Решение № 11257 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1794/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Л. В. С. от гр. София чрез пълномощника адв. Д. Димитров против Решение 7415/29.11.2023 год. постановено по адм. дело 4334/2023 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата и против Решение 1040-21-192/30.03.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-21-195 от 20.02.2023 год. срещу Разпореждане РВ-3-21-01277862 от 09.01.2023 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град, издадено на основание чл. 114, ал. 3 от КСО. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и съдът да се произнесе по същество като отмени оспореното решение на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане. Ответникът Директорът на ТП на НОИ София град чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Бабурска в писмени бележки оспорва касационната жалба счита същата за неоснователна и моли съдът да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е Решение 1040-21-192/30.03.2023 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София-град, с което е отхвърлена жалбата на Л. В. С. срещу Разпореждане РВ-3-21-01277862 от 09.01.2023 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ София-град като неоснователна. С разпореждането е наредено лицето доброволно да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина и парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 19.03.2020 год. до 13.05.2022 год. в размер на 14 826, 29 лева. От фактическа страна е установено, че от осигурител ОГД" ЕООД за Л. В. С. в ТП на НОИ София-град са представени Удостоверения Приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с Е20200860443, Е20200860707, Е20201160573 и Е20199142300 за периода от 19.03.2020 год. до 17.04.2020 год. вкл., от 29.04.2020 год. до 28.05.2020 год. вкл., 20.10.2020 год. до 29.10.2020 год. вкл. и от 16.12.2020 год. до 25.12.2020 год. вкл. Въз основа на подадените данни на С. по реда на НПОПДОО е изплатено парично обезщетение в общ размер на 2 765, 72 лева. От осигурител "Дивайд Кост" ЕООД В ТП на НОИ София-град са представени Удостоверения Приложение 9 към чл. 8. ал. 1 от НПОПДОО с данни относно правото на парично обезщетение по болнични листове с Е 20211530002, Е 20201161187, Е 20201161261. Е 20201161313, ЕЕИК, Е 20201161435, Е 20201161562, Е 20201161578. Е20201161602, Е 20201161660, Е 20201161877, Е 20201161912 и Е 20201161918 за периода от 01.06.2021 год. до 13.05.2022 год. вкл. При изчисление на размера на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност по цитираните болнични листове, представени от "Дивайд Кост" ЕООД, в дохода от който е определено паричното обезщетение е включен и осигурителен доход за периода октомври 2019 год. до месец май 2021 год. вкл. подаден по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез "ОГД" ЕООД. На основание подадените от дружеството данни по чл. 5. ал. 4 от КСО и представените Удостоверения Приложение 9 на Л. В. С. са изплатени парични обезщетения общо за 235 работи дни в общ размер от 17 695, 96 лева като при изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност по представените болнични листове в дохода, от който е определено паричното обезщетение е включен и осигурителен доход за периода от месец октомври 2019 год. до месец май 2021 год. вкл. подадени по чл. 5. ал. 4. т. 1 от КСО чрез "ОГД" ЕООД. На дружеството осигурител "ОГД" ЕООД е извършена проверка за установяване на разходваните средства на ДОО, резултатите от която са отразени в Констативен протокол КВ-5-21-01197764/20.09.2022 год. Контролните органи установили, че "ОГД" ЕООД е вписано на 31.08.2017 год. в Търговския регистър с едноличен собственик на капитала и управител Й. Г. Д.; за 2018 год. дружеството има подадена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, за периода от 2019 год. до 2021 год. дружеството няма подавани ГФО; за процесния период има подадени 4 уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с код вид осигурен 01 , едно от които на жалбоподателката; за периода от м.02.2018 год. до м.09.2018 год. и за периода от м.09.2019 год. до м.05.2021 год. не са внасяни осигурителни вноски по фондовете на ДОО; дружеството има регистрирано фискално устройство с генерирани отчети само за периода от 14.12.2020 год. до 18.12.2020 год.; няма имущество; не са подавани ГДД по ЗКПО за 2018 год. до 2021 год.; данните по чл.5, ал.4 от КСО са подавани по електронен път; в хода на проверката дружеството не е представило трудовоправна документация; управителят на дружеството не е намерен на седалището на същото. Оспорващата е отказала до попълни декларация относно трудовата и заетост в "ОГД" ЕООД. Във връзка с така установеното административният орган е направил извод, че "ОГД" ЕООД не е извършвало стопанска дейност за периода от 2017 год. до 2021 год., поради подадените данни за Л. В. С. по реда на чл.5, ал.4 от КСО не съответстват на действителната фактическа обстановка. На дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените данни по отношение на С.. В следствие на това заличаване са налице нови данни по смисъла на чл.114, ал.2, т.2 от КСО, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане на паричните обезщетения, които определят, че изпратените суми в размер на 2 765, 72 лева са неправилно изплатени, тъй като лицето няма качеството на осигурено лице при настъпване на осигурителния риск. Извършено е и преизчисляване на паричното обезщетение получено чрез осигурител Дивайд Кост ЕООД, което е преизчислено в дължим размер на 5 635, 39 лева. С оспорените пред първата инстанция актове лицето е поканено да възстанови добросъвестно получена сума в размер на 14 826, 29 лева. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Според първоинстанционния съд от всички събрани по делото доказателства се извежда извода, че жалбоподателката не е осигурено лице по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не са налице данни, че лицето е извършвало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. Позовал се е на установеното при извършената проверка на осигурителя "ОГД" ЕООД и е споделил извода на административния орган за липса на реална търговска дейност на дружеството в процесния период. При така установеното правилно административният орган е издал процесните разпореждания, с които е наредено лицето доброволно да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина и парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 19.03.2020 год. до 13.05.2022 год. в размер на 14 826, 29 лева. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и материална незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Видно от анализа на доказателствата по делото се установява, че през процесния период касаторката не е упражнявала трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО. Липсата на качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10 КСО прави получаваното обезщетение недължимо. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Защитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Съгласно константната практика на ВАС, пресъздадена в мотивите на оспореното съдебно решение, от съдържанието на цитираното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. По делото е установено, че осигурителят "ОГД" ЕООД не е осъществявал търговска/стопанска дейност през посочения период. При извършена от контролните органи проверка е установено, че дружеството не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети от 2017 год. до 2021 год., има едно регистрирано фискално устройство с генерирани отчети само за четири дни през 2020 год., няма данни за регистрирани търговски обекти, няма имущество, не са внасяни задължителни осигурителни вноски. В хода на извършената проверка не е установен контакт с управител или представител на дружеството, не са представени трудовоправни документи, не е установена реално извършвана трудова дейност от лицето. Не е установено дружеството да притежава финансови активи, недвижими имоти и др. По делото е установено обстоятелството, че дружеството не е осъществявало търговска/стопанска дейност, като липсата на осъществявана такава дейност води до липса на необходимост от назначаване на лица по трудово правоотношение. Твърденията на касаторката за действително извършвани трудови функции по трудово правоотношение с "ОГД" ЕООД през релевантните периоди не са доказани, като тя носи доказателствената тежест за това. По делото е установено, че дружеството не е функционирало през процесните периоди, съответно осигурително правоотношение между лицето и този работодател не е възможно да възникне действително. Процесното разпореждането е постановено след служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, подадени за жалбоподателката от дружеството по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО. Заличените данни са послужили при преценката на правото й за изплащане на паричното обезщетение за временна неработоспособност. Заличените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход по правната си същност се явяват новонастъпили обстоятелства, които ръководителят осъществяващ контрол по разходите на ДОО, действащ в условията на обвързана компетентност, е длъжен да съобрази. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на жалбоподателката са налице нови документи и нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото на изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност. С оглед на гореизложеното, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При този изход на правния спор в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,