Решение № 6874 от 8.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Р. Стоянов, подадена чрез адвокат С. Николов, против Решение 141/14.01.2022 г., постановено по административно дело 75/2021 г. по описа на Административен съд Силистра. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на праводателя му Н. Стоянов срещу Заповед ЗК-411/02.03.2021 г. на Кмета на Община Силистра, за одобряване изменение на План за регулация на [населено място], кв. 11, в частта й по т. 1, с която са заличени УПИ II-104 и УПИ III-104,108 и са създадени нови УПИ II-108 и УПИ III-104,105, както и в частта по т. 2, с която е изменена вътрешната регулационна граница между УПИ III-104,105 и УПИ II-108. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорената заповед. Твърди се, че съдът не е съобразил допуснато от органа нарушение на разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ, както и, че за тази територия няма действащ кадастрален план, който да служи като основа на процесното изменение. Ответните страни Кмет на Община Силистра, Й. Жечев, В. Минева, М. Георгиев, И. Иванов, Г. Костов, Ж. Стоянова, А. Стоянов, Ж. Маринова, В. Маринов и Н. Иванова, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и постановено при отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесния акт на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда за компетентност на органа, постановил заповедта, спазване на законоустановената форма, както и отсъствие на съществени нарушения на административно-производствените правила. Основният спор касае съответствието на заповедта с материалния закон, и по-конкретно налице ли са били предпоставките за изменение на плана за регулация на основанието по § 8, ал. 2, т. 3 ПР ЗУТ. Съгласно тази норма, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове се прекратява, като собствениците на поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Именно тази хипотеза е установена в конкретния случай, като съдът е установил наличието на всички предпоставки, допускащи изменение на регулационния план в оспорената му част, така, че регулационните линии на процесните имоти да съвпаднат с имотните/кадастралните граници на имотите. Установено е, че със Заповед РД-09-247/01.08.1985 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет гр. Силистра, е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на [населено място], които са действащи и до момента, поради което възражението на касационния жалбоподател в обратния смисъл е неоснователно. Дворищно регулационният план на кв. 11 не е приложен, което се установява, както от заключението на вещото лице, така и от представените по делото документи за собственост. Същевременно е изтекъл срокът по § 6, ал. 2 ПР ЗУТ, който е 6 месеца от влизане в сила на ЗУТ 31.03.2001 г., в който собствениците на процесните имоти не са поискали прилагане на плана по стария ред, поради което лицето, инициирало административното производство е поискало вътрешните регулационни линии на имота му да бъдат поставени в съответствие със съществуващите кадастрални граници, което е сторено посредством издадената заповед. Правилно съдът е приел, че от значение за настоящия спор е точното местонахождението на имотните граници - тези които са очертани от влезлия в сила и действащ кадастрален план, а не от трайно материализираните граници между имотите, и наличие на съответствие между кадастралните и регулационните граници. Съответно, възраженията на оспорващия, които са свързани с разположението на кадастралните граници са неотносими в конкретното производството. Предвид изложените мотиви, съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Проведени са открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са изведени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,