Решение № 7195 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 239/2013 г.

Решение № 7195 от 28.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 239/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1609 от 9.11.2012 г. по административно дело № 403/2012 г. Административен съд - Благоевград е отхвърлил жалбата на Костадин Владимиров Харизанов срещу решение № 27/30.05.2012 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Благоевград, с което е потвърдено разпореждане № 4607220027/21.04.2012 г. на началник отдел "Пенсии" при РУСО - Благоевград. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Костадин Владимиров Харизанов, действащ чрез пълномощника си адв. Бузгьова, аргументи в подкрепа на която са изложени от касаторовият повереник в писмени бележки и в съдебно заседание. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспорения съдебен акт, като е възведена и претенция за присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Благоевград, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от твърдяните от процесуалния представител на касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. С процесното разпореждане от 21.04.2012 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на РУСО - Благоевград от 30.05.2012 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е преизчислил отпуснатата на Костадин Владимиров Харизанов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление на пенсионера от 16.01.2012 г. Със същото разпореждане по заявлението на Харизанов от 24.01.2012 г., с което е представено УП-2 № 24/12.03.1997 г. касателно придобит осигурителен стаж за периода 1.01.1984 г. - 31.12.1986 г., пенсионният орган не се е произнесъл по същество поради липса на информация за звено "Бригадири - растениевъдство" за периода 1.05.1984 г. - 31.12.1988 г. и с оглед на това, че представеното удостоверение е с корекции. Разпореждането е атакувано от Харизанов по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган, като лицето е претендирало, че неоснователно не му се признава цитираното УП-2, за допуснатите грешки при издаването на което той нямал вина. При осъщественият административен контрол директорът на РУСО - Благоевград не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че спорният осигурителен стаж вече е зачетен при отпускане на пенсията като отработен при друг осигурител, представеното УП-2 е с груби поправки, а в архивохранилището липсва информация, която да кореспондира със съдържанието му. Решението на Благоевградския административен съд, с което жалбата против решението на директора на РУСО - Благоевград е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че процесните административни актове са издадени от компетентни органи при спазване на административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. В съответствие с данните по делото и компетентно изготвеното заключение на вещото лице съдът е приел за установено, че представеното удостоверение обр. УП-2 № 24/12.03.1997 г. и трудова книжка касателно периода май 1984 г. - декември 1986 г. не доказват удостоверените в тях факти. В изплащателните ведомости за този период, предадени в архивохранилището към ТП на НОИ - Невестино, не е вписано Харизанов да е заемал през спорния период длъжността "технолог". Правилно е приложена относимата в случая разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от НПОС, с оглед на която и установеното от вещото лице обосновано е прието от решаващия съдебен състав, че досежно записите за периода май 1984 г. - декември 1986 г., трудовата книжка на Харизанов е опровергана като официален свидетелстващ документ. С основание не е кредитирано и изпъстреното с корекции и поправки удостоверение обр. УП-2, № 24/12.03.1997 г., в което е отбелязано, че през спорния период Харизанов е заемал длъжността "технолог по растениевъдство" в ТКЗС с. Гайтаниново. Осигурителният стаж на лицето за времето от 1.01.1979 г. до 22.06.1987 г. при отпускането на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст е зачетен като положен в АПК "Граничар" гр. Хаджидимово, и няма достоверни данни то да е полагало труд през част от същия период и в цитираното ТКЗС. Както прецизно е отбелязано в тази връзка в мотивите на проверявания съдебен акт, административният орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на трудовия/осигурителния стаж и жалбоподателят не е доказал допълнително стаж от три години за определяне на нов индивидуален коефициент. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната претенция на касатора за присъждане на сторените съдебни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,