Решение № 238 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2011 г.

Решение № 238 от 30.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. А. Л. от [населено място], срещу решение от 30.03.2011 г., постановено по гр. д. № 389/2010 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 25.11.2009 г. по гр. д. № 3375/2007 г. на Софийски градски съд, е уважен предявения срещу нея от [фирма], [населено място], иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ и касационна жалба от Застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място], срещу въззивното решение в частта, с която е уважен предявения от В. А. Л. обратен иск. Касационното обжалване е допуснато с определение № 688 от 15.05.2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по разрешения от въззивния съд въпрос: "Отговаря ли частният съдебен изпълнител по чл. 73 ЗЧСИ при положение, че съответното действие на частния съдебния изпълнител е потвърдено от съда по реда на обжалването действията на съдебния изпълнител по жалба на същата страна". По поставения материалноправен въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 184 от 21.09.2011 г. по гр. д. № 1124/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 640 от 4.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г. на IV г. о и в решение № 139 от 31.05.2011 г. по гр. д. № 1445/2009 г. на IV г. о на ВКС. Прието е, че съдът по деликтния иск преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това дали същите са обжалвани и какво е решението на съда по жалбата. С решението по жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител се формира сила на пресъдено нещо по отношение съществуването на потестативното право да се постанови отмяната им, но не и по отношение процесуалната им законосъобразност, което е преюдициален въпрос за този процес. Даденото разрешение се възприема от настоящия съдебен състав. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по касационната жалба [фирма] и Застрахователно акционерно дружество [фирма] оспорват касационната жалба като неоснователна по съображения съответно в писмен отговор и в писмена защита. Третото лице-помагач [фирма] не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е уважен предявения от [фирма] срещу В. А. Л. иск с правно основание чл. 74 ЗЧСИ за сумата 14 117 лв., ведно със законната лихва от 24.08.2007 г. и е уважен обратния иск на В. Л. срещу [фирма] за същата сума. Неоснователни да доводите на касатора за недопустимост на решението. Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, че не може да се търси отговорност от ЧСИ на основание чл. 74 ЗЧСИ, а следва сумата на обезщетението да се търси от взискателя като неоснователно обогатяване. След като в специален закон е предвидено основание за деликатна отговорност на ЧСИ, ако няма основание за непозволено увреждане, ще бъде отхвърлен иска, а дали има неоснователно обогатяване от друго лице е друго правоотношение, което не е от значение за допустимостта на предявения иск по чл. 74 ЗЧСИ. Установено е, че въз основа на изпълнителен лист от 6.12.2002 г. издаден от СРС по гр. д. № 10 558/2002 г., "ЖМБ - 1" АД е осъдено да предаде владението на недвижим имот, както и да заплати на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК на Тодор Костадинов Дашинов, Васил Йорданов Стаменов, Жулиета Величкова Стаменова и "Евро Груп" АД сумата от 8 092,90 лв., разноски по приключилото съдебно производство. С решение № 1729 от 17.10.2003 г. на ВКС по гр. д. № 446/2003 г. е отменено по реда на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК влязлото в сила решение на СРС по гр. д. № 10558/2002 г. и изпълнителните действия по изп. д. № 4885/2002 г. на съдия изпълнител при СРС, II отд., 4 участък са били спрени на основание чл. 236, ал. 2 ГПК (отм.). С решение от 27.07.2004 г. по гр. д. № 21230/2003 г. на СРС е отхвърлен предявения от взискателите срещу длъжника иск, въз основа на който е образувано принудителното изпълнение. Решението е влязло в сила на 25.12.2005 г. и с изпълнителен лист издаден на 21.02.2006 г., взискателите са осъдени да предадат на длъжника "ЖМБ - 1" процесния недвижим имот. Този "обратен" изпълнителен лист не съдържа диспозитив относно присъдените с първоначалния изпълнителен лист разноски в размер на 8 092 лв. и е представен от длъжника на съдебния изпълнител с молба с вх. № 2423 от 23.03.2006 г. Въз основа на жалба на ищеца срещу протоколно определение от 6.04.2006 г. по изп. д. № 4884/2002 г. на СИС, II отд., IV участък, Софийски градски съд се е произнесъл с решение № 1601 от 30.11.2006 г., оставяйки я без уважение, като е изложил мотиви, че отказът на съдебния изпълнител да вдигне запора е законосъобразен, тъй като не били погасени разноските по изпълнителното дело и тези, присъдени с изпълнителния лист. С молба от 1.03.2007 г. процесуалният представител на взискателя "Евро Груп" АД е отправил искане, да бъде преведена събраната по изпълнителното дело сума в размер на 14 180,65 лв. Съобразно издаденото на ищеца удостоверение от ЧСИ Веселка Любенова, сума в размер на 14 117 лв. е преведена на 28.02.2007 г. за погасяване разноските по изпълнителния лист и за изпълнителното производство. С постановление от 1.03.2007 г. на ЧСИ В. Л., на основание чл. 330 от ГПК (отм.) изпълнителното дело е прекратено. Установено е въз основа на договор за правна защита и съдействие, че е договорено възнаграждение за процесуалния представител на взискателите в размер на 6000 лв. по изпълнително дело срещу "ЖМБ - 1" АД. Прекратяването на изпълнителното производство настъпва при липса или последващо отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство. Когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, изпълнителното производство се прекратява - чл. 330, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.). При настъпване на основанието за прекратяване изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. В чл. 330, ал. 2 ГПК (отм.) е предвидено съдебният изпълнител да издаде постановление за прекратяване на изпълнението, но това постановление не прекратява същото, а установява, че по силата на закона то вече е прекратено. Постановлението не е условие за прекратяване на принудителното изпълнение. С настъпване на фактите, предвидени в чл. 330, ал. 1 ГПК (отм.) настъпва по право прекратяване на принудителното изпълнение, поради което наложените възбрани и запори отпадат в този момент, от който момент се прекратява действието им независимо от това, дали са вдигнати, или не. В този смисъл ТР № 47 от 1.06.1965 г. по гр. д. № 23/1965 г., ОСГК, ВС. За прекратяването на изпълнителното производство е необходимо да има влязъл в сила съдебен акт, въз основа на който става прекратяването. Поради това и обезсилване на изпълнителния лист с нарочен съдебен акт не е необходимо. Съгласно разпоредбата на чл. 241, ал. 3 от ГПК (отм.), съдът издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя, но само в случаите, когато сумите и вещите са били предадени на страната и следва те да бъдат върнати, но не и когато те все още са само възбранени. Правилно е прието от въззивния съд, че затова в изпълнителния лист от 21.02.2006 г. липсва осъдителен диспозитив за паричната сума, а е насочен само към предаване на владението на недвижимия имот, за който не се спори, че е бил извършен въвод във владение на взискателя. Правилен е и изводът, че изпълнителният лист е заповед за принудително изпълнение, която задължава изпълнителния орган безусловно да се съобрази с нея, но само ако не са налице предпоставки, преклудиращи действието му, какъвто е настоящият случай. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е налице неправомерно поведение на съдебния изпълнител. Както правилно е прието от въззивния съд, като е извършила превода на сумата от 8092,90 лв. в полза на взискателя, без да са налице основание за правомерност на действието, ответницата, сега касатор, е причинила щета на ищеца, която следва да бъде репарирана. Неоснователно е позоваването на решение № 160/30.11.2006 г., СГС, ВО, II В състав е оставил без уважение жалбата на ищеца срещу отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложения по изпълнителното дело запор. Както законосъобразно е прието от въззивния съд, произнасянето на съда е относно обстоятелство, настъпило по силата на закона, а не обусловено от преценката на съдебния изпълнител. След като производството е прекратено с настъпване на факт, предвиден в чл. 330, ал. 1, б. "г" ГПК (отм.), извършеното плащане на разноски в полза на взискателя е незаконосъобразно. По делото са установени елементите на непозволеното увреждане по чл. 74 ЗЧСИ, поради което неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че не е налице незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, вреда и причинна връзка между тях, а презумпцията за вина не е оборена, доколкото е извършено деяние, което съдебният изпълнител е могъл и е трябвало да предотврати. Обжалваното решение като постановено при липса на касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК следва да се остави в сила. С оглед изхода по главния иск - за ангажиране отговорността на застрахования за възстановяване на вредите, следва да се остави в сила решението и в частта по евентуалния обратен иск срещу застрахователя [фирма], при когото е застрахована отговорността на ЧСИ. По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация [фирма] следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 2160 лв. - за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение