Решение № 8190 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4220/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на И. А. К. от гр. София, чрез адв. А. Живков против Решение 7743 от 12.12.2023г. по адм. дело 928 по описа за 2023г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалба с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер] на длъжностно лице по ПО при ТП на НОИ София- град. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на основаните човешки права и системни откази от правосъдие, обосноваващи допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се произнасяне по непредявени искове, с цел натоварване жалбоподателя със съдебни разноски, както и липса на произнасяне по други такива, при неправилно определяне предмета на спора. Претендира се неправилно разпределение на доказателствената тежест в производството и отхвърляне на доказателствени искания, в разрез с процесуалния закон. Сочи се постановяване на оспореното решение при непълно, неправилно и превратно обсъждане на фактите и връзките мeжду тях и пристрастна оценка на доказателствата, довела до неправилни правни изводи. Иска се обезсилване на оспореното решение и връщане на делото за разглеждане от компетентен съд и състав или алтернативно отмяна на решението. Ответникът Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт София град в представени писмени бележки, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт М. Атанасова, оспорва жалбата. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено и в полза на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване, предвид липса на отменителни касационни основания по чл. 209, ал.3 от АПК. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна. С Решение 7743 от 12.12.2023г. по адм. дело 928 по описа за 2023г. на Административен съд София град е отхвърлил жалбата на И. А. К. против Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалбата му с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер] на длъжностно лице по ПО. За да постанови този резултат, съдът е приел, че имено цитираното решение в посочената му част е предмет на производството пред него и след като е събрал относимите към законосъобразността на същото доказателства и е извършил обстоен анализ на същите е достигнал до съобразен с материалния закон извод за неоснователност на инициираното пред него оспорване. Не се споделят касаторовите съображения за недопустимост на оспореното съдебно решение, както и за постановяване на същото в нарушение на процесуалния и материалния закон. Следва да се посочи, че началото на съдебното оспорване е поставено с подадена от И. А. К. жалба- иск от 25.01.2023г. срещу тенденциозни вредоносни действия и бездействия на длъжностни лица и служители на НОИ, както и срещу Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалба с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София град. С подадено на 14.03.2023г. възражение- изпълнение на указания по разпореждане от 06.03.2023г. първоинстанционният жалбоподател е конкретизирал, че поддържа жалбата подадена срещу цитираното по- горе решение и е посочил, че освен това в жалбата са налице инкорпорирани още три отделни иска, като изрично е посочил всеки от тях както следва: 1. за установяване и присъждане на дължимите законни компесаторни лихви върху всяка една спряна за изплащане главница от пенсия от датата на спирането до датата на изплащането, 2. за обезщетение за вредоносни действия и бездействия на длъжностните лица при ТП на НОИ, 3. Иск за служебно установяване на укрит в архивите на ответника трудов стаж от 1981г. до 2001г. Предвид така направените уточнение, първоинстанционният съд с определение от 29.03.2023г. по АД 928/2023г. по описа на АССГ е отделил оспорването по предявените искове за установяване и присъждане на дължимите законни компесаторни лихви върху всяка една спряна за изплащане главница от пенсия от датата на спирането до датата на изплащането и за обезщетение за вредоносни действия и бездействия на длъжностните лица при ТП на НОИ, като е разпоредил така предявените искове да бъдат докладвани на председателя на Административен съд София град за образуване на отделни производства. За да стори това съдът е приел, че процесното производство и цитираните искове подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. Наред с това, с определение от открито съдебно заседание от 09.05.2023г., първоинстанционният съд е отделил и третия предявен с първоначалната жалба и уточнението към нея иск за установяване на трудов стаж и е изпратил материалите по него на председателя на Административен съд София град за образуване на отделно производство. В същото съдебно заседание от процесуалният представител на жалбоподателя е било направено искане за отвод на съдебния състав, с оглед липсата на произнасяне от съда до този момент за отделяне в отделно производство на посочения по- горе иск за установяване на трудов стаж. Последното е било оставено без уважение. Наред с това съдът е оставил без уважение направено в същото съдебно заседание искане за спиране на процесното производство до произнасяне, с влязло в сила решение на съда, по предявения иск за установяване на трудов стаж. Даден е ход на делото по инициираното оспорване срещу Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалба с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София град. При проверка на така извършените процесуални действия на съда, касационният съдебен състав намира, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените които да водят до незаконосъобразност или недопустимост на съдебното решение на това основание. От действията на съда е видно, че същият е взел под внимание всяко едно оспорване инкорпорирано в първоначално подадената пред него жалба и уточнение към същата. Съдът е спазил процесуалните правила и ред, като е отделил в отделни производства онези претенции, които подлежат на разглеждане по различен процесуален ред. С тези си действия е защитил правата и интересите на касационния жалбоподател, като противно на твърденията на последния, за отказ от правосъдие, е наредил да се окомплектова преписката по всяка една от исковите претенции и да се докладва на председателя на съда, като компетентен да образува същата в отделно производство. Извършил е правилна преценка за липса на преюдициалност на предявения иск за установяване на трудов стаж, към законосъобразността на оспорения в производството административен акт и правилно е отхвърлил искането за спиране на процесното производство. В съответствие с материалния закон е извършил и преценка за липса на законовите предпоставки задължаващи съда да се отведе от разглеждане на делото, както и е изразил собствената си преценка за липса на предубеденост от изхода на спора, с оглед наведените от жалбоподателя доводи за това и правилно е отхвърлил искането за отвод. С оглед подадено от жалбоподателя възражение- частично изпълнение на указания съгласно протоколно определение от 09.05.2023г. и направено в същото оспорване на истинността на съдържанието на документ на лист 49 от делото, а именно разпореждане [номер] от 01.11.2019г. на длъжностното лице по ПО, документ находящ се на лист 54 от делото, а именно уведомително писмо от 16.09.2019г. на ТП на НОИ Кюстендил, както и на Удостоверение от 18.07.2019г. на ТП на НОИ Кюстендил, с протоколно определение от 12.09.2023г. съдът е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК, по отношение документ намиращ се на л. 54 от делото, а именно Уведомително писмо от 16.09.2019г. издадено от ТП на НОИ Кюстендил и Удостоверение от 18.07.2019г. на ТП на НОИ Кюстендил. По отношение оспорването истинността на съдържанието на разпореждане [номер] от 01.11.2019г. на длъжностното лице по ПО към ТП на НОИ Кюстендил, съдът е отхвърлил искането за откриване производство но оспорването му по реда на чл. 193 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Последното действие на съда неоснователно се претендира от касационния жалбоподател да е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът правилно и съобразено с относимите материалноправни разпоредби е приел недопустимост на направеното доказателствено искане за оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на ИАА, подлежащ на самостоятелен контрол и придобил стабилитет, след проведено оспорване по административен и съдебен ред. Предвид така изложеното, неоснователни се явяват възраженията на касационния жалбоподател за допуснати в хода на първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, довели до отказ от правосъдие за произнасяне по предявените искове. Административен съд София град е предприел необходимите процесуални действия за предоставяне възможност на жалбоподателя всяка от предявените с жалбата и уточнението към същата претенции да бъде разгледана в самостоятелно производство. Последното не може да се възприеме като отказ от правосъдие. Настоящият състав на Върховен административен съд намира твърденията на касационния жалбоподател за произнасяне на първоинстанционния съд по непредявени искове за неоснователни. Предмет на разглеждане от първоинстанционния съд е единствено Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалба с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София град. След отделяне в отделни производства на посочените по- горе искови претенции, от инициираното с първоначалната жалба и допълнение към същата оспорване е останало за разглеждане в процесното съдебно производство, единствено оспорването срещу Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, в посочената му част. Първоинстанционният съд е съобразил последното обстоятелство и в съдебно заседание от 21.11.2023г. е уведомил страните, че предмет на съдебното производство е именно Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалба с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. на длъжностно лице по ПО към ТД на НОИ София град, с което се възобновява личната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя. Предвид направено от страна на жалбоподателя изявление в съдебно заседание от 21.11.2023г., че оспорва същото това разпореждане, но с оглед посочения в него трудов стаж, съдията- докладчик, отново е уведомил страните, че посоченото разпореждане не съдържа каквато и да било констатация по отношение трудовия стаж на жалбоподателя. Дал е възможност на жалбоподателя отново да заяви дали поддържа жалбата си срещу Решението на директора на ТП на НОИ София град от 22.12.2022г., с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането от 07.12.2021г. При тази възможност жалбоподателя отново ясно и категорично е заявил, че поддържа това си оспорване. Предвид така установените фактически обстоятелства и анализираните процесуални действия на съда, касационния съдебен състав намира, че с оспореното решение съдът не се е произнесъл по непредявена жалба, а точно обратното произнесъл се е по жалбата срещу Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ София град, в частта оставяща без уважение жалба с вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. срещу разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София град, така както същата е предявена от самото начало на съдебното оспорване и поддържана впоследствие с всички последващи молби и изявления на жалбоподателя. В съответствие с разпоредбата на чл. 171, ал.5 от АПК съдът е указал на страните кои факти и обстоятелства намира за относими и кои не за изясняване предмета на делото, като ясно е посочил какъв е той. На няколко пъти е дал възможност на жалбоподателя да посочи дали поддържа това си оспорване и се е произнесъл с допустим съдебен акт по отношение на същото, предвид направеното в последното съдебно заседание изявление на жалбоподателя за неговото поддържане. Настоящият касационен състав намира оспореното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилни и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд доводи за неоснователност на наведените пред него възражения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като същите изцяло се споделят от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Безспорно от доказателствата по делото се установява приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, а именно че въз основа на подадено Заявление от 21.03.2023г. от И. К. и Експертно решение 0627/06.03.2013г. на същият е определена 71 % трайно намалена работоспособност, с диагноза Смесени личностови разстройства и срок на определения процент трайно намалена работоспособност - 3 години, с разпореждане [номер] е отпусната на жалбоподателя социална пенсия за инвалидност. С последващи разпореждания размерът на пенсията е бил осъвременяван съобразно действащата нормативна уредба. С Експертно решение 0613/22.03.2016г., отново са определени 71 % трайно намалена работоспособност, със срок до 01.03.2019г., като с разпореждане [номер]/03.05.2016г. е възобновено изплащането на отпуснатата социална пенсия за инвалидност. С Експертно решение 0579 от 26.02.2019г. на жалбоподателя са определени 50 % трайно намалена работоспособност с водеща диагноза параноидно разстройство на личността и определен срок до 01.02.2022 г. С разпореждане [номер]/01.04.2019 г. на основание чл. 96 КСО социалната пенсия за инвалидност на жалбоподателя е прекратена, считано от 02.03.2019 г. Това разпореждане е било обжалвано пред директора на ТП на НОИ - София град, с жалба вх. 1012-21-637/30.04.2019 г. С жалбата е направено и искане да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 КСО. Въз основа на така подадената жалба е постановено Решение 2153-21-161/30.05.2019г., с което същата е оставена без уважение като неоснователна. Решението е обжалвано пред Административен съд София-град, който с влязло в сила Решение 5511/17.09.2019 г. (л.36) е отхвърлил жалбата. С Решение 0842/15.05.2019г. на НЕЛК, ЕР 0579/26.02.2019г. е отменено и е върнато за ново освидетелстване. С Разпореждане /01.11.2019г. е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Това разпореждане е обжалвано с жалба вх. 1012-21-2059/18.11.2019г., която е разгледана от директора на ТП на НОИ - София град и отхвърлена с Решение 2153-21-80/16.04.2020г. Срещу решението е подадена жалба до АССГ, която е отхвърлена с влязло в сила Решение 6907/03.12.2020г., по адм. д. 399/2020г. На 30.11.2021 г. И. К. е подал Заявление за възстановяване на пенсия с вх. 2107-21-1887 /л. 66/, с което поискал възобновяване на социалната пенсия заинвалидност от 01.03.2019г., към което е приложено ЕР 3898/21.10.2021г. С експертното решение на жалбоподателя са определени 80% трайно намалена работоспособност със срок до 01.10.2024г. Въз основа на заявлението е издадено разпореждане [номер]/5 от 07.12.2021г., с което съгласно чл. 97 КСО е възобновено изплащането на социална пенсия за инвалидност на жалбоподателя, считано от 02.03.2019г. Разпореждането е било обжалвано с жалба вх. 1023-21-1166/24.02.2022г. по административен ред, като с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 2153-21-406/22.12.2022г. на Директор на ТП на НОИ София град, жалбата е оставена без уважение. Първоинстанционният съд правилно е възприел и анализирал относимите към правния спор факти и обстоятелства и въз основа на същите е достигнал до законосъобразен извод за възобновяване пенсията за инвалидност на жалбоподателя от дата съобразена с материалноправните разпоредби. Правилно и законосъобразно е отхвърлил като неоснователни твърденията на жалбоподателя за дължимост на възобновяването от по- ранна дата. Съгласно чл. 97, ал. 3 КСО прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това - от датата на заявлението. От фактите по делото безспорно се установява, че ЕР 0613/22.03.2016г. установява 71% трайно намалена работоспособност, със срок до 01.03.2019 г. Преди изтичането на този срок жалбоподателят се е явил за преосвидетелстване и с ЕР 0579/26.02.2019 г. е определена 50 % трайно намалена работоспособност. С решение на НЕЛК 0842/15.05.2019г. ЕР на ТЕЛК е отменено и преписката е върната за ново произнасяне, при което с ЕР 3898/21.10.2021г. са определени 80% трайно намалена работоспособност, с което жалбоподателят отново отговаря на изискването за получаване на пенсията по чл. 90а КСО. Предвид, че касационният жалбоподател е спазил сроковете за явяване за ново преосвидетелстване, забавянето при определяне на процента намалена работоспособност (от 26.02.2019 г. до 21.10.2021 г.) не следва да се приема като настъпило по вина на освидетелстваното лице, предвид което правилно и законосъобразно е определено с процесното разпореждане пенсията да се изплаща считано от 02.03.2019г., тъй като срокът на определената трайно намалена работоспособност по предходно ЕР е бил до 01.03.2019 г. и продължаването му следва да се извърши от 02.03.2019г. Ето защо неоснователни се явяват касаторовите твърдения за постановяване на оспорения съдебен акт в нарушение и на материалния закон. Касационният състав намира, че в хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени обективно и безпристрастно относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение, намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде потвърдено. При този изход на спора ответната страна има право на разноски, като такива се следват в размер на 100лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото и взетото от процесуалния представител на ответната страна реално участие в производството. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд състав на шесто отделение,