Решение № 12998 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2016 г.

Решение № 12998 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8085/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 1001 от 28.04.2016 г., постановено по адм. д. № 3803/2015 г. Административен съд - гр. В., 23 състав, е отменил по жалба на "Проксима - 3"ООД гр. Р., ЕИК: *********, представлявано от управителя О. И. С., Ревизионен акт /РА/ № 03001815001405-091-001/14.09.2015 г., издаден от орган п приходите, потвърден частично с Решение № 556/4.12.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за данъчен период 2014 г. в размер на 1908,19 лв. и лихва 88,65 лв.; по ЗДДС за данъчен период месец 01.2014 г. и месец 11.2014 г. в общ размер на 13350 лв. и лихва в размер на 1276,12 лв., като е осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати на "Проксима - 3" ООД сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща сторените деловодни разноски.

С определение № 1545/9.06.2016 г. по същото дело Административен съд - В. е отхвърлил искане с вх. № 8412/25.05.2016 г. на Дирекция "ОДПО" В. за присъждане на разноски в пълен размер в негова полза.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Д. И. Ж. - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1310/13.10.2014 г. на изпълнителния директор на НАП. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - В. е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба от директора Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП срещу постановеното Определение № 1545/9.06.2016 г. по адм. д. № 3803/2015 г. на Административен съд - В., с която се иска неговата отмяна при съобразяване с основателността на подадената касационна жалба, против Решение № 1001/28.04.2016 г. постановено по същото дело.

Ответното по касационната и частна жалба дружество "Проксима - 3" ООД, редовно призован, представлява се от адвокат Б., оспорва касационната жалба. Претендира заплащане на разноски, като сочи, че разноски за ССчЕ и ДТ са присъдени на първа инстанция и погрешно са посочени втори път.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното:

По касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. при ЦУ на НАП.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решението си Варненския административен съд е отменил по жалба на "Проксима - 3" ООД гр. Р., ЕИК: *********, представлявано от управителя О. И. С., Ревизионен акт /РА/ № 03001815001405-091-001/14.09.2015 г., издаден от орган п приходите, потвърден частично с Решение № 556/4.12.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за данъчен период 2014 г. в размер на 1908,19 лв. и лихва 88,65 лв.; по ЗДДС за данъчен период месец 01.2014 г. в размер на 13350 лв. и лихва в размер на 1276,12 лв., като е осъдил Дирекция "ОДОП" - В. да заплати сумата от 500 (петстотин)лева, представляваща сторените деловодни разноски. В съдебния акт е възпроизведена много подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите не е признал, като реални кредитни известия /КИ/, издадени от "Проксима - 3" ООД, с получатели фирми, свързани лица с цитираното дружество. На това основание е начислено допълнително ДДС, като е преобразуван финансовия резултат за данъчни цели и е начислен корпоративен данък. Съдът е приел, че РА е издаден при спазване на разпоредбите на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Като е отделил спорното от безспорното, като предмет на спора са определени установените данъчни задължения по ЗКПО за данъчен период 2014 г. в размер на 1908,19 лв. и лихва 88,65 лв.; по ЗДДС за данъчен период месец 01.2014 г. и месец 11.2014 г. в общ размер на 13350 лв. и лихва в размер на 1276,12 лв. Решаващият състав е посочил, че спорът е дали е налице реално връщане на доставката по кредитни известия № 2000000015/26.11.2014 г. към фактура № 1000000421/30.05.2014 г. с получател ЕТ "О. И. - Комерс" и кредитно известие № 2000000006/23.01.2014 г. и 2000000007/23.01.2014 г. към фактури № 200000002/23.09.2013 г. и 2000000003/27.09.2013 г. с получател "Камелот клуб" ООД, както и дали цитираните кредитни известия са издадени правилно, дължи ли се ДДС по тях и дали е законосъобразно начисляването на допълнителен корпоративен данък върху увеличения финансов резултат за данъчни цели. Първоинстанционният съд е коментирал заключението на вещото лице К. Колева по назначената ССчЕ, като видно от правните изводи в обжалвания съдебен акт, се кредитира от съда. В мотивите на обжалваното решение е прието, че продажбата и анулирането й, действително са сделки между свързани лица, но изводът на приходната администрация, че кредитно известие е издадено с цел намаляване на приходи от продажби и внасяне на ДДС в по-малки размери, е незаконосъобразно. Съдът е коментирал, че както фактурата, така и кредитното известие отговарят на изискванията на ЗСч и са със съдържанието по чл. 114, чл. 115 от ЗДДС, прието е, че същите отразяват реално настъпили събития по тях. В подкрепа на това твърдение, съдът е посочил отразяването на процесните фактури и кредитни известия в счетоводството на издателя и на получателя ЕТ "О. И. - Комерс" и "Камелот клуб" ООД, както и това, че видно от събраните по делото доказателства липсва плащане по сделките. Чрез извършена справка в Търговския регистър се е установило, че жалбоподателят (сега ответник) не е извършил оповестявания в ГФО за 2014 г. на процесните сделки, като на такива между свързани лица, съдът е приел, че това не е основание за начисляване на ДДС и корпоративен данък, тъй като не е налице разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗКПО и неправилно с РА не са признати кредитните известия. Първоинстанционният съд е приел, като законосъобразно издаването на кредитни известия № 2000000015/26.11.2014 г. към фактура № 1000000421/30.05.2014 г. с получател ЕТ "О. И. - Комерс" и кредитно известие № 2000000006/23.01.2014 г. и 2000000007/23.01.2014 г. към фактури № 200000002/23.09.2013 г. и 2000000003/27.09.2013 г. с получател "Камелот клуб" ООД, поради което данъчния ефект е 0,00 лв. и не следва преобразуване по реда на ЗКПО.

Решението на Административен съд - гр. В. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

В касационната жалба на директора на Д "ОДОП" - гр. В. се правят оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Навеждат се доводи, че съдът се е позовал единствено на заключението на вещото лице и не е отчетен факта, че ССчЕ е възложена по искане на ревизираното лице и с формулираните пред експерта задачи, изцяло са игнорирани констатациите на ревизиращия екип. Твърди се, че при постановяване на решението, решаващия състав е кредитирал писмени доказателства по които е работило вещото лице и не са били представени в хода на ревизионното производство. Защитава тезата, че съдът неправилно е възприел фактите и обстоятелствата по делото и с решението е изместена същността на спора между страните, който не е по отношение на счетоводното отразяване, а е изцяло относно основанието за издаването на кредитните известия по фактури издадени от дружеството с получател ЕТ "О. И. - Комерс" и "Камелот клуб" ООД.

По така направените оплаквания настоящата инстанция намира за установено следното:

Оплакванията са основателни.

По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Спорът по делото се свежда до тълкуването и прилагането на материалния закон и по-специално дали са били налице условия по чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на данъчно-кредитните известия по отношение на издадени фактури за продажба на игрални автомати, налице ли е отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16 ЗКПО и условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството, съответно за определяне на задължения за ДДС. П. изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че са налице условия по чл. 115 ЗДДС за издаване на ДКИ, данъчният ефект е 0,00 лв. и не следва преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО, съответно не са налице задължения за ДДС по фактурите.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и намира същия за необоснован на фактите и доказателствата по делото и изграден при неправилно приложение на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока се изразяват в следното:

1. Нормата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС определя, че при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, като при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаляване на основата или разваляне на доставки - кредитно известие. В конкретния случай не е установено изменение в данъчната основа, а не може да се приеме, че е налице и разваляне на доставките, за което мотиви ще бъдат изложени по-долу.

1. В хода на ревизията е безспорно установено, че договорите за продажба, сключени между "Проксима 3" - ООД от една страна като продавач и ЕТ "О. И. - Комерс" и "К. К." - ООД от друга страна като купувачи, са договори сключени между свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.

1. Поканата за плащане с изх. № Р-002/18.11.2014 г., издадена от "Проксима 3"-ООД към ЕТ "О. И. - Комерс" за разваляне на сключения договор за продажба по чл. 87 ЗЗД поради неплащане на цената е подписана от О. И. С. от една страна като управител на "Проксима 3" - ООД в качеството му на продавач, а от друга страна като собственик на ЕТ "О. И. - Комерс" като купувач.

1. Приложенията като доказателство договор за предоставяне на игрални съоръжения за експлоатация срещу заплащане на наемна цена от 26.11.2014 г., сключен между "Проксима 3" - ООД и ЕТ "О. И. - Комерс" не е бил представен при извършена предходна проверка на дружеството, при която е декларирано, че няма сключен договор и анекс между "Проксима 3" - ООД и ЕТ "О. И. - Комерс", както и няма издадени фактури за наем на игрални автомати.

1. От представените счетоводни регистри на ЕТ "О. И. - Комерс" е видно, че игралните автомати са заведени по счетоводна сметка 206 - "Стопански инвентар", а в ревизионното производство е представено удостоверение № 000030-4052 за издаден лиценз за организиране на хазартни игри на ЕТ "О. И. - Комерс" с дата на издаване 28.04.2015 г., на база на което е прието, че игралните автомати, предмет на фактурите за продажба се ползват в търговски обект на едноличния търговец и неплащането на договорната цена не е основание за разваляне на договора.

1. В хода на ревизията са събрани доказателства, че дейността на "Проксима 3" - ООД се финансира със заети средства от съдружника О. И. С., като при анализ на движението по счетоводни сметки 107 "Сметка на собственика" и см. 493 "Разчети със собственици" е установено, че през 2014 г. О. И. С. е предоставил на "Проксима 3"-ООД като заем общо сумата от 185 329 лв., като в същото време не заплаща задължението по фактура № 1000000421/30.05.2014 г., издадена от "Проксима 3" - ООД към ЕТ "О. И. - Комерс" за продажба на игрални автомати.

1. По аналогичен начин в хода на ревизията е установено, че "Камелот клуб" - ООД - гр. Р. има издаден лиценз за организиране на хазартни игри, че игралните автомати, предмет на договора за покупка от "Проксима 3"-ООД и издадените фактури, продължават да се ползват от "Камелот клуб" - ООД, същите са заведени като активи на дружеството по сметка 206 и няма осчетоводени фактури за наем на процесните автомати.

1. По силата на чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага.

1. Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

1. Въз основа на изложеното не може да бъде прието, че сделките между свързаните лица "Проксима 3" - ООД и ЕТ "О. И. - Комерс" са безвъзмездни сделки и не водят до щета за бюджета, като с издаването на ДКИ № 20........ 015/26.11.2014 г. е сторниран отчетния приход по сч. сметка 702 "Приход от продажби" в размер на 44 250 лв. и начислен ДДС в размер на 8 850 лв. по фактура № 1000000421/30.05.2014 г., издадена от "Проксима 3"-ООД на ЕТ "О. И. - Комерс" с предмет продажба на 3бр. игрални автомати.

1. Изложеното по т. 10 важи с пълна сила и по отношение на издадените ДКИ от "Проксима 3" - ООД за доставките с получател "К. К." - ООД с предмет продажба на игрални автомати.

1. Предвид на това органът по приходите правилно е приел, че не са налице условия по чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаване на данъчно-кредитни известия по фактурите за продажба, поради което доставчикът "Проксима 3" - ООД дължи начисления ДДС по тях, респективно налице са условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството ЗКПО със сумите от сторнирани приходи.

Като е приел друго и е отменил оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен, Административен съд - гр. В. е постановил едно неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на "Проксима 3" - ООД против РА 03001815001405-091-001/14.09.2015 г., издаден от орган п приходите, потвърден частично с Решение № 556/4.12.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" В. при ЦУ на НАП, с който на дружеството са установени задължения по ЗКПО за данъчен период 2014 г. в размер на 1908,19 лв. и лихва 88,65 лв.; по ЗДДС за данъчен период месец 01.2014 г. и месец 11.2014 г. в общ размер на 13350 лв. и лихва в размер на 1276,12 лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, а "Проксима 3"-ООД следва да бъде осъдено да заплати на Д"ОДОП"-гр. В. разноски по делото за двете инстанции в размер на 1 800,21 лв.

По частната жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разглеждана. Същата е основателна, но не по съображенията изложени в нея.

В мотивната част на съдебното решение, с оглед изхода на спора, е прието за основателно направеното от страна на жалбоподателя "Проксима - 3" ООД искане за присъждане на разноски /държавна такса и депозит за вещо лице/. С решението Дирекция "ОДОП" - В. е осъдена да заплати на "Проксима - 3" ООД сумата от 500 (петстотин)лева, представляваща разноски по делото. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молба за изменение на решението в частта за разноските с вх. № 8412/25.05.2016 г.

Предвид на обстоятелството, че първоинстанционното решение се отмяна в осъдителната му част за разноските, постановеното определение се явява безпредметно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 . от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,