Решение № 10944 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5598/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 1734 от 29.02.2024 г. по адм. д. 1742/2023 г., Административен съд - Бургас (АС-Бургас) е отхвърлил жалбата на "СДА Компютри" ООД, ЕИК 102261904, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. Сливница 5Б, ет. 1, представлявано от управителя К. Бакалов, против ревизионен акт (РА) Р-02000222001398-091-001/13.06.2023 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта потвърдена с решение 86/24.08.2023 година на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Национална агенция по приходите (ЦУ на НАП), с който са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), произтичащи от начислени задължения за корпоративен данък в общ размер на 21 749, 43 лв. за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., ведно с определените лихви за забава общо в размер на 7 759, 80 лв. и по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), произтичащи от начислен данък върху добавената стойност в общ размер на 43 248, 93 лв. за данъчни периоди м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11. 2017 г., м. 03, м. 05, м. 06, м. 11, м. 12. 2018 г., м. 01, м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2019 г., м. 01, м. 03, м. 06, м. 07, м. 09, м. 10 и м. 11. 2020 г., ведно с определените лихви за забава в размер общо на 18 779, 56 лв. Срещу решението на АС-Бургас е подадена касационна жалба от СДА Компютри" ООД, представлявано от управителя К. Бакалов, чрез процесуален представител. В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът директор на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Монев, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АС-Бургас е бил РА, в потвърдената му част с решение 86/24.08.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП, с който на "СДА Компютри" ООД на осн. чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 43 238. 58 лева по фактури, издадени от "Иси 2018" ЕООД, "Исаев Ис" ЕООД, "ДМД Комюникейшън" ЕООД, "Турлакова 82" ЕООД, "Трейд Консулт 2009" ЕООД, "Рангелов К. А. " ЕООД, "Ки Комерс 2017" ЕООД, "Байк Комерс 52" ЕООД, "Гатън" ЕООД и "Джи Ти Дарго Комерс" ЕООД. На основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1 от ЗДДС е отказано и право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 23. 91 лева по фактури 38548105/25.06.2019 г. за получена вода от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, 1213312343/23.06.2019 г. за получена електрическа енергия от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и 1218236206/23.09.2019 г. за получена електрическа енергия от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД. С процесния РА в оспорваната част са определени задължения за корпоративен данък в размер на 21 749. 43 лева главница и 7 759. 80 лева лихви. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите по чл. 119, ал. 2 ДОПК, при спазване на изискванията за форма, предписани в чл. 120, ал. 2 ДОПК. Съдът не е констатирал съществени нарушения на ревизионното производство по чл. 112 - 117 от ДОПК. По материалната законосъобразност на оспорения РА, решаващият е очертал материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит по чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по процесните фактури на "Иси 2018" ЕООД, "Исаев Ис" ЕООД, "ДМД Комюникейшън" ЕООД, "Турлакова 82" ЕООД, "Трейд Консулт 2009" ЕООД, "Рангелов К. А. " ЕООД, "Ки Комерс 2017" ЕООД, "Байк Комерс 52" ЕООД, "Гатън" ЕООД и "Джи Ти Дарго Комерс" ЕООД (подробно описани на стр. 3-9 от решението, л. 971-974 от делото). Административен съд - Бургас е установил, че през процесния данъчен период "СДА Компютри" ООД е осъществявало дейност - търговия с компютърна техника, изграждане на кабелни системи за видеонаблюдение и мрежово оборудване, която е осъществявана в нает търговски обект офис в гр. Бургас, ул. "Сливница" 5, вх. Б, ет. 1. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на "Иси 2018" ЕООД (л. 578 579), "Исаев-ИС" ЕООД (л. 589 590), "Джи ти Дарго Комерс" ЕООД (л. 600 601), "ДМД Комюникейшън" ЕООД (л. 610 611), "Турлакова 82" ЕООД (л. 624 625), "Гатън" ЕООД (л. 636 637), "Байк Комерс 52" ЕООД (л. 649 650), "Ки Комерс 2017" ЕООД (л. 660), "Рангелов К. А" ЕООД (л. 671 672) и "Трейд Консулт 2009" ЕООД (л. 683), като на всички искания са връчени на дружествата по реда на чл. 32 от ДОПК, но в посочения 7дневен срок не са представени исканите документи и писмени обяснения. Решаващият съд е приел заключението по допуснатата ССчЕ, от което се уастоновява, че процесните фактури са заплатени в брой, а в счетоводството на "СДА Компютри" ООД, материалите и стоките са осчетоводени по с/ки 302/9 "материали други" и 304 "стоки на склад" само стойностно, без да са заведени аналитично по партиди за вид, количество и стойност. Съдебният експерт посочва, че предметът на осъществяваните от "СДА Компютри" ООД дейности предполага ползването на процесните стоки и услуги в последващи облагаеми доставки, но поради липсата в счетоводството на съответната аналитична отчетност, както по отношение на придобиването, така и по отношение документиране разходването на материалите и стоките, некспертизата не може да обоснове категоричност, относно това, ползвани ли са процесните доставки в последващи облагаеми такива. Административен съд - Бургас след анализ на събраните по делото доказателства, както и въз основа на приетото заключение, е споделил заключението на органите по приходите, че по фактурите на "Иси 2018" ЕООД, "Исаев Ис" ЕООД, "ДМД Комюникейшън" ЕООД, "Турлакова 82" ЕООД, "Трейд Консулт 2009" ЕООД, "Рангелов К. А. " ЕООД, "Ки Комерс 2017" ЕООД, "Байк Комерс 52" ЕООД, "Гатън" ЕООД и "Джи Ти Дарго Комерс" ЕООД липсват реални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС не са опровергани.л Според решаващия съд ипсват и не са представени доказателства от които да се установи дали към датата на издаване на процесните фактури доставчикът е разполагал със съответните по вид и количество стоки, собствеността върху които да се прехвърли на ревизираното лице, къде са били съхранявани тези стоки, как са били осчетоводени, заведени и изписани съответно в счетоводството на доставчика, произхода на стоката, доказателства за транспорта на същата, за чия сметка е същия, как е осъществен и от кого, къде са предадени и приети процесните стоки. Административният съд ъдът се е позовал и на относимата практика на СЕС, като е посочил защо цитираните решения са приложими при разрешаването на конкретния правен спор. Съвкупната преценка на всички изложени факти и обстоятелства са обусловили извод за липса на реално доставки по спорните фактури. Крайният извод на АС-Бургас е, че ревизионния акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на относимия ЗДДС и ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно. При изграждане на изводите си по спорния въпрос - налице са реални доставки - за всяка една от отделните доставките АС-Бургас е съобразил всички събрани по делото доказателства, като не намира подкрепа във фактите по делото твърдението на касатора, че в хода на ревизията са представени достатъчно доказателства, които доказват наличието на реално осъществени доставки. По отношение на доставката на стоки /основно строителни материали, крепежни елементи, кабели, както и транспортни услуги./ е съобразено обстоятелството, че при условията на чл. 24 ЗЗД собствеността върху същите, в качеството им на родово определени вещи, се прехвърля при определянето им по общо съгласие, или от момента на предаването им. Правилно е прието, че представените фактури сами по себе си не са доказателства за настъпване на данъчно събитие и е необходимо установяване на обективния факт на предаването на стоките по вид и количество. В случая, както въз основа на доказателствата по делото, така и въз основа на заключението на вещото лице по назначената и приета ССчЕ, правилно административният съд е приел, че не са представени документи доказващи реалното извършване на фактурираните услуги: закупени материали, вложени за извършване на услугите по фактурите, счетоводни регистри за заприходяване и изписване на вложените материали; документи за транспортиране на закупените материали до обекта на търговеца. Правилно АС-Бургас приема, че от ревизираното дружество не са представени доказателства, с които да може да се установи приемането на резултата от услугата, както и предаването на предмета на доставката. Представени са единствено копия на процесните фактури, ведно с фискални бонове за извършеното заплащане по тях. Липсват договори между доставчика и получателя за процесните стоки, приемо-предавателни протоколи за извършените услуги и за предаването на стоките, както и други документи, които могат да удостоверят това. В част от фактурите липсва конкретизация и на стоките, които са доставяни, което също не обосновава наличие на възникнало данъчно събитие по доставките съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Съобразени с разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС са и изводите на първоинстанционния съд относно отказаното правото на приспадане на данъчен кредит по фактури 38548105/25.09.2019 г. за получена вода от "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, 1213312343/23.06.2019 г. за получена ел. енергия от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД и 1218236206/23.09.2019 г. за получена ел. енергия от "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, издадени от "Български пощи" ЕАД, доколкото фактурите са издадени на друг клиент, различен от касатора. Съдът намира за необходимо са отбележи, с оглед изброените решение на СЕС в касационната жалба, че разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". Относимо в конкретния случай е и тълкуването, обективирано в Решението на СЕС от 13.02.2014 г. по дело С-18/13, съгласно което националният съд следва да провери служебно дали установените обстоятелства сочат за наличието на измама и от обективните данни, предоставени от органите по приходите, дали се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от измама. В тази връзка в мотивите на решението на СЕС по дело С-285/11, "Боник" /т. 31 и т. 32 е прието, че за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки. Упражняването на правото на приспадане не включва данъка, който се дължи само защото е вписан във фактура, а се ограничава до действително дължимите данъци, тези, отговарящи на облагаема сделка /т. 13 и т. 17 от решение на СЕО /сега СЕС/ по дело С-342/87 "G. H. ", т. е. само фактурата не е достатъчна като доказателство за осъществяването на доставката. Договорите, по силата на които възниква облигационното правоотношение, имат значение при индивидуализиране на доставката, но също не доказват нейното изпълнение. Що се отнася до разпределянето на доказателствената тежест относими са правилата на националните процесуални норми /чл. 170, ал. 1 АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК/, които съответстват на приетото от СЕС в т. 32 от решение по дело С-414/10, Veleclair SA, а именно, че лицето, което иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че са изпълнени условията за това. В частта относно определените задължения по ЗКПО, правилно решаващият съд е приел, че с оглед констатациите в частта по ЗДДС и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат за отделните данъчни периоди и е установен дължим корпоративен данък. В случая е установено, че сделките от процесните доставчици не са реално извършени, а с фактурите са отчетени разходи довели до отклонение от данъчно облагане. Корекцията на данъчната основа е извършена на базата на установената липса на доставки от процесните доставчици. Правилно решаващият съд е приложил закона, като е приел че с издадения РА е извършена правилна преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, като са изведени обосновани изводи за наличието на основания по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 10 от ЗКПО. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция. Процесуалният представител на ответника правно основание чл. 161, ал. 1 ДОПК претендира разноски в размер на 7 974, 00 лв., като по отношение на посочения размер не се сочи като правно основание, но вероятно същото се черпи от чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. на ВАС. Настоящият съдебен състав приема, че с Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което за настоящият съдебен състав, счита че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая по делото е представен кратък отговор на касационната жалба, като процесуален представители на ответника не е взел участие в единственото открито съдебно заседание по делото. Действително спорът е с висок материален интерес, но не се характеризира с особена фактическата и правна сложност. С оглед горното, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответната страна по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 000 лв. за настоящата инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение