Решение № 4558 от 12.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ),чрез процесуален представител юрк. Железарова срещу решение 123 от 09.12.2021г. по адм. дело 166/2021 г. на Административен съд - Силистра, с което по жалба на А. Бобчева - Стоянова е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх.02 - 190 -650/8258 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която са отказани част от заявените за подпомагане суми и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и поради противоречието му с материалния закон и необоснованост. Иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски по делото, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника. Ответникът по касационна жалба - А. Бобчева - Стоянова, чрез пълномощник адв. Русчева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че обжалваната част на уведомителното писмо, с която е постановен частичен отказ по заявлението на Стоянова за подпомагане за кампания 2019 г., е издадена от компетентен орган, в кръга на надлежно делегираните му правомощия. Актът в оспорената част не отговаря на изискванията за форма, тъй като не съдържа, каквито и да е било фактически и правни основания за издаването му. Посочено е, че в случая фактическото основание в една своя част съдържа неотносими към спора елементи в друга част съдържа общо описание, без каквато и да е конкретика. Счел е, че мотивите за постановения отказ са изяснени по пътя на доказването в съдебното производство, като е недопустимо допълването на мотивите на оспорения акт по този ред. Изложени са мотиви защо този порок на акта не може да бъде преодолян нито чрез съдържанието на административната преписка, нито чрез представеното по - късно становище на органа, изготвено след издаване на акта и представено по късно по делото. Решението е правилно. Безспорно от текста на уведомителното писмо не се разбират конкретните фактически и правни основания за постановения частичен отказ за финансово подпомагане, поради което и предвид неспазването на чл.59, ал.2, т.4 АПК е било налице самостоятелно основание за отмяна на оспорената част на уведомителното писмо. Представеното на 06.10.2021г. становище изх. 02 -190 - 6500/8258 от 16.09.2021г. на заместник изпълнителния директор на ДФ" Земеделие", в което подробно са посочени фактическите и правни основания за постановения отказ, след издаване на оспорения акт не може да замести мотивите на акта, тъй като не е налице хипотезата на на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС, когато изложените в друг документ мотиви изхождат от издателя на оспорения акт и са част от административната преписка или се съдържат в съпроводителното писмо. Съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда е от дата 14.09.2021г. и в същото не се съдържа изпратеното по - късно на 05.10.2021г. становище. В писмото не се съдържа позоваване на посоченото становище, поради което е налице още едно основание същото да не може да замести задължителните реквизити по АПК, липсващи в оспорения акт. Множеството правни основания, съдържащи се бланкетно във всяко уведомително писмо, не представляват конкретно правно основание, на което е постановен конкретния отказ спрямо конкретния адресат. Твърдението в касационната жалба, че на стр.2 от уведомителното писмо се съдържат основания за намалението за всяка една от схемите е неоснователно. Изрично трябва да бъде посочено, че изложените в писмото пояснения към колона 3 от таблица 1 "Намаления", които са общо 5 на брой, не съставляват конкретни съображения на органа, а бланкетно възпроизвеждане на законови разпоредби и от същите не става ясно, кое от посочените в поясненията към колона 3 основания, към коя от мерките и схемите е приложимо или към всички тях. Проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. Следователно напълно обоснован е изводът, че административният акт не съдържа достатъчно ясни и непротиворечиви мотиви, а и е налице позоваване на фактически обстоятелства, които не са осъществени. Правилно съдът е приел, че е недопустимо е волята на административния орган да се изяснява, едва в хода на съдебното производство, тъй като липсата на мотиви в оспорения акт нарушава правото на защита на заявителя, който следва да бъде запознат с конкретните причини - фактически и правни за намаляване на сумите в хода на административното производство, приключило с издаване на оспореното писмо. Твърденията в касационната жалба, че макар и в процесното УП да не са посочени всички фактически основания, послужили за намаленията на исканите суми, то тези данни се съдържат в документи по преписката, до които жалбоподателят има осигурен електронен достъп - ИСАК - регистър "Директни плащания" чрез СЕУ от 19.12.2019г. , с което са разширени възможностите за информиране на земеделските стопани във връзка с подадените заявление е в противоречие със закона и посочените по - горе мотиви, трайната практика на ВАС по прилагането на чл.59, ал.2, т.4 от АПК и в частност по делата с предмет, оспорване на уведомителни писма издадени, именно от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която касатора, както и неговия процесуален представител безспорно е запознат. Това твърдение е толкова несъстоятелно, че не следва да бъде коментирано подробно. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и без да са допуснати процесуални нарушения. С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан размер от 600лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на претендираните разноски, направено в касационната жалба се явява напълно несъстоятелно, тъй като адвокатското възнаграждение е към предвидения в наредбата минимум.. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение