Решение № 5940 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2015 г.

Решение № 5940 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4030/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика", гр. Велико Търново против решение № 35/06.02.2015 г., постановено по адм. д. № 641/2014 г. по описа на Административен съд Велико Търново, в частта, с която е отменен ревизионен акт № 151400101/07.05.2014 г. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Чекръка" ООД, представлявано от управителя Стоян Ненчев Ненчев против ревизионен акт (РА) № 151400101/07.05.2014 г., издаден от Христина Бошнакова и Снежана Гатева - органи по приходите в ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение по жалба срещу РА № 317/04.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" - гр. Велико Търново, в часта, в която по ЗДДС на ревизионното дружество е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 37841.04 лв за данъчни периоди месец април и месец май 2013 г., както и в частта по ЗКПО, с която е извършено преобразуване на финансов резултат на ревизираното лице за 2010 г., в резултат на което декларираната данъчна загуба е намалена от 56242 лв на 2326.12 лв. Съдът е отменил ревизионния акт в обжалваната по ЗДДС част и е отхвърлил жалбата в частта по ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначените и приети, неоспорени СТЕ - съдебно-техническа и счетоводна, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Правилно е констатирано от решаващия съд, че не са налице пороци, касаещи формалната и процесуалната законосъобразност на РА. В същото време компетентният орган е отказал да признае правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя по фактури и доставчици, на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 от ЗДДС, а именно: ДДС в размер на 20252.22 лв по фактура № 330/05.04.2013 г. с данъчна основа 143095.70 лв и ДДС в размер на 28619.13 лв с предмет доставка на СМР по договор; ДДС в размер на 17588.22 лв по фактура № 382/07.05.2013 г. с данъчна основа 147850.20 лв и ДДС в размер на 29570.04 лв с предмет доставка на СМР по договор. Намерил е за недоказана реалността на доставките на тези услуги към дружеството жалбоподател. Правилно АС Велико Търново е определил предмета на спора, в смисъл, че спорът се свежда до това налице ли е била реално извършена доставка на услуга от "Атик-АСМ" ООД към "Чекръка" ООД, тъй като реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1 респ. чл. 12, ал. 1 вр. чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Безспорно установено е по делото, че доставчикът на "Чекръка" ООД е регистрирано по ЗДДС лице, че е издало спорните фактури, по които му е отказано признаване правото на данъчен кредит, и че ги е включило в отчетните си регистри по ЗДДС, т. е. изпълнено е изискването по чл. 71 ЗДДС. Безспороно прието е и, че всички дейности по процесните СМР са изпълнени и довод за реалното изпълнение е, че обектът е невъзможно да се намира във вида в който е в момента, ако всички видове СМР не са извършени в съответните обеми. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Изпълнено е условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ (фактури), по доставките от посочените търговски дружества. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай, по отношение на получените услуги са налице условията на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. АС Велико Търново е изложил подробни и обосновани мотиви в съдебния си акт, които настоящата инстанция изцяло споделя и не намира за необходимо да преповтаря в настоящото решение. Решението на АС Велико Търново, в обжалваната му част е в съотвествие с директива 2006/112/ЕО. Данъчните органи не могат да откажат на данъчно задълженото лице право на данъчен кредит поради това, че издателят на фактурите за услугите или някои от неговите доставчици за извършили нарушения без да се доказва, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански обект по веригата. В случая данъчният орган не е ангажирал доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко, че ревизираното лице е знаело за тази данъчна измама, което да направи отказът да се признае данъчен кредит за законосъобразен. В настоящото производство ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което този съд не присъжда такива. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав