Решение № 12430 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2011 г.

Решение № 12430 от 5.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП от срещу Решение № 2575/15.12.2010 г. по адм. дело № 1475/2010 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението в тази му част и отхвърляне изцяло на жалбата на юридическото лице. Ответника по жалбата - "Пи ем плюс" ЕООД с адрес на управление гр. Русе, ул. "Студентска" № 5, вх. 3, ет. 7 представлявано от управителя Пламен Спиров в писмен отговор релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на Осмо отделение като взе предвид доводите на страните, извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по съществото за неоснователна, поради следното: С обжалваното решение по оспорване от "Пи ем плюс" ЕООД първоинстанционният съд е отменил Ревизионен акт № 180901057/05.02.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, офис Русе, потвърден с Решение № 251/21.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период 2008 г. по реда на чл. 122 от ДОПК на търговеца е определена основа за облагане с данъци и е определен допълнително за внасяне корпоративен данък в размер на 2 674,04 лв., В ЧАСТТА, в която за данъчен период 2008 г. е определен корпоративен данък за довнасяне в размера над 282,30 лв. и съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата й част. За да постанови оспореното решение, административният съд по съществото на мотивите е приел на първо място, че за органа по приходите се били налице предпоставките на чл. 122 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, а от друга страна - неправилно и необосновано е определен размера на облагаемата основа, респективно дължимия корпоративен данък. Всеки един от тези изводи съдът обстоятелствено и пунктуално е мотивирал в решението си, поради което не необходимо да бъде цитиран понастоящем. С оглед наведените касационни оплаквания съобразно чл. 218, ал. 1 АПК следва да се провери съдебното решение с оглед неговата обоснованост, правилно приложение на материалния закон и дали при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Относно въпроса дали са били налице основанията на ревизия по чл. 122 АПК. Анализът на критериите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК има за цел определената по особения ред данъчна основа да е максимално близка до действителната. Фактическите констатации следва да са обосновани със съответните доказателства, а не да почиват на предположения и при анализа за определяне на основата за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК следва да се съобразяват само относимите за конкретния случай критерии. Анализа на събраните по делото доказателства както в административното, така и в съдебното производство налага извода, че в случая съдът е извършил правилен анализ на относимите обстоятелства с оглед наличие на основания за определяне на основата за облагане на жалбоподателя по чл. 122 ДОПК. Повод да бъде извършена ревизията по този ред са иззетите 2 бр. тетрадки в търговския обект, стопанисван от търговеца-жалбоподател, . Съдът е анализирал съдържанието на тези тетрадки и тяхната доказателствена стойност за данъчни цели съобразно чл. 37 и сл. ДОПК. Изводите на съда, че от съдържанието на тези тетрадки, съпоставено спрямо другите доказателства по делото, може да се направи обосновано предположение, че са свързани с подлежаща на данъчно облагане дейност на търговеца, се споделя понастоящем. От друга страна, действително има съдебната практика, при която е обсъждана доказателствената стойност на подобни тетрадки и е възприемана тезата, че те може да са повод за започване на ревизия по чл. 122 ДОПК, като в тези случаи са били налице и редица други доказателства - счетоводни документи, обяснения на лица, експертизи и др., които в съвкупност са водели на категоричния извод, че са извършвани сделки при т. нар. "двойно счетоводство" с цел отклоняване от данъчно облагане, което е обуславяло предпоставките за ревизия при особени случаи. Настоящия случай е именно такъв. Доказателствената тежест в съдебното производство по ревизия, проведена по реда на чл. 122 ДОПК е следната: в тежест на органите по приходите е да установят алтернативното наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК за облагане по аналог и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него фактически констатации, оборващи тези по РА, тъй като за последните, на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, има законово уредена презумпция за вярност. Производството следва да се развива по този ред едва след като надлежно установени предпоставките за това. В конкретния случай с оглед спецификата му това е било налице с оглед събраните и преценявани поотделно и съвкупност доказателства, включително и обясненията на лицата попълвали съдържанието на процесните тетрадки. При така установеното се налага извода за наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК и на основание чл. 124, ал. 2 ДОПК, РА се ползвал с презумптивна доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него фактически установявания. Предмет на касационното обжалване понастоящем е отменителната част на решението. За да стигне до този резултат съдът е разграничил облагаемата основа по стойности по отношение на записваните в тетрадките стоки отделно за ревизираното лице "Пи ем плюс" ЕООД и отделно за записванията в тях от служител на ЕТ "Палмира - Пламен Спиров". Следва да се има предвид, че ЕТ "Палмира - Пламен Спиров" не е бил обект на ревизията и няма данни такава въобще да му е извършвана, независимо че собственик на ЕООД и ЕТ е едно и също физическо лице. Записваните стойности в тетрадката очевидно са от името и за сметка на ЕТ и биха били относими при евентуално ревизионно производство спрямо него, но не и понастоящем, както правилно е съобразено в първоинстанционното производство. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на оспореното решение. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно частично е отменен обжалвания ревизионен акт. При тези обстоятелства, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното, на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - Осмо отделение,