Решение № 12419 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2018 г.

Решение № 12419 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 1325 от 01.03.2018 г., постановено по административно дело № 13200/2017 г. по описа на Административен съд София- град, е отхвърлена жалбата на М. Ч. от [населено място], против Решение № 1040-21-428 от 12.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ- София-град, с което е потвърдено Разпореждане № 214-00-8896-1/07.09.2017 г. на длъжностно лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, с което й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от М. Ч. По съображения за неправилности, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София- град, чрез юриск. Д. Велкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, излагайки подробни аргументи. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, поради което предлага последното да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по случая, която е следната: Жалбоподателката е подала заявление, вх. № 214-00-8896/24.08.2017 г. до ТП на НОИ София- град за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Към заявлението си е представила Заповед № ЧР-3737/16.11.2016 г., издадена от УНСС, за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ и наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с дата на връчване 22.11.2016 г. При проверка в регистъра на Агенцията по заетостта за определяне на правото на ПОБ се установява, че М. Ч. се е регистрирала като безработно лице на 18.08.2017 г. Считано от 16.09.2017 г., регистрацията й е прекратена поради неизпълнение на плана за действие. С Разпореждане № 214-00-8896-1/07.09.2017 г., ръководителят на осигуряването за безработица е отказал отпускане на поисканото обезщетение. В него е посочено, че периодът на закъснението е по-голям от полагащия се период на обезщетението. С Решение № 1040-21-428/12.10.2017 г., директорът на ТП на НОИ София-град е потвърдил обжалваното пред него разпореждане. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В хода на съдебното производство пред Административен съд София–град (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията и на обуславящите го такива), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, като е направил верен прочит на същите, с оглед правнорелевантните факти за спорните правоотношения. В тази връзка не са налице твърдяните от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите си съдът е анализирал обстойно основния спорен въпрос по делото, по който е формулирал решаващ извод, че осигурителният орган материално законосъобразно е отказал отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 4 от КСО. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е възприел аргументацията на административния орган, който правилно е счел, че полагащото се на Ч. парично обезщетение за безработица е при наличие на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 от КСО. По силата на цитираната разпоредба, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 от КТ/ в относимата редакция/, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок от четири месеца. Трудовото правоотношение на М. Ч. с работодателя "Университет за национално и световно стопанство" е прекратено със Заповед № ЧР-3737/16.11.2016 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" с дата на връчване 22.11.2016 г., което обуславя приложното поле на чл. 54б, ал. 3 от КСО касателно срока и размера на дължимото на жалбоподателя парично обезщетение за безработица. Правилно съдът е обсъдил, че предвиденият тримесечен срок по чл. 54а, ал. 4, т. 1 от КСО е започнал да тече от 22.11.2016 г. и съответно изтича на 21.02.2016 г. От 22.02.2017 г. е започнал периодът на закъснението, като заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено едва на 24.08.2017 г. същевременно регистрацията в дирекция "Бюрото по труда", Агенция по заетостта е трябвало да се направи до 01.12.2016 г. регистрацията й като безработна е на 18.08.2017 г. - факт, който не се оспорва по делото, като се прилага и писмено доказателствено средство /дори и в настоящата инстанция от страна на касаторката/- от регистрационна карта № 10047683 от 18.08.2017 г. в дирекция "Бюро по труда" - Сердика. Приложените фотокопия от трудова книжка, удостоверение за осигурителен стаж в САК и жалби до съдилища в страната, са ирелевантни по отношение предмета на спора. От гореизложеното може да се направи извод, че тезата, която според касатора сочи на неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесните административни актове, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,