Решение № 261 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1403/2011 г.

Решение № 261 от 17.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1403/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на В. П. Н. -подсъдим по нохд № 6736/2009 г. на Варненския районен съд и вход № 1370/2010 г. на Варненския окръжен съд - за възобновяване на наказателното производство, предмет на посочените дела, тъй като: Н. не бил призован "според изискванията на чл. 180, ал. 2" НПК; делото било разгледано в негово отсъствие, при което бил "лишен от правото...за разглеждане...в условията на глава 27 от НПК"; нямал "възможност да протестира/м/ обвинителния акт" въпреки наличието на "съществено разминаване" между него, "дознанието и предварителните показания ... пред съдия", дадени от осъдения. В съдебно заседание Н. и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване, основано на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК, без в подкрепа на последното да са изложени доводи в съответствие с изискването по чл. 351, ал. 1 и 3 НПК. Представителят на ВКПр не намира да са налице твърдяните неправилности на първо- и второинстанционния съдебни актове, при което заключението му е за оставяне на искането без уважение. Искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно, а твърдението за допуснато в първата инстанция процесуално нарушение, лишило Н. от правото му по чл. 55, ал. 1 НПК "да участва в наказателното производство"-невярно. В първото пред районния съд съдебно заседание, проведено на 16.II.2010 г., наказателното производство е било спряно на основание чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 2 НПК и мярката за неотклонение на Н. -посочил за призоваването му адрес, на който никога не е живял-е била изменена в задържане под стража. На 1.III.2010 г. Н. е бил обявен за общодържавно издирване с телеграма № 12729 и задържан на 17.V. с. г./съответно на л. 27 и 31 от първ. д./. Наказателното производство е било възобновено и разглеждането на делото-насрочено за 1.VI.2010 г., за която дата Н. е бил уведомен на 21.V., когато лично е получил призовка с препис от обвинителния акт и указание за възможността в 7-дневен срок да изложи "възраженията си", както и да отправи към съда "нови искания"/л. 37-39 от първ. д./. На датата 21.V.2010 г. лично е получил призовката си и адвоката И. К. И., назначен от съда за служебен защитник на Н.. В проведеното на 1.VI.2010 г. съдебно заседание Н. е изявил желание да възстанови щетата от престъплението си - извършена с техническо средство, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив кражба на кабел за 508 лева, собственост на [фирма] със седалище в [населено място] и управител Галин Л. Д. - като предпоставка по чл. 381, ал. 3 НПК за решаване на делото със споразумение. Искането е било уважено и делото е било отложено за 9.VII.2010 г. без да бъде постигнато споразумение, тъй като щетата нито е била възстановена, нито обезпечена, след което първоинстанционният съд е постановил и обявил присъдата си. Н. е участвал лично и в наказателното производство пред въззивния съд, образувано по негова и на служебния му защитник жалби. Служебно се констатира като недостатък на проверяваните съдебни актове липсата на конкретизация на опасния рецидив, макар същият безспорно да е налице. Недостатъкът следва от обвинителния акт, в обстоятелствената част на който правилно е посочено, че извършената от Н. кражба е при условията на опасен рецидив, след като "последните две влезли в сила присъди са за направен опит да извърши кражби на кабели", без обаче да е направено уточнението, че и с двете осъждания са наложени наказания лишаване от свобода, нито едно от които не е отложено от изтърпяване /със споразумение в сила от 21.III.2007 г. по нохд № 496/2007 г. за извършено на 19.IХ.2006 г. престъпление и с присъда в сила от 11.ХII.2008 г. по нохд № 5789/2008 г. за извършено на 23.ХI.2008 г. престъпление/; че са санкционирани престъпления, които не са в съвкупност помежду си нито с инкриминираното /извършено през м. VII.2009 г./; че от изтърпяването на наложените с последните /извън обсъжданото/ две осъждания наказания не е изтекъл срока по чл. 30, ал. 1 НК и че всички тези обстоятелства определят опасния рецидив като такъв по чл. 29, ал. 1, б. "б" НК съгласно данните от справката за съдимост на Н., приложена на л. 33-34 от досъд. разсл. Имайки предвид дотук изложеното и чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето наказателно отделение