Решение № 10072 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2016 г.

Решение № 10072 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4390/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Г. И. от И. срещу заповед № 8121К-996/17.03.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт, изразени в това, че в заповедта липсва конкретно посочване на извършеното от него нарушение, за което е ангажирана отговорността му, счита, че същата е постановена, при липса на доказателства и извършено нарушение на служебната дисциплина. Наведени са и доводи за несъразмерност на наложеното наказание. Поради това се иска отмяната на заповедта, като му бъдат присъдени и направените деловодни разноски. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Дисциплинарното производство срещу Иванов е образувано по предложение за образуване на такова за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина с рег. № 1983р-17056/09.11.2015 г. на Директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението"/ГДПБЗН/ със заповед № 8121К-4492/20.11.2015 г. на Министъра на вътрешните работи. В заповедта е прието, че Иванов е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, регламентирани в т. т. 15,19, 20 и 30 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121з-348/25.07.2014 г. (ЕК), за това, че на 14.09.2015 г., около 19 часа в местност "Колибар чешма" в землището на гр. И. главен инспектор Д. И. -началник на РСПБЗН- И. към РДПБЗН-Х., при ГДПБЗН-МВР, с лозарски ножици е срязал кабелите и е прекъснал захранването на три броя камери за видео наблюдение, монтирани на навес и каравана "Б. Л.", с рег. № С 9563 ЕН, собственост на С. А. М. от С., с което е нанесъл щети на собственика. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващият орган (ДРО) в състав от поименно посочени трима членове, като са определени и задълженията му, като в 30 дневен срок изготви становище относно наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност, като отказа на И. да получи същата е удостоверен с имената и подписите на двама свидетели, положени на 08.12.2015 г. Със заповед № 8121К-5331/23.12.2015 г. министърът е удължил срока за провеждане на дисциплинарното производство до 20.01.2016 г., с която Иванов е запознат по телефона на 08.01.2016 г., за което е съставен протокол № 1257р-99/11.01.2016 г. С покана рег. № 1257в-227/08.12.2015 г. Председателят на ДРО е поканил И. да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и да даде писмени обяснения в срок до 16 часа на 09.12.2015 г., а с покана рег. № 513р-5078/05.02.2016 г. е поканил служителя да се запознае със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. Поканата отново е подписана от свидетели, установяващи отказа на служителя да приеме поканата. След запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство с рег. № 3384/28.02.2016 г. К. отправя искания към ДРО за събиране на доказателства - гласни и писмени. След приключване на разследването ДРО изготвя обобщена справка с рег. № 1257р-130/13.01.2016 г., в която излага установените факти и предлага на Д. И. да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". С протокол рег. № 1257р-446/29.02.2016 г., в присъствието на членове на ДНО и двама свидетели е удостоверено, че на 29.02.2016 г. И. се е запознал със съдържанието на обобщената справка и становище рег. № 1257р-192/19.01.2016 г., но е отказал да се подпише, че е запознат с тях. След запознаване с двете становището и обобщената справка на ДРО, дадените от И. обяснения на 21.10.2016 г. и на 24.02.2016 г. министърът издава обжалваната заповед № 8121К-996/17.03.2016 г., с която приема, че Д. Г. И. виновно е нарушил етичните правила по т. т. 15,19, 20 и 30 от ЕК, като деянията му са станали известни на собственика и обществено достояние - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 ЗМВР и на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР му налага дисциплинарно наказание "уволнение". Копие от заповедта е връчено на Иванов на 24.03.2016 г., който депозира жалба срещу нея на 29.03.2016 г. чрез административния орган. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издаден от Министъра на вътрешните работи, който е компетентният орган, съгласно разпоредбата на чл. 204, т. 1 ЗМВР, в предвидената от закона форма - писмена и съдържа реквизитите, посочени в чл. 210 ЗМВР. Проведеното разследване е проведено едностранчиво, не са изяснени фактите в пълнота, при което изведените при това изводи не могат да бъдат приети. Действително, няма спор, че на 14.09.2015 г., около 19 часа И. е прекъснал захранването на три броя камери за видео наблюдение, монтирани в частен имот. Нито в обобщената справка, нито в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание са взети предвид и обсъдени обясненията на И., че прерязаните кабели са се намирали на дървен навес и е преценил, че същите са пожароопасно разположени; нанесена е минимална щета от около 60 лева, които са възстановени и увреденото лице няма претенции. На следващо място при определяне на вида и размера на наказанието, органът освен, че се е позовал на непълно установена фактическа обстановка, въз основа на едностранчиво проведеното проведено дисциплинарно разследване е приел като нарушение на служебната дисциплина - нарушение на ЕК - т. 15,19,20 и 30 15.В случая обаче не са посочени конкретните нарушения, които е извършил жалбоподателят, а само декларативно са изписани нормите на ЕК, които се твърди, че И. е нарушил, а именно: т. 15.Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20. Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си; т. 30. Държавният служител оказва помощ на всяко лице в опасност, като в зависимост от възможностите си съдейства за предотвратяване или пресичане на прояви, нарушаващи обществения ред, защитава от посегателства личността, личната и обществената собственост и защитава гражданите и имуществото им при пожари, бедствия, аварии и извънредни ситуации. Конкретните действия на И. довели до сочените нарушения на етичните правила и норми- не са установени. Също така в случая дисциплинарно наказващия орган не е изпълнил и задълженията си по чл. 206, ал. 2 и ал. 4 от ЗМВР, като е не оценил всички събрани доказателства - т. е. цялостната дейност в системата на МВР на служителя, последиците от деянието и по този начин да определи правилно вида и размера на дисциплинарното наказание така, че да съответства на извършеното нарушение. Не са обсъдени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. При това макар заповедта да съдържа изявление, че е направена цялостна оценка на поведението на държавния служител такава не е направена от ДНО. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, като постановено при допуснати нарушения на административно производствените правила, които са довели и до материалната му незаконосъобразност, при което жалбата е основателна и следва заповед № 8121К-1600/26.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи да бъде отменена. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените от него деловодни разноски в размер на 800 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение