Решение № 147 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2008 г.

Решение № 147 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9911/2008 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Карлово против решение № 230 от 29.05.2008 година по адм. д. № 1610/2006 година на Пловдивския окръжен съд. С него е отменена, като незаконосъобразна заповед № 813 от 19.10.2006 година и преписката е върната със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевира доводи за неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е отменил оспорената пред него заповед, като незаконосъобразна. В същото време обаче оценката би следвало да се извърши не по реда на § 31 от ПМС 234/1999 година, каквито указания е дал първоинстанционният съд, а по реда на Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред окръжния съд е по реда на § 31, ал. 3 ПЗР на ПМС 234/1999 година. Образувано е по жалба от Димка Любомирова Кацева против заповед № 813 от 19.10.2006 година на кмета на община Карлово. С нея на основание § 31, ал. 1, т. 1 ПМС 234/1999 година и влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 269/2002 година на Пловдивския окръжен съд е одобрена оценката от 20400 лева за 600/886 идеални части от УПИ VII-41, кв. 4 по плана на град Карлово - запад. Възразила е в две насоки: първата, че е следвало да се оценят не 600, а 700 кв. м. от имота. Втората, че незаконосъобразно е извършена пазарна оценка. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с решение от 8.07.2002 година по адм. д. № 269/2002 година на Пловдивския окръжен съд в производство по реда на § 62, ал. 3 ПМС 456/1997 година е отменен отказ на кмета на община Карлово да признае право на Димка Любомирова Кацева да закупи, като ползвател имот пл. № 1833 от 700 кв. м. в местността "Бадемлика" в землището на град Карлово. По същество съдът й е признал това право. С последващо решение от 27.04.2006 година по адм. д. № 549/2005 година на същия съд е постановено връщане на преписката на административния орган за оценка по реда на § 62, ал. 4 ПЗР на ПМС 456/1997 година на идентичния имот съобразно действащия в момента кадастрален и регулационен план. Към този момент имот пл. № 1833 вече не е съществувал, а е станал част от УПИ VII-41, кв. 4 по плана от 1997 година. Кметът е възложил извършването на пазарна оценка от лицензиран оценител. Изготвената пазарна оценка е одобрена от административния орган с обжалваната заповед. При тези данни по делото съдът е приел, че с оглед признатите права на жалбоподателката, следва да се оценят не 600/886 идеални части от имота, а 700/886 такива. На следващо място е счел, че оценката в никакъв случай не може да бъде пазарна. В тази връзка е съобразил, че имотът се намира в строителните граници на града и е приел, че приложимият ред за оценяване е този, уреден в § 31, ал. 2, т. 1 от ПМС 234/1999 година. По тези две групи съображения е счел обжалваната заповед за незаконосъобразна и я отменил. Върнал е преписката на административния орган с указание да оцени 700 кв. м. от УПИ VII-41, кв. 4 съобразно изискванията на чл. 90 ППЗДС и то след като установи дали е законно построена сградата от Димка Кацева, находяща се в процесния имот. Така постановеното решение, доколкото отменя заповед № 813 от 19.10.2006 година на кмета на община Карлово и връща преписката на административния орган е правилно. Неправилни са обаче указанията на съда, дадени в мотивите на отменителното решение. Безспорни са данните по делото, че ползвателският имот се намира в строителните граници на града. Същият още през 1997 година е урегулиран и не попада в зона по § 4, за която е изготвен или предстои да бъде одобрен план на новообразуваните имоти. Поради това по отношение на него не могат да намерят приложение правилата на § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно на ПМС 234/1999 година, които са създадени за детайлизиране на правоотношенията, уредени в него. Той не попада и в приложното поле на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като целият имот е общинска собственост, а не собственост на физически лица, възстановена по реда на земеделската реституция. Видно от разпоредбата на § 4з, ал. 1 ограничението да се придобива земя само до 600 кв. м. касае само случаите по § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай обаче ползвателката има права, но по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ. Ето защо с влязлото в сила решение по адм. д. № 269/2002 година й е признато право да придобие собствеността върху 700 кв. м. от предоставения й за ползване бивш имот пл. № 1833. Доколкото той попада вече в УПИ VII-41, кв. 4 с обща площ от 886 кв. м., то следва да се оценят 700/886 идеални части от него, а не както е оценил кметът 600/886 идеални части. Касационният довод в този смисъл в настоящата жалба е неоснователен. Основателно е обаче възражението на кмета на общината, че в оценителното производство не може отново да се изследва въпросът за законността на построената в имота сграда, каквото указание е дал съдът в мотивите на съдебния акт. Решението на съда в частта му, в която са дадени подобни указания е неправилно. С влязло в сила решение по адм. д. № 549/2005 година, окръжният съд е задължил кмета на общината да извърши оценка по реда на § 62, ал. 4 ПМС 456/1997 година. Разпоредбата на свой ред препраща към нормата на чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ и съответно към правилата за оценка, уредени в Наредба за определяне на цени на земеделските земи. В хода на съдебното производство обаче е приета нова алинея трета на чл. 36 ЗСПЗЗ, която касае оценките на общинските земи, върху които е било учредено право на ползване въз основа на актовете, посочени в § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Именно това е хипотезата, в която попада настоящият случай и към която препраща разпоредбата на § 29 ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ, бр. 13/2007 година. Касае се за законодателна промяна в хода на висящото оценително правоотношение, поради което следва да намерят приложение новите правила, касаещи специално оценката на земите, общинска собственост. Видно от приложения по делото акт № 216 от 5.10.2006 година, целият УПИ VII-41 е актуван, като частна общинска собственост. Доколкото с първоинстанционното решение е отменена, като незаконосъобразна заповедта на кмета и преписката е върната за издаване на законосъобразен административен акт, съдът е постановил правилен диспозитив. Неправилни са обаче указанията, дадени в мотивите към него. По тези съображения решението ще следва да се остави в сила, но като се имат предвид указанията, дадени в настоящото касационно решение. С оглед частичната основателност на касационната жалба, не следва да се присъждат направените от ответната страна разноски в касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение