Решение № 9330 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14307/2015 г.

Решение № 9330 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14307/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. Д. от гр. Силистра срещу решение № 79 от 12.11.2015 г., постановено по адм. д. № 127/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Силистра. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Желева, моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - гр. Силистра е отхвърлил жалбата на Р. К. Д. от гр. Силистра против решение № 1040-18-15 от 3.09.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра, с което е потвърдено разпореждане № 181-00-893-7 от 6.08.2015 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, определящо нов период на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, т. 1 КСО. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. В мотивите към съдебния акт са обсъдени периодите за изплатените обезщетения поради временна неработоспособност, причинена от трудова злополука. В тази връзка е съобразено решение № 53 от 28.05.2015 г., постановено по адм. д. № 52/2015 по описа на Административен съд - гр. Силистра, решение № 22 от 4.03.2015 г., постановено по адм. д. № 4/2015 по описа на същия съд, последното потвърдено с решение № 6635 от 5.06.2015 г. по адм. д. № 4058/2015 г. по описа на ВАС - шесто отделение. Взето е предвид също така решение № 24 от 13.02.2014 г. по гр. д. № 287/2013 г. на Окръжен съд - гр. Силистра, с което е признато за незаконно уволнението на Р. К. Д., извършено със заповед № 32 от 5.04.2013 г. на управителя на "Поларис 8" ООД - гр. Варна, лицето е възстановено на заеманата длъжност и му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4240.80 лв. за времето, през което е останал без работа, както и че същото е било изплатено. Рискът "безработица" подлежи на осигурително обезпечение само тогава, когато лицето е останало не само без работа, но и без заместващи трудовото възнаграждение доходи. Ето защо в разпоредбата на чл. 54г, ал. 1 КСО, изрично е предвидено, че изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. Според третата алинея на същия текст, изплащането се възобновява от деня на отпадане на основанието за спиране за оставащия към датата на спиране период. Това е така, защото паричните обезщетения за временна неработоспособност също представляват осигурителни плащания, които не могат да се комулират с обезщетение за безработица. В нормата на чл. 54е, ал. 1 КСО изрично е предвидено, че изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата, чието уволнение е отменено като незаконно, за периода на полученото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда. Присъденото и изплатено в случая обезщетение за оставане без работа, макар и с обратна сила, породена от съдебното решение по трудовоправния спор, възстановява в патримониума на работника или служителя незаконно отнетото му право на парично възнаграждение, което той би имал, ако не бе незаконно уволнен. Съгласно чл. 54ж, ал. 2 КСО, влязлото в сила разпореждане по ал. 1, може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица. Цитираните в мотивите към решението на Административен съд - гр. Силистра съдебни актове, свързаните с тях обезщетения, които са били изплатени на Д., представляват нови документи и доказателства, които имат значение за спорното право на обезщетение за безработица. Първоинстанционният съд е направил своите обосновани правни изводи при правилна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства, прилагайки правилно материалния закон. При извършената служебна проверка и с оглед направените в касационната жалба оплаквания, не се установяват основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което същият се оставя в сила. Предвид своевременно направеното от ответника искане за разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на Териториално поделение на НОИ - гр. Силистра се присъжда сумата 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,