Решение № 12596 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2016 г.

Решение № 12596 от 22.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5495/2016 г., II о., докладчик председателят Ангел Калинов Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на началника на Митнически пункт "В. З." срещу Решение № 560/15.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1490/2015 г. по описа на Административен съд В., ХVI състав, като се иска отмяна на същото и да се присъдят разноски по делото. Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението. Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Варненският административен съд е отменил Решение изх. № 32-84639/25.07.2014 г. към ЕАД № 13BG002002Н0044310/27.05.2013 г. на Началника на МП" В. З.", потвърдено с Решение № 32-75607/29.04.2015 г. на Началника на Митница - В., с което е променен тарифния код на внесената стока и са определени държавни вземания както следва: мито в размер на 4095.76 лв. и ДДС за доплащане в размер на 819.16 лв. Решение изх. № 32-84639/25.07.2014 г. към ЕАД № 13BG002002Н0044310/27.05.2013 г. на Началника на МП" В. З.", потвърдено с Решение № 32-75607/29.04.2015 г. на Началника на Митница - В., с което е променен тарифния код на внесената стока и са определени държавни вземания както следва: мито в размер на 4095.76 лв. и ДДС за доплащане в размер на 819.16 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че съгласно тогава действащата разпоредба на чл. 27 от Закона за митниците, тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на подпозициите от номенклатурата по чл. 26, т. е. това е Комбинираната номенклатура, която се прилага от всички държави-членки на ЕС. С оглед гореизложеното, установените характеристики на процесната стока по ЕАД не дават основание за тарифно класиране по приетия от органа код 1701 13 90, поради което обжалваното решение се явява издадено в противоречие с чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от Закона за митниците - правилен е първоначално посочения в ЕАД Тарик код 1701 14 90 00. Крайният извод на съда е, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като се отмени оспореният акт. Решението е правилно. Основният спор между страните по делото е свързан с вида на внесената с ЕАД № 13BG002002Н0044310/27.05.2013 стока, коригирана в декларацията с оглед тарифирането й за целите на митническото облагане. Въз основа на извършената в хода на административното производство експертиза, митническият орган е приел, че процесната стока представлява сурова захар от захарна тръстика, получена без центрофугиране с поляризация 87 градуса, непредназначена на рафиниране, отговаряща на Забележка 2 към подпозициите на глава 17 на КН. Заключението по назначената от адм. орган експертиза се опровергава от заключението по назначената и извършена съдебно-технологична експертиза. Заключението по последната изключва възможността за приложимост на забележка 2 към подпозициите на глава 17 на КН, която гласи следното: " Подпозиция 1701 13 включва само захар от захарна тръстика, получена без центрофугиране, чието тегловно съдържание на захароза в сухо състояние съответства на 69 градуса или повече, но по-малко от 93 градуса, отчетени поляриметрично. Продуктът съдържа единствено естествени анедрични микрокристали с неправилна форма, невидими с просто око, които са обградени с остатъци от меласа и други съставки на захарна тръстика". За да са налице основанията за прилагане на забележка 2,необходимо е кумулативното наличие на посочените в нея предпоставки, а съдебната експертиза установява отсъствието на две от тях - захарта не е получена без центрофугиране и микрокристалите не са единствено анедрични с неправилна форма. Наличието на процес на центрофугиране се установява освен от съдебната експертиза и от издадения на 3.11.2014 г. документ на износителя, а установеното от експертизата наличие на субедрични микрокристали компрометира изискването на забележка 2 за наличие единствено на анедрични микрокристали. При това положение правилно съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и следва да се отмени, поради което касираното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - второ отделение