗОС. Н. в чл. 32 от ЗПП, нито в ЗОС е предвидено исканията за предоставяне на помещения по ал. 1 да се придружават от доказателства за легитимност на представителите на съответното ръководство, съгласно устава на съответната политическа партия, и нотариално заверена декларация от представителите на политическата партия, че предоставеният имот, частна общинска собственост ще се ползва само по предназначение. Направеният от съда извод, че с тази нотариално заверена декларация се създава допълнителен финансов разход и допълнително административно натоварване под формата на ново изискване към функционирането на партията е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. В случая с цитираните норми от наредбата е въведено неравенство на стопанските субекти, изразяващо се в ограничаване на кръга от организациите - политически партии, имащи право да поискат сключване на наемен договор с помещения, които са частна общинска собственост. Правилно съдът е приел, че с нормата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата е въведено на практика ново основание за прекратяване на наемните правоотношения, което е несъвместимо с нормите на чл. 32, ал. 3 от ЗПП и чл. 15, ал. 1 от ЗОС - ако предоставеният под наем имот, частна общинска собственост не се ползва само по предназначение - само за клубна база. Редът за отдаване под наем на помещения за нуждите на политически партии е специален, както са специални и предпоставките за прекратяване на тези отношения. Именно затова хипотезите, при които договорните отношения с партиите могат да бъдат прекратени, са изброени изчерпателно в чл. 32, ал. 3, затова е недопустимо, както правилно е приел решаващият съд, да се въвежда ново основание, което няма законова регламентация. От друга страна в чл. 15, ал. 1 от ЗОС са изброени изчерпателно основанията за прекратяване на договорите за наем на общинско имущество, като въведеното с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Наредбата не е сред тях. Въз основа на това правилно съдът е приел, че това ново изискване към партиите е в противоречие с материално - правните норми на ЗПП и ЗОС. О. е и направения от първоинстанционния съд извод, че общината следва да води отчет за имотите частна общинска собственост, както и кои от тях са отдадени под наем, на кого са отдадени и какъв е прихода им, като това задължение на общината не следва да се прехвърля на други субекти. С оглед на това правилно е приел, че изискването поставено в цитираните норми от наредбата за предоставяне на списък на други общински имоти, ползвани от политически партии и синдикални организации е в противоречие с разпоредбите на ЗОС и ЗПП. Предвид описаното настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания, водещи до незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно съдебно решение и същото следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение