Решение № 7859 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 734/2011 г.

Решение № 7859 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 734/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Аспарухово" при община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Светлана Маринова, против решение № 2363/15.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2301/2010 г. на Административен съд - Варна, трето отделение, ХХХII състав, с което по жалба на Тодор Стефанов Ангелов е отменен негов мълчалив отказ за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ по преписка № УТ-94-Т (8)/19.04.2010 г., относно новообразуван имот № 4440, с площ от 3386 кв. м по ПНИ на м. "Боровец - юг", кв. Галата и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне в посочения в решението срок. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с приложимия материален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Тодор Стефанов Ангелов не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Сочи, че съдът не е допуснал нито едно от визираните в касационната жалба нарушения. Материалният закон е приложен правилно. Искането до административния орган е било да се издаде решение за възстановяване на право на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Този закон е специален и земеделската реституция е институт на правото, по който не се дължат държавни и общински такси тогава, когато се издава индивидуален административен акт, с който се възстановява това право. Затова не става реч изобщо за отказ, само защото не са заплатени такси, та да се приема, че поради това той е законосъобразен. В случая не се касае и за изричен отказ, защото цитираното писмо, с което се уведомява ответника по жалбата, е свързано с допустимостта на искането му по време на образуваното административно производство, и ако административният орган е преценил, че то е недопустимо - трябвало е да го прекрати, а по начина на процедирането му е видно, че е постановен мълчалив отказ. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Тодор Стефанов Ангелов, против мълчалив отказ на кмета на район Аспарухово при община Варна да му издаде заповед на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, придружена със скица за посочения новообразуван имот. С оглед представените с преписката документи, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба на жалбоподателя от 19.04.2010 г., адресирана до кмета на общината, за издаване на заповед и скица на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за процесния имот след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти. Общо подадените от него молби са за единадесет имота, но предмет на съдебен контрол по конкретното дело е било искането относно имот № 4440, с площ от 3386 кв. м. С писмо от 3.05.2010 г. Тодор Ангелов е уведомен, че следва да представи: решение на поземлена комисия; удостоверение за наследници и скица на имота, както и да заплати такса в размер на 50 лева за издаване на документа и такса от 15 лева за издаване на скица. Изрично поисканите му документи, жалбоподателят в първоинстанционното производство е депозирал с нарочна молба от 17.05.2010 г., но е отказал да заплати определените му такси, позовавайки се на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от АПК. В тази връзка, с писмо от 4.06.2010 г. изпратено му от заместник-кмета на район "Аспарухово" е пояснено, че се касае за местни такси, утвърдени съгласно Наредба на Общински съвет - Варна и ако същите не бъдат заплатени, искането няма да бъде разгледано. Между страните липсва спор, че жалбоподателят не е внесъл поисканите му местни такси, а е оспорил мълчаливия отказ за издаване на заповедта и скицата към нея. Установеното от фактическа страна налага извод, че в случая е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а не такъв за извършването на административна услуга по смисъла на ал. 3, както правилно е приела и първата инстанция. Незаконосъобразен обаче е направеният от съда краен извод за основателността на подадената жалба. Постановеното решение е неправилно, като издадено в противоречие с приложимия материален закон. Съгласно § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобиването на правото на собственост върху новообразуваните имоти се извършва със заповед на кмета на общината. Законовата норма е детайлизирана с разпоредбата на чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, визираща съдържанието на самата заповед и задължителното прилагане към нея на скица на имота. Следователно заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ с приложената към нея скица е документ, финализиращ процедурата по възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В случая не може да намери приложение нормата на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, регламентираща освобождаването на правоимащите лица от заплащане на такса, но само по съдебни производства по ЗСПЗЗ. Наред с това, противно на застъпеното от решаващия състав становище неприложимо е и правилото на чл. 12, ал. 3 от АПК, на което се позовава Тодор Ангелов в хода на административното и първоинстанционното съдебно производство, доколкото визира събирането на държавни такси. В случая от инициатора на административното производство е поискано заплащане на местна такса, предвидена в Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна. В т. 5.18, б. "В" от приложение № 2 е посочено, че при приемането и обработването на искания, молби и жалби, свързани с издаване на заповед за придобиване право на собственост върху земя по § 4 от ЗСПЗЗ, се заплаща такса от 50 лева. Отделно от това в чл. 56, т. 1 от Наредбата е предвидена такса в размер на 15 лева за издаване на скица за недвижим имот. Дължимостта на двете такси от местно значение е определена в подзаконов нормативен акт, чието изпълнение е задължително, както за административния орган, така и за жалбоподателя, подател на молбата за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл невнасянето на определените такси, изключват възможността да се приеме за незаконосъобразен оспореният мълчалив отказ на кмета на район "Аспарухово" да издаде поискания акт. Следователно като е уважил подадената срещу него жалба, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. С оглед на това и изяснеността на спора от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,