Решение № 10001 от 25.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3762/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл.160, ал.6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на СИТИ ТАКСИ ООД, притежаващо ЕИК 109500883, със съдебен адрес в гр. София, 1000, ул. Г. С. Раковски, 133, ет.1, против Решение 439/09.02.2024 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. д. 897 по описа за 2023 г. на този съд. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА Р 22000120006964 091 001/18.11.2021 г., издаден от екип ревизори: Ф. Йоневска началник сектор при ТД на НАП София и Т. Вуканина главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 210/07.02.2022 г. на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП в частта, с която са:

• Установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 190306,87 лева и са начислени лихви за забава в общ размер 46560,63 лева за данъчни периоди м.05, м.10, м.12.2018 г. до м.12.2019 година;

• Установени допълнителни задължения за корпоративен данък в общ размер на 16821,95 лева и са начислени лихви в общ размер на 2863,91 лева за данъчни периоди 2018 г. и 2019 година.

В полза на Националната агенция по приходите са присъдени разноски в размер на 34919,79 лева.

Касаторът твърди, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е необосновано, постановено е в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че в РА не е възприета фактическата обстановка, описана от жалбоподателя и размерът на вземането , отписано през 2018 г. е отнесен в увеличение на резултата за данъчни цели. Според касатора, с депозирания по делото счетоводен регистър на сметка 691, се доказват вида и момента на фактура 0000000030/20.01.2009 г. въз основа на която е възникнало спорното вземане. Сочи разпоредбите на чл.99, ал.5, чл.102, ал.2, чл.101, ал.3 ДОПК в подкрепа на тезата си, че към момента на изпращане на електронно съобщение или съставянето на протокол за приемане на справка декларация, органите на НАП са удостоверили с материална доказателствена сила, че декларацията е редовна. Допълва, че през 2019 г. СИТИ ТАКСИ ООД е осчетоводило отписани вземания по дебита на сметка 691, общо в размер на 501534,17 лева. С тях не е преобразуван ФР, защото между възникване на вземането до неговото отписване са изминали повече от 5 години. В КЖ се отбелязва, че свързаността на ИКОНОМИК ЕООД със СИТИ ТАКСИ ООД съгласно текста на параграф 1, т.3 ДР на ДОПК, не е пречка за признаване отписването не вземанията между двете дружества. Неотразяване на вземането като задължение в баланса на РАН ТРЕЙД ЕООД и РЕНИФАРМА ОПЕРЕЙШЪН ООД доказвало , че длъжника не потвърждава вземането, вследствие на което същото е отписано. Вземането към ТЕХНОРИНГ ЕООД е от предоставени заеми, данните за вземанията към РОБАНИ ОФИС ООД и ВАТАРО ГРАНД ООД се съдържали в счетоводните регистри. Касаторът твърди, че са налични обстоятелствата по чл.37 ЗКПО, която разпоредба съдържа няколко хипотези за намаляване на непризнати за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл.34. В потвърждение на тези аргументи са представени Заповед и доклад за инвентаризация, установяващи изтичането на 5 годишния давностен срок. Приходните органи не са доказали развалянето на доставката между жалбоподателя и РАН ТРЕЙД ЕООД, по повод на която са направени авансови плащания, т.е. не е трябвало да се реализира корекция по чл.78, ал.4 ЗДДС. Правото на разваляне на двустранен договор принадлежи на изправната страна, то е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. СИТИ ТАКСИ ЕООД осчетоводило по дебита на сметка 401 срещу кредит на сметка 402 протоколи за прихващане, съставени между жалбоподателя и Слави - БГООД. Моли за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, отменящо оспорения РА.

Ответникът по касация директорът на Д ОДОП - София при ЦУ на НАП е оспорил жалбата с доводи, изложени в писмени бележки и поддържани в съдебно заседания. Моли за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане направените разноски.

Представителят на ВП дава заключение за неоснователност на КЖ, т.к. доводите на пълномощника на дружеството приповтарят тези от първоинстанционното производство.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, защото тя е депозирана от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За 2018 г. ДЗЛ е осчетоводило по дебита на сч.см. 691 сумата от 35000 лева с доставчици по аванси и основание фактура, издадена от Дейниъл ЕООД. През 2019 г. по същата сметка е осчетоводило операции на обща стойност 501534,17 лева., с основание договор с ТЕХНОРИНГ ЕООД, договор с ИКОНОМИК ЕООД, договор с ВАТАРО ГРАНД ООД, договор с Е.В. ЕООД, дотговор за цесия с ВАТАРО ГРАНД ООД, с доставчик Билд инвест 2000 ЕООД, с доставчик РОБАНИ ОФИС ООД, с доставчик РЕНИФАРМА ОПЕРЕЙШЪН ООД, с доставчик Диомед ЕООД, с доставчик РАН ТРЕЙД ЕООД. При ревизията е констатирано, че съставител на отчета на РАН ТРЕЙД ЕООД за 2017 г. е Б. П., но в счетоводния баланс за 2017 г. липсва отразено задължение към СИТИ ТАКСИ ООД. Такова вписване липсва и в балансите на дружеството от 2010 до 2016 година, всичките подадени от Б. П., който е съдружник и управител на счетоводна къща ИКОНОМИК - РБ ООД. Б. П. е управител и на СИТИ ТАКСИ ООД. На ИКОНОМИК ЕООД са отписани две вземания за предоставени заеми от СИТИ ТРАНС на по 148000лева от 02.01.2013 г. до 26.06.2016 година.Съставител на ГФО за 2017 г. на РЕНИФАРМА ОПЕРЕЙШЪН ООД е Б. П., но липсва отразено задължение на РЛ по фактурата от 30.04.2014 година в размер на 20552 лева. Вписване липсва и в балансите от 2014 г. до 2016 година. При ревизията не са събрани първични документи, обосноваващи направените счетоводни записвания по сметка отписани вземания. Приходните органи са направили корекция на основание чл.77, ал.1ЗКПО в посока на увеличение на счетоводните резултати за 2018 г. и за 2019 г., вследствие на което са установени задължения за корпоративен данък.

С договор за цесия от 23.05.2019 г.РАН ТРЕЙД ЕООД е прехвърлило на СИТИ ТАКСИ ООД вземания ощо в размер на 410506, 68 лв. от Ел.В ЕООД, Dalkas Internationals I.K.E. Гърция, Ринех ЕООД. За получените аванси в размер на 410506,68 лв., въз основа на сключения договор за цесия и извършено прихващане, задълженията на РАН ТРЕЙД ЕООД към СИТИ ТАКСИ ООД са отпаднали. За авансовите плащания обаче РЛ е приспаднало данъчен кредит в размер на 82101,33 лева. При служебната проверка е констатирано, че РАТ ТРЕЙД ЕООД не е издало кредитни известия към СИТИ ТАКСИ ООД за корекция на начисления ДДС по фактурите за получени авансови плащания. Направени са служебни проверки и за останалите приспаднати размери на данъчен кредит, обсъдени от административния съд, който обосновано е приел, че РА е валиден и законосъобразен административен акт. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение споделя мотивите на АДмС Благоевград, към които препраща на основание чл.221, ал.2, предложение последно АПК. РА е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа фактически и правни съображения и е мотивиран. На основание чл.77, ал.1 ЗКПО не са признати за данъчни цели разходи, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. На практика дружеството е намалило своя ФР, чрез осчетоводяване по сметка 691 на вземания в размер общо на 501534,17 лева за 2019 г. и в размер на 35000 лева за 2018 година. Оплакванията на касатора за неправилно приложение на цитираната норма, са неоснователни. В потвърждение на този извод е заключението на в.л. по ССчЕ при второто разглеждане на делото/стр.5 и 6 от заключението. Последното е обсъдено и кредитирано от съда съгласно изискванията на чл.202 ГПК. Обоснова е прието в съдебното решение, че липсват първични документи, обосноваващи връзката със счетоводните записвания, касателно отписаните вземания. Вещото лице изрично е заявило, че при изготвяне на заключението не е видяло първични документи. В същия смисъм е анализирана от съда разпоредба на чл.6, ал.1 ЗСч/отм./.

По силата на предвиденото в чл.10, ал.1 ЗКПО условие за признаване на счетоводния разход за данъчни цели, е документалното обосноваване на разхода чрез първичен счетоводен документ., т.е. отразяващ вярно стопанската операция. Разходът съставлява намаляване на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активи, или понасяне на пасиви, което води до намаляване на собствения капатиал, различно от това което е свързано с разпределение към участниците в собствения капитал. Необходимо е разходът да е свързан с дейността в обичайни за нея размери. При това и съгласно разпоредбите на чл.38, ал.1, т.3 ДОПК и чл.42, ал.1, т.1 ЗСч жалбоподателят е бил длъжен да съхранява документите, необходими за данъчно осигурителния контрол в продължение на 5 години, след изтичане на давностния срок за погасяване на публично задължение, с което са свързани. Същевременно предприятието е задължено да извършва счетоводството си, спазвайки изискванията на действащото законодателство. Поради това законосъобразно съдът е изтълкувал чл.37, ал.1 вр. с чл.34, ал.1, изр. Второ, предл. Второ ЗКПО. В случаят обосновано е приложена нормата на чл.26, т.2 ЗКПО. С документа за инвентаризация РЛ не може да замести изисканият и липсващ първичен счетоводен документ. СИТИ ТАКСИ ООД е трябвало да докаже с допустимите и относими доказателства законосъобразната стопанска операция, състояща се в отписване на процесните вземания.

В частта по ЗДДС правилно е прието, че при отпадане на задължението за извършване окончателно на доставкитее следвало да бъде коригиран и данъчния кредит за направените авансови плащания. За да достигне до идентичен извод, АДмС Благоевград мотивирано е обсъдил договора за цесия и протоколите за прихващане, установяващи подлежащите на връщане суми по авансовите плащания. Именно по тези фактури ДЗЛ е ползвало правото на данъчен кредит в размер общо на 190306,87 лева. В тази част оспорения РА е валиден, обоснован и законосъобразен акт. По отношение на начислените лихви е приложена коректно нормата на чл.175, ал.1 ДОПК.

Решението на административния съд е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

Разноски: В настоящото касационно производство директорът на Д ОДОП София при ЦУ на НАП е защитаван и представляван от главен юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на разноски в размер на 14912,13 лева. Представен е и списък, поради което искането е основателно.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,