Решение № 2789 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2018 г.
ВАСV отделение25.02.2019 г.докладчик т Йовка Дражева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2958/2.05.2018 г. по адм. д. № 2339/2018 г. по описа на Административен съд София-град. ОСЪЖДА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ да заплати на "БЪЛГАРСКИ ПОЩИ" ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 двеста лева/ лв. ОТХВЪРЛЯ искането на КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ за присъждане на разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНО. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2789 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8960/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производство е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационната жалба на Комисията за защита на личните данни против решение по адм. д. № 2339/2018 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението поради материална незаконосъобразност. Иска присъждане на разноски.
Ответната страна "Български пощи" ЕАД оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на касационната жалба. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна А. Матеев не оспорва касационната жалба. Развива съображения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок от страна, за която постановеното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С решение № 2958/2.05.2018 г. по адм. д. № 2339/2018 г. по описа на Административен съд София - град е отменено решение № ППН-01-13/2017 от 19.01.2018 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е приета жалбата на Б. /в хода на съдебното производство е конституиран като А. Матеев/ за основателна, дадено е задължително предписание за преустановяване вписването на единни граждански номера на физическите лица - потребители на универсална пощенска услуга, в служебните формуляри на дружеството с цел доказване самоличността на получателя във връзка с приемането, пренасянето и доставянето на пощенски пратки, определен е двумесечен срок от влизане на решението в сила, единните граждански номера (ЕГН) на потребителите на универсална пощенска услуга, събрани по реда на досега действащите Общи условия, да бъдат унищожени, "Български пощи" ЕАД е задължено в срок от един месец от влизане на решението в сила да промени и съобрази Общите условия на договора с потребителите на "универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи", извършвани от дружеството с посочените в задължителното предписание изисквания, наложена е имуществена санкция от 1000 лв. по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД за непроизнасяне в 14-дневен срок по чл. 32 от ЗЗЛД.
За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че е допуснато съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото липсват мотиви относно избора на правомощието по чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД при упражняване на оперативна самостоятелност, административният орган е избрал и трите алтернативно дадени от закона възможности. Няма аргументи за причините, поради които на администратора на лични данни са дадени предписанията, какво налага унищожаването на събраните от жалбоподателя лични данни, съгласно действащите към момента Общи условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга. Липсват мотиви защо се приема, че вписването на ЕГН-то в служебните формуляри се явява в противоречие с принципа на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД. Приема, че налагането на имуществена санкция в размер на 1 000 лева е без посочено правно основание и мотиви: защо е прието, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. КЗЛД няма съображения по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН относно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Освен това приема, че не са спазени административнопроизводствените правила поради неизясняване на относими факти, материална незаконосъобразност и целта на закона.
Решението е правилно и следва да се остави в сила.
Административното производство започва по жалбата на Б. Матеев вх. № ППН-01-13 от 09.08.2017 г., с оплакване, че неправомерно в пощенска станция 12 на "Български пощи" ЕАД при получаване на обратна разписка за препоръчано писмо са обработвали негови лични данни чрез записване на ЕГН от документ за самоличност. С доводи, че не е клиент на "Български пощи" ЕАД е поискал на 18.07.2017 г. със заявление по чл. 29 от ЗЗЛД заличаване по чл. 28а от ЗЗЛД на личните му данни - име, презиме, фамилия, една или две цифри от ЕГН, адрес, подпис, написани в тефтер от 14.07.2017 г. в пощенска станция 12, както и всички други данни, които имат за него и да се преустанови обработката и архивирането им. Производството пред КЗЛД е приключило с постановяване на решение № ППН-01-13/2017 от 19.01.2018 г. на Комисията за защита на личните данни. Прието е от фактическа страна, че Матеев е посетил пощенска станция, за да получи обратна разписка на препоръчано писмо, което е изпратил, като на гишето в пощенския клон служителят поискал да покаже личната си карта, за да удостовери, че имената и адреса му съответстват на изписаните от него върху обратната разписка, която иска да получи. Записано е ЕГН на лицето в съответен формуляр за получаване. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД КЗЛД приела жалбата за основателна, дала задължителни предписания, определила срок за отстраняване на нарушението и наложила имуществена санкция.
- Обосновано съдът приема, че КЗЛД не е изложила мотиви към решението си, с което е допуснала съществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. След като е проследила хронологията на настъпилите обстоятелства, цитирала т. 43, б. "а" и чл. 44, б. "и" от Общите условия приети по чл. 21, ал. 5 от Закона за пощенските услуги и чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, възможността за съхранение на недоставени пратки по чл. 54 от ОУ, КЗЛД приема, че г-н Матеев е станал клиент на "Български пощи" ЕАД с предаване на пощенската пратка. Посочва обаче, че вписването на ЕГН-то в служебните формуляри за доказване на самоличността на получателя по т. 43, б. "в" от ОУ е обработване на лични данни в противоречие на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, защото надхвърля целите, за които се обработват личните данни на получателя. Посочено е, че самоличността може да се удостовери след представяне на документ за самоличност и вписване на имената и адреса. Няма развити никакви други правни съображения с какво обработване на лични данни надхвърля целите, за които се обработват личните данни. Даденото предписание е за преустановяване вписването на ЕГН-то на физическите лица - потребители на универсална пощенска услуга в служебните формуляри на дружеството с цел доказване самоличността на получателя във връзка с приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки.
Правилно в решението е посочено, че липсата на мотиви препятства проверката от страна на съда, поради което винаги е основание за отмяна на административния акт. Неоснователно е твърдението на касатора, че предписанието се отнася само за пощенските пратки. Принудителната административна мярка се отнася въобще за потребителите на универсалната пощенска услуга, която по чл. 3 от ЗПУ включва освен приемане, пренасяне и доставяне на пощенски пратки, куриерски услуги, парични преводи, съобщения във физическа или електронна форма. КЗЛД е определила 2-месечен срок, в който "ЕГН на потребителите на универсална пощенска услуга, събрани по реда на досега действащите Общи условия, да бъдат унищожени" и видно от съдържанието на решението предписанието се отнася не само за услугите във връзка с пощенските пратки, но и за останалите услуги, които са включени в понятието "универсална пощенска услуга". Освен констатацията, че записването на ЕГН противоречи на принципа на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, комисията няма други правни доводи и относно услугата пощенски пратки. Издаването на предписание по отношение на универсалната пощенска услуга въобще без да има фактически и правни съображения по какъв начин са надхвърлени целите на обработване, нарушава съществено административнопроизводствените правила, основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК.
КЗЛЗД е нарушила принципа за съразмерност за упражняване на правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо по чл. 6, ал. 1 от АПК, принцип на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК и на законност по чл. 4, ал. 1 от АПК. На сайта на КЗЛД е поставено Становище на КЗЛД рег. № П-3789/19.06.2014 г., гр. София, 21.08.2014 г. по молба на друго физическо лице за становище до КЗЛД, дали отразяването на Единен граждански номер (ЕГН) в служебните формуляри, съгласно точки 43, 51. 1, 52. 3 и 52. 7 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД е:
- допустимо по смисъла на чл. 4 от ЗЗЛД;
- в съответствие с изискването на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД;
- допустимо по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗЗЛД;
- в съответствие с посочените в електронният регистър "Пощенски формуляри - за клиенти" цели на дружеството, притежател на удостоверение за лицензиран администратор на лични данни № 0018416, или драстично ги нарушава и следва да бъде преустановено.
Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Негова основна цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Лични данни, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Единният граждански номер попада в категорията лични данни по смисъла на определението, дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. В чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД е предвидено, че администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на лични данни, както и който обработва лични данни, видът на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. "Български пощи" ЕАД е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3 от ЗЗЛД. Дружеството е подало заявление с вх. № 33837 за вписване в поддържания от КЗЛД регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни и е вписано с уникален идентификационен номер 0018416. Записването на единен граждански номер представлява обработване на лични данни по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
В чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД алтернативно са посочени условията, при които е допустимо обработването на лични данни на физически лица. Обработването на лични данни се допуска само при наличието на поне едно от изрично посочени условия, а именно:
- обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;
- физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;
- обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;
- обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;
- обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;
- обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;
- обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.
КЗЛД е обсъдила т. 43, б. "а" от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД: доставянето на препоръчаните пощенски пратки, пощенски колети и паричните преводи се извършва лично на получателите срещу подпис. Получателят се легитимира с документ за самоличност. За доказване доставянето на препоръчани пощенски пратки, колетни пратки и парични преводи, в служебните формуляри се отразяват трите имена, адрес и ЕГН на получателя. В б. "б" на т. 43 е посочено, че в случай, че получателят откаже да получи пощенската пратка, пощенския колет и пощенския паричен превод, той отбелязва това върху пратката или служебния формуляр и се подписва. Ако получателят откаже, това се удостоверява от пощенския служител. В б. "в" на т. 43 е разписно, че личните данни по буква "а" се събират, обработват и използват само за доказване на самоличността на получателя, във връзка с доставянето на съответната пощенска пратка и изплащането на паричния превод. В б. "г" е посочено, че при несъгласие на получателя за обработване на личните му данни, чрез записването им в служебните формуляри, препоръчаните пощенски пратки, колетните пратки и паричните преводи се връщат на подателя. Записаните в служебните формуляри лични данни се обработват и използват само за доказване самоличността на получателят във връзка с доставянето или изплащането на съответната пратка или пощенски паричен превод. Комисията приема, че във визираните случаи по т. 43 и т. 52. 3 и т. 52. 7 от Общите условия са налице условия за допустимо обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД. Предвид разписаните в т. 43, б. "в" от Общите условия цели на обработване на личните данни в това число и единен граждански номер, а именно само доказване самоличността на получателя във връзка с доставянето на съответната пощенска пратка и изплащането на паричен превод Комисията счита, че същите са в съответствие с принципите разписани в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Още повече, че в т. 43, б. "г" и б. "д" е посочено, какво ще се случи при несъгласие на подател/получател за обработване на личните му данни. Също така в т. 43 "е" е разписано изрично, че личните данни се съхраняват в сроковете определени за съхранение на пощенските пратки и паричните преводи, за които се отнасят. Освен това КЗЛД посочва, че Единият граждански номер е административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация. Това е уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно и неговото предназначение не е само и единствено за целите на "националния регистър на населението". Този идентификатор фигурира във всички документи за самоличност и служи за еднозначното идентифициране на едно физическо лице български гражданин. Следва да се отбележи, че Общите условия на дружеството са променени в цитирания смисъл, след Решение № 55/22.10.2008 г. на КЗЛД.
Крайното становище на КЗЛД от 21.08.2014 г. е, че в случаите по т. 43, б. "а", т. 52. 3 и т. 52. 7 от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД са налице условия за допустимо обработване на лични данни по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 3 и т. 7 от ЗЗЛД. Предвид разписаните цели в т. 43, б. "в" от ОУ за обработване на лични данни- доказване на самоличността на получателя във връзка с доставянето на съответната пощенска пратка и изплащането на паричен превод, същите са в съответствие с принципите на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД.
Тъй като по същество настоящата съдебна инстанция изцяло споделя посочените от КЗЛД правни съображения в цитираното Становище, относими и към настоящия казус, намира, че отменителното първоинстанционно решение следва да се остави в сила и защото липсват нарушения на ЗЗЛД и не е налице обработване на лични данни надхвърлящо целите на обработване. Общите условия са приети на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), съгласувани са с КЗП и с Комисията за регулиране на съобщенията, влезли са в сила от 19.05.2014 г. Съобразени са със Становища на КЗЛД. Общодостъпни са и са публикувани на интернет страницата на "Български пощи" ЕАД, поставени са на достъпни места в пощенските служби по чл. 21, ал. 8 от ЗПУ. Налице е задължение и по чл. 20 от ЗПУ всички пощенски оператори да спазват изискванията за защита на личните данни. Следователно вписване на ЕГН във формулярите на "Български пощи" ЕАД относно универсална пощенска услуга не надхвърля целите на закона. Още повече, че пощенският оператор има и други задължения по чл. 20, ал. 1, т. 7 и т. 8 от ЗЗЛД, свързани с недопускане в пощенските пратки на забранени за поставяне предмети и вещества, създаване на условия за осъществяване на наблюдение или контрол върху пощенските пратки от компетентните органи.
Първоинстанционният съд е цитирал Становище на КЗЛД рег. № П-1434/2016 г. от 14.03.2016 г. относно искане с вх. № П-1434/29.02.2016 г. от Омбудсман на Република България по въпроси за приложението на ЗЗЛД и допустимостта на ползване на ЕГН при обработване на лични данни, както и вече цитираното становище на КЗЛД с рег. № П-3789/19.06.2014 г. от 21.08.2014 г. КЗЛД е посочила в Становището от 14.03.2016 г., че обемът на информация, която се обработва за получателите на пощенски пратки, пощенски колети и паричните преводи е изрично посочен в Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от "Български пощи" ЕАД, обработването на допълнителни данни като номер на документа за самоличност – лична карта, без това да е регламентирано, е недопустимо и непропорционално, съгласно Закона за защита на личните данни. В настоящия случай няма данни и не се твърди записване на номер на лична карта, а на имена, адрес и ЕГН. Няма никакви мотиви в решението на КЗЛД какво е наложило промяна в тълкуването й на закона по настоящия казус и уважаване на жалбата до КЗЛД - резултат обратен на дадените преди това становища. Като е отменил решението на КЗЛД в тази част съдът е постановил материално законосъобразно решение.
- Незаконосъобразно е решението на КЗЛД и в частта, в която е наложено административно наказание имуществена санкция от 1000 лв. Наказанието е наложено с правно основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗЛД. За да приеме, че е налице основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност КЗЛД приема, че срокът за отговор от "Български пощи" ЕАД по чл. 32, ал. 1 от ЗЗЛД е изтекъл на 1.08.2017 г., а отговорът е от 10.08.2017 г. и нямало данни за удължаване на срока. За да отмени решението и в тази част съдът приема, че няма мотиви за вида и размера на наказанието. Решението следва да се остави в сила и в тази част.
На 18.07.2017 г. Б. Матеев е поискал от "Български пощи" ЕАД на основание чл. 29 от ЗЗЛД да заличат личните му данни - имена, една или две цифри от ЕГН-то му, които твърди, че били записани без негово съгласие, адрес, поискал информация на кого са дадени личните му данни, изразил несъгласие личните му данни да бъдат предоставени на трето лице, поискал копие от "тефтера", в който са записани личните му данни и др. На л. 53 от първоинстанционното дело е приложен отговор на "Български пощи" ЕАД. Срокът за отговор е изтекъл на 1.08.2017 г.
Законосъобразно съдът приема, че наказанието е наложено без да са изложени мотиви за вида и размера на административното наказание, без да са обсъдени конкретни обстоятелства по случая относно тежест на нарушение, виновно поведение, последици. Изложеното е достатъчно, за да бъде оставено в сила решението като правилно и в тази част.
Предвид изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че е неоснователно искането на касационния жалбоподател за присъждане на направени разноски по делото. Основателно е искането на "Български пощи" ЕАД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ следва да бъде определен в размер на 200 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение