Решение № 10474 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6568/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Т. против Решение № 4626/15.04.2026 г., постановено по административно дело № 144/2026 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено искането й за обявяване нищожността на Заповед № 184/12.07.2017 г. на Заместник - кмета на Община Варна. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното решение, като необосновано, постановено в нарушение на закона и на събраните по делото доказателства. Иска се неговата отмяна, след което да се обяви нищожността на процесната заповед, тъй като е лишена от материално правно основание и в пълно противоречие с целта на закона. Касационната жалба се поддържа лично от М. Д. Т., с молба да бъде уважена. Ответната страна, Заместник - кмета на Община Варна оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да остане в сила по съображения, изложени в писмен отговор, изготвен от процесуален представител главен юрисконсулт С. Илиева. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 16, ал. 6 ЗУТ и с нея е индивидуализиран УПИ VII-645,646, кв.7 по плана на ж.к. „Владислав Варненчик“ II м.р. на гр. Варна, идентичен с поземлен имот с идентификатор 10135.4505.413 с площ 222 кв.м., с посочени граници и собственици на имота. В производство по реда на чл. 149, ал. 5 АПК, съдебният състав на Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на М. Д. Т., развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на заповедта. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите доказателства, въз основа на които, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесната заповед на всички основания, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящата инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган, при условията на делегирани с нарочен вътрешно служебен акт правомощия. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени правните и фактически основания за издаването на акта, като фактическите такива се съдържат и в документите, предхождащи издаването му. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. Установено е, че по отношение на ж.к. „Владислав Варненчик“ гр. Варна, в чиято територия попада посочения имот е налице влязъл в сила Подробен устройствен план – План за регулация и застрояване по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, одобрен от Общински съвет - Варна. С този план за ПИ 646 и ПИ 645 е отреден УПИ VII-645,646, с площ на УПИ по чл. 16 ЗУТ, намалена с 25 %, с предназначение за обществено обслужване, устройствена зона Жп1. Установено е също така, че е налице пълно съответствие между влезлия в сила план и индивидуализацията на имота, така, както е извършена с диспозитива на заповедта. Съгласно чл. 16, ал. 6 ЗУТ собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1 от датата на влизане в сила на плана, като за всеки отделен урегулиран поземлен имот кметът на общината или упълномощено от него лице издава заповед с точно индивидуализиране на имота. Проверката за материална законосъобразност на процесната заповед се състои в преценката дали индивидуализирания с нея имот отразява вярно неговите граници и регулационен режим съгласно влезлия в сила план, тоест тя има само декларативен характер, тъй като с нея се обявяват фактите, настъпили по силата на устройствения план по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Ето защо, извън правомощията на административния съд в това производство е да разрешава спорове относно законосъобразността на акта, с който е одобрен плана по чл. 16, ал. 1 ЗУТ, в който смисъл са основите възражения на М. Т. за липсата на реално и равностойно обезщетение за имота и това, че решението на комисията по чл. 210 ЗУТ е прието след одобряване на плана. При така изложените факти и съждения, правилен е изводът на първостепенния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. Не е налице и съществено несъответствие на заповедта с целта на закона. Така нареченото „превратно упражняване на власт” би довело до нищожност на административния акт, в зависимост от целта, която се преследва посредством издаването му. Ако целта, макар и несъответна на закона е общественополезна, или може да бъде постигната с други правни средства, е налице унищожаем акт. Налице ще е нищожен административен акт, ако целта, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган, или се преследва някаква престъпна цел, които хипотези безспорно не са налице в случая. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от Административен съд – Варна нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Предоставена е възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран акт. Не е налице и необоснованост на съдебното решение, тъй като релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени логически издържани правни изводи. Оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от ответната страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в полза на Община Варна следва да се присъди такова в размер на 60 евро съгласно разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,