Решение № 5409 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2013 г.

Решение № 5409 от 17.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13067/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрисконсулт Мариела Панчева, против решение № 5177 от 24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3834/2013 г. на Административен съд София - град. С него е отменено уведомително писмо изх. № 02-0150-6500/3292 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/. Със същото решение е върната преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде оставено в сила уведомителното писмо. Ответникът - Йордан Йочев Маринов, чрез пълномощник адв. Ангел Киров, с писмен отговор на касационната жалба и в откритото съдебно заседание, оспорва жалбата и излага подробни доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените в производството разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник против уведомително писмо с изх. № 02-0150-6500/3292 от 02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г., с което по подадено общо заявление за плащания на площ за 2010 г., е отказано финансово подпомагане по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 33028,99 лева. С обжалваното решение № 5177 от 24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3834/2013 г. на Административен съд София - град, е отменено уведомителното писмо и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел подадената жалба за допустима, а по същество - за основателна. Посочил е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в рамките на делегираните му правомощия. Административният съд е кредитирал неоспорената от страните съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с която е установен общият размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП, а именно 12.21 ха или 7,25 % и е приел, че оспореното уведомително писмо се явява материално незаконосъобразно. На следващо място е изложил мотиви, свързани с допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, а именно че за процесните територии МЗХ не разполага с актуална за кампанията от същата година /2010 г./ цифрова ортофотокарта, която да бъде дешифрирана. Същото категорично компрометира актуалността на допустимия слой по отношение на заявлението за подпомагане подадено през 2010 г., каквото е и процесното, доколкото е възможно през стопанската 2010 г. много от констатациите за заявените площи да се различават съществено от заснетото през 2009 г., тъй като през календарните години е възможно да има промени в сравнение с установеното в предходна година. Приел е, че при подобна неяснота за административния орган е възникнало задължението да изясни въпросите по действителното положение на място, като включи заявените за подпомагане площи в плана за извършване на проверка на място. Обжалваното решение е правилно. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал общо заявление за плащания на площ за 2010 г., с което е заявил искане за подпомагане по СЕПП за 5 броя блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 180.54 ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ за части от четири от заявените БЗС - обща площ от 52,25 ха, съставляващи 40,73 % от допустимата за подпомагане площ. Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при противоречие с материалния закон. Съдът точно е установил, че заявените от жалбоподателя площи попадат в частта от територията на страната, покрита със сателитни снимки от 2009 г., поради което правилно е приел, че същите не могат да се считат за актуални по отношение на заявление, подадено през 2010 г. и при окончателно определен слой "Площи, допустими за подпомагане" за 2010 г. - с писмо рег. индекс № 13-6185/21.06.2011 г. Следователно не е доказано наддеклариране по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, на което основание е отказано финансово подпомагане на касационния ответник. Правилно административният съд е обосновал материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Този извод кореспондира с доказателствата по делото (изслушаната и неоспорена съдебно-техническа експертиза). Последната след проучване на материалите по делото, посещение в ДФ "Земеделие" и МЗХ е дала отговори относно неправилното определяне като недопустими за подпомагане части от площите. Подробни данни за всеки от парцелите са изведени в Таблица № 1 и № 2 от експертизата, която е установила наддекларирана площ в размер на 12.21 ха. Експертизата не е оспорена от страните. При тези данни, административният съд правилно е приел, че са оборени фактическите констатации на административния орган за недопустима площ в размер на 52.25 ха. С оглед експертизата и противно на твърденията в касационната жалба съдът правилно е преценил процесното уведомително писмо за незаконосъобразно. Неоснователно е оплакването на касатора по отношение на присъдените от първоинстанционния съд разноски за адвокат. Видно от представения по делото договор за правна помощ жалбоподателят пред административния съд е заплатил изцяло договореното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. Независимо от направеното в първоинстанционното производство възражение за прекомерност, възнаграждението за адвокат не е прекомерно, тъй като е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно искането на ответника - Йордан Йочев Маринов, за присъждане на направените от него разноски по делото - сумата от 800 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна помощ. Липсва искане за намаляването му поради прекомерност, поради което разноските за адвокат следва да бъдат присъдени в пълен размер. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,