Решение № 12344 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4772/2020 г.

Решение № 12344 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4772/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна подадена от С. Мехмедов, чрез процесуалния му представител адв. М. Спасов, за отмяна на влезлите в сила решения по адм. дело № 142/2018 г. по описа на Административен съд Ямбол и по адм. дело № 11088/2018 г. по описа на Върховен административен съд, трето отделение. Претендира наличие на отменителните основания по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК. и моли атакуваните съдебни актове да бъдат отменени. Към молбата са приложени незаверени копия от съдебни решения гр. дело № 65301/2015 г. на СРС, ГО, 39 състав, постановено в производство по чл. 108 ЗС и по гр. дело № 8688/2016 г. на СГС, ГО, ІV "д" въззивен състав. Ответната страна по искането за отмяна – Прокуратурата на РБ, в писмения си отговор излага мотивирано становище за неоснователност на молбата. Претендира разноски. Ответната страна по искането за отмяна – Министерството на вътрешните работи не взема отношение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С Решение № 154 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. Административен съд Ямбол е отхвърлил предявените от С. Мехмедов искове да бъдат осъдени солидарно Прокуратурата на Република България - гр. София и Министерството на вътрешните работи (МВР) - гр. София, да му заплатят сумата 135 512. 04 лева, включваща главница в размер на 114 455. 25 лева представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в това, че в резултат: 1. на задържане на собствения му лек автомобил "Фолксваген Туарег" с per. [рег. номер на МПС] и рама WVGZZZ7 LZ5 D039374 е пропуснал да реализира полза за себе си в размер на паричната стойност, която е следвало да заплати, за да получи възможността да ползва подобен автомобил, които имуществени вреди са в резултат на Постановление изх. № 2020/2013 г. от 27.09.2013 г. на Окръжна прокуратура - Ямбол, с което е постановено лекия автомобил, ведно с 1 бр. ключ за запалване за него, предаден на ОД на МВР - Ямбол с протокол от 29.08.2013 г. по реда на чл. 69а, ал. 2 ЗМВР от ищеца, да се предаде на полицейските власти на Република Италия или на надлежно упълномощено от тях лице, въз основа на което постановление МВР - Ямбол е задържало автомобила; и 2. на неверния начален превод на сигнала в Шенгенската информационна система (ШИС), извършен с писмо № А-20595/30.08.2013 г. на Дирекция "МОС" на МВР и на последващия категоричен отказ на МВР да коригира допуснатата грешка след разкриването й с постановление № 3050/30.06.2015 г. на Софийска апелативна прокуратура и мораторна лихва върху главницата в размер на 21 056. 79 лева в периода от 01.10.2013 г. до 01.07.2017 г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й събиране, като е осъдил г-н Мехмедов да заплати на ответниците понесените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. С Решение № 1154 от 23.01.2020 г., постановено по адм. дело № 11088/2018 г. от тричленен състав на ВАС, трето отделение е отменено Решение № 154 от 26.07.2018 г., постановено по адм. дело № 142/2018 г. Административен съд Ямбол в частта, с която С. Мехмедов е осъден да заплати на Прокуратурата на РБ и на МВР разноски по делото в размер по 100 лв. за всяка от посочените институции, а в останалата част Решение № 1154 от 23.01.2020 г. е оставено в сила. Като довод за приложимостта на разпоредбата на чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК в настоящото производство по отмяна на посочените решения се сочи, че АС – Ямбол и ВАС не са се съобразили с тълкуването, дадено в решението на Конституционния съд на РБ по дело № 16/2016 г. относно административния характер на производството по чл. 69а (нов чл. 86) ЗМВР, което представлява грубо нарушение на процесуалните правила, "... лишило жалбоподателя от възможност за разглеждане на въпроса за нищожността на прокурорския акт за предаване, който е ключов". Възражението е неотносимо към посоченото от страната основание за отмяна. Отмяната на влязло в сила съдебно решение не е фаза на исковия процес, а самостоятелно, извънинстанционно производство, средство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение. В нормата на чл. 239 АПК законодателят е изброил изчерпателно случаите, в които тя е допустима. Въз основа на чл. 239, т. 4 АПК отмяна може да се иска, когато между същите страни, за същото искане, на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които решенията са постановени. Само при установяване на комулативно наличие на тези предпоставки, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК, съдът отменя неправилното решение. В този смисъл вж. Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС. От изложеното по-горе е видно, че в случая липсва обективно тъждество на делата. Предмет на разглеждане пред АС – Ямбол е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от С. Мехмедов срещу Прокуратурата на РБ и МВР, а предмет на разглеждане пред ВАС, трето отделение е законосъобразността на решението на първостепенния съд, постановено по така предявения иск. Диспозитивите на двете съдебни решения не си противоречат, т. к. и двете съдебни инстанции са преценили предявения иск за неоснователен. Не е налице изискуемото от правната норма обективно тъждество, поради което не са налице предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК за отмяна на посочените в молбата решения. Останалите оплаквания в искането за отмяна за неправилност на изводите на съда също са доводи, относими към касационните основания по чл. 209 от АПК, но не и към посоченото основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 от АПК, на които се основава искането, поради което не се следва да се обсъждат в настоящото производство. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните процесуални правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Поради това законът предполага, че делото е останало непопълнено с отнасящи се до него факти или доказателства и решението е неправилно. Когато нарушението на съдопроизводствените правила, с което е ограничено правото на страната на участие, е било обсъдено от касационната инстанция при касационното обжалване на решението, това преклудира повторното му третиране като основание за отмяна. Наведените от молителя доводи не могат да се квалифицират като такива, обуславящи отменителното основание на чл. 239, т. 5 АПК. Впрочем, те не попадат във фактическия състав на никое от разгледаните основания за отмяна на посочените решения. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е неоснователно и с оглед чл. 244, ал. 1 от АПК следва да се отхвърли. При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на Прокуратурата на РБ за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от изложеното Върховният административен съд, петчленен състав, І колегия, ІХ състав