Решение № 4918 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2012 г.

Решение № 4918 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2012 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" (ПП) при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Шумен, чрез процесуален представител, срещу решение № 73/20.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4 от 2012 г. на Административен съд (АС) - гр. Шумен, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП на Филипа Ромеова Филчева. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт, претендира се отмяната му и присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответната страна - Филипа Ромеова Филчева, от гр. Каолиново, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим акт. По същество е основателна, поради следните съображения. За да отмени обжалваната заповед № 1611 от 16.12.2010 г. на н-к сектор "ПП" ОДМВР - Шумен, за налагане на ПАМ - "Временно отнемане свидетелство за управление на моторно превозно средство" (СУМПС) на основание чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП, съдът е приел същата за издадена от компетентен орган, в законовоустановената форма, но при допуснато съществено нарушение на производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Допуснатите съществени нарушения на производствените правила се изразяват в неуведомяване на жалбоподателката за започналото административно производство, което според съда е осуетило възможността й да участва в него и представя доказателства, като органът е изяснил фактите от значение за случая, без да обсъди възраженията й. Съществено значение решаващата инстанция е придала на обстоятелството, че към момента на издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ, спрямо лицето вече е била приложена друга ПАМ - "Спиране на автомобила от движение", поради което за него не е съществувало задължение да сключи застраховка "Гражданска отговорност", по аргумент от чл. 259, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Именно това, според АС Шумен е обстоятелство, чието изясняване е било задължително в производството по налагане на конкретната ПАМ, а с игнорирането му административният орган е нарушил производствените правила. По същество несъобразяването с цитираната норма АС е квалифицирал като материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Съдебното решение е неправилно, а формираните в него изводи са вътрешно противоречиви. Административнонаказателното производство по издаване на заповед № 1611 от 16.12.2010 г. на н-к сектор "ПП" ОДМВР - Шумен, за налагане на ПАМ "Временно отнемане на СУМПС" е започнало със съставянето на АУАН по времето и мястото на самото нарушение. При това положение необоснован е изводът на АС Шумен, че органът не е уведомил Филипа Филчева за началото на производството, след като актът, установил нарушението и представляващ начало на производството й е редовно връчен. Приложимата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП също е недвусмислено посочена в заповедта, като АУАН е подписан от нарушителя, без да е направил възражения, както в самият акт, така и в предвидения тридневен срок от връчването му. От фактът, че надлежно положен подпис на Филчева фигурира върху АУАН и издаденото впоследствие наказателно постановление (НП), следва логичният извод, че документите са съставени и връчени редовно. Филчева ясно е разбирала какво е нарушението и защо е санкционирана, както и реда, по който да реализира правата си. Спазената процедура по уведомяване на нарушителката предпоставя извод, че несъмнено й е предоставена възможност за защита. Противно на възприетото от решаващия съд, невъзможно е административният орган да лиши надлежна страна от възможност за участие в производството и същевременно да обсъди възраженията й, т. к. именно възраженията по смисъла на чл. 34, ал. 3 АПК са формата на участие на заинтересованите лица в административното производство по издаване на акта. На второ място, съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ към конкретния казус, чиято неотносимост именно налага извода, както за липса на нарушение на административнопроизводствените правила, така и за материална законосъобразност на административния акт за налагане на ПАМ. Нормата на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ е самостоятелна и отделна санкция от наказанието по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП. Санкцията по чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ е наложена с НП № 1611 от 6.12.2011 г. - "Глоба" в размер на 2000 лв. и същата не е предмет на конкретното производство. Докато ПАМ на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП е с автономен характер и се прилага при управляване на автомобил без застраховка "Гражданска отговорност". За приложението й е от значение обективният факт - управлява ли се автомобил, същият участва ли в движението по пътищата, а не какъв статут има. Видно от данните по делото, конкретното МПС, за което е констатирана липса на задължителната застраховка "Гражданска отговорност", към момента на издаване на заповедта за прилагане на процесната ПАМ, е било спряно от движение по силата на предходно наложена ПАМ. Няма спор по делото обаче, че при извършената проверка автомобилът е бил шофиран от Филипа Филчева, при това без сключена застраховка "Гражданска отговорност". Целта, смисълът и значението на застраховката "Гражданска отговорност" е обезпечаване деликтната отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС (Арг.: чл. 257, ал. 1 КЗ). Застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. За да приеме, че Филчева не е субект на задължението за сключване на договор, покриващ гражданската й отговорност, съдът следва да установи или, че същата не притежава или не ползва изобщо МПС или, че не го ползва на законно основание. Субектите на застраховката "Гражданската отговорност" по КЗ са потенциални субекти на деликтната отговорност, идентична с тази по ЗЗД, спрямо действията на които застраховката има превантивен и компенсационен характер за вреди, предвид съществуващия риск за третите лица при управляване на МПС. При това положение обективният факт на управляване на МПС налага изискването да е налице валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с цел превенция на законодателно изведения съществуващ риск за третите лица. В този контекст изводът на съда, че не е налице риск за околните, т. к. автомобилът е спрян от движение е несъстоятелен, защото към датата на извършената проверка автомобилът се е използвал по предназначение, участвал е в движението, респ. риск е съществувал. От друга страна, междувременно наложената ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "в" ЗДвП не е пречка за налагане на процесната мярка. И това е така, защото адресат на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП е водачът, а по чл. 171, т. 2, б. "в" с. з. - собственикът на съответното МПС, макар и двете мерки да целят постигане на един и същ резултат - представяне на полица за валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", под каквото прекратително условие се прилагат. Процесната заповед № 1611/2010 г. на н-к сектор "ПП" при ОДМВР - Шумен съдържа в себе си описание на нарушението, което се санкционира, посредством възпроизвеждане на посочените в АУАН разпоредби на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ. Санкцията е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП. Нормата на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда задължение за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за неспрени от движение, регистрирани в България МПС. От данните по делото следва, че към датата на издаване на заповедта автомобилът на Филчева в действителност е бил спрян от движение по силата на по-рано наложена ПАМ. С НП № 1611 от 6.12.2010 г. и е наложена санкция - глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ. При това положение нормата на чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ не може да бъде правно основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ - "Отнемане на СУМПС" по няколко съображения. Първо, с оглед принципа non bis in idem (забрана едно и също деяние да бъде два пъти санкционирано), и второ, предвид факта, че заповедта на н-к сектор "ПП" при ОДМВР Шумен описва неточно конкретното нарушение. Същото съответства на състава на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП, докато санкцията по чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ вече е била наложена и целта на административното наказание по нея - реализирана. Вярно е, че въвеждането на неприложима към нарушението норма в заповедта на прилагане на ПАМ представлява нарушение на материалния закон, свързано с неправилна правна квалификация на възприетото в акта фактическо основание. Конкретната заповед възпроизвежда текста на отразените в АУАН обстоятелства. В тази връзка обстоятелството, че в АУАН неправилно е посочено, че с деянието си Филчева е осъществила състава на административното нарушение на чл. 259, т. 1 КЗ, вместо на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП не е от рода на съществените процесуални нарушения, които да опорочават в такава степен АУАН, че да доведат до отмяна на издадената въз основа на него заповед. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, както и доколко е повлияло върху съдържанието на акта, т. е., ако не беше допуснато, дали би могло да се стигне и до други фактически и правни изводи на административнонаказващия орган, до друго негово решение по същество. В случая погрешното посочване на нормативния акт, разпоредбата от който е нарушена в АУАН, не е попречило по никакъв начин на нарушителката да разбере за какво я санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което сочат всички доказателства по делото. Видно от данните по преписката - за страните не е било налице съмнение относно вида и характера на претендираното (на онзи етап) нарушение, както и за извършителя му. Релевантната норма на чл. 171, т. 1, т. б. "е" ЗДвП е недвусмислено посочена както в заповедта за прилагане на ПАМ, така и в АУАН, като санкцията, наложена със заповедта за прилагане на ПАМ е съответна на цитираната норма по ЗДвП. Респ. заповедта представлява административен акт, годен да породи правни последици съобразно правното основание на което е издаден и преследваната с него законоустановена цел. С оглед нормативното предписание, административният орган е направил правилна преценка за наличие на фактическите предпоставки за упражняване на властническата си компетентност с налагане на мярката за административна принуда. Ирелевантно за делото е обстоятелството, че Филчева е декларирала загубата на шофьорската си книжка, при което, независимо от предписанието на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, оспорената мярка не е реално приложена. Загубата на СУМПС, каквато е същността на подадената от Филипова декларация от 1.12.2011 г., не се приравнява на лишаване от придобитото право на управление на МПС. Изгубеният документ подлежи на възстановяване, защото правото, което материализира е непрекъснато. За да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление (чл. 150а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в чл. 151 и чл. 152 от ЗДвП условия и удостоверява правоспособността на водача, т. е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория (виж определението по адм. дело № 9886/2004 г. на ВАС, чието правно разрешение е възпроизведено в цялата последваща практика по приложението на този законов текст). Съгласно чл. 50, ал. 1 от Закона за българските лични документи СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на МПС, като същевременно служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България (ал. 2). Същата дефиниция е преповторена в чл. 2, ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, издадена от министъра на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 97/15.10.2002 г.). Свидетелството е официален документ, издаден от посочен в чл. 4 от Наредбата компетентен държавен орган, установяващ с обвързваща сила придобитата от титуляра му способност да се упражнява регламентираната в ЗДвП дейност. Правоспособността да се извършва такава дейност не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл. 150 - чл. 152 ЗДвП. При осъществяване на предвидените юридически факти, лицето придобива правоспособност на водач на МПС, а свидетелството само удостоверява този факт. Без СУМПС не може да се упражнява правнорегламентираната дейност, дори да е налице придобита правоспособност - Арг.: чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Следователно свидетелството, по своята правна същност е документ от значение за упражняване на права - правото да се управлява МПС. В контекста на изложеното, в хипотезите на прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП не се отрича правоспособността на водача да управлява МПС, но се осуетява възможността му да я упражнява в рамките на определен от съда срок като санкция за извършено правонарушение. Такава е целта на прилаганите по реда на ЗДвП принудителни административни мерки, свързани с отнемане на СУМПС, които винаги се налагат за допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата (т. е. при упражняване на дейността) и винаги за определен срок от време. С факта на административното отнемане на този документ се преустановява притежаването му от титуляра, който в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП не е изгубил качествата и уменията, позволяващи управлението на МПС, но по визираната причина представлява опасност за транспорта. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП е с временен характер "до отпадане на основанието", което означава - до представяне на договора за задължителна застраховка пред контролните органи. Следователно по смисъла на чл. 171, ал. 1 ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Произнасяйки се по конкретния правен спор АС е смесил основанията по чл. 259, ал. 1, т. 1 КЗ с предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП, при което е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Оспореното решение следва да бъде отменено, като спорът бъде решен по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Предвид изхода от спора и направеното своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, съдът счита, че на основание чл. 143, ал. 3, вр. с чл. 228 АПК, такива следва да бъдат присъдени съобразно чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, седмо отделение,