Решение № 12461 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуалния представител адв. А. Пачаманов, срещу Решение 49/18.02.2021 г., постановено по адм. дело 230/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на ЕТ Парадайс Д. Манчева, ЕИК[ЕИК], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 10/312/02819/3/01/04/01 с изх. 01-655/8428 от 29.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на лицето е установено задължение за възстановяване в размер на 185 970,54 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва основния извод на решаващия съд, че процесният АУПДВ е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Аргументира неприложимост на ЗУСЕСИФ, тъй като в случая в случая бенефициерът е нарушил договорни клаузи, поради което счита за приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП. В условията на алтернативност излага съображения, че дори да е налице смесване на процедурите по издаване на акта, това не е порок, водещ до отмяната му, като се позовава на съдебна практика. Твърди, че първоинстанционният съд не е изложил подробни мотиви и не е обсъдил релевираните възражения. Моли за отмяна на оспорваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ЕТ Парадайс Д. Манчева гр.Бобошево , чрез процесуалния представител адв. Райнов, оспорва основателността на касационната жалба, като моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кюстендил е АУПДВ 10/312/02819/3/01/04/01 с изх. 01-655/8428 от 29.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие. Установено е, че между ЕТ Парадайс Д. Манчева и ДФ Земеделие има сключен договор 10/312/02819 от 06.10.2014 г. по мярка 312 Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия от ПРСР 2007-2013 г. с предмет изграждане на къща за гости в гр. Бобошево, по който на лицето е изплатена субсидия в размер на общо 185 970,54 лв. В периода 24.06.2019 г. 26.06.2019 г. административният орган е извършил извънредна проверка на място и допълнителни административни проверки, като е установил неизпълнение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на база на които проектът е определен като допустим. За финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. е изчислено 8,40 % средноаритметично изпълнение на плана, както и нарушение във връзка с разкриването на нови работни места вместо 3, за периода е поддържано средноаритметично 1 работно място. При издаване на акта органът се е позовал на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 и точки 4.12 и 4.18 от сключения договор. При тази фактическа обстановка и след извършена проверка съгласно чл. 168 от АПК, административният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на акта поради опорочаване на процедурата по издаването му и нарушение на материалния закон. Решаващата инстанция е приела, че приложимата в случая разпоредба е чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като се касае за неизпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели. Поради това е прието, че редът за издаване на акта е този по ЗУСЕСИФ, доколкото извършените нарушения попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от сочените от касатора пороци. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция. С оглед същността на правния спор коя е приложимата разпоредба чл. 27, ал. 6 или чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, следва да се посочи, че преди измененията на закона, обнародвани в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г., в действителност е налице разнопосочна практика. С въвеждане на новите алинеи (6 9) обаче нормативната уредба не поражда съмнение, че непостигането на заложените финансови показатели, каквито са констатираните в процесния акт отклонения, представлява неизпълнение на одобрените индикатори, съответно е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ. Поради това, в съответствие с нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл няма как да бъдат споделени възраженията на касатора, че неспазването на процедурата по издаване на акта, не е порок, водещ до отмяната му, тъй като законодателят изрично е уредил ред и основания за издаването му. По отношение на твърдението, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, същото е неоснователно. Нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ не изключва приложението на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като от тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 ЗНА, се приема, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Неоснователни са възраженията, че процесният случай не попада в обхвата на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, тъй като § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на касатора е било по реда на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013г. Съгласно § 1, т. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ мониторингов период за договорите, сключени преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 06.10.2014 г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 06.10.2019 г. Поради това § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) е неприложим, тъй като производството по издаване на акта е започнало на 23.10.2019 г., видно от уведомителното писмо за откриването му, а АУПДВ е издаден на 29.01.2020 г., т.е. след изтичане на мониторинговия период. Не могат да бъдат споделени и възраженията, че установените нарушения представляват договорни неизпълнения, съответно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ е неотносима към процесния случай. Както вече бе изложено, непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява именно основанието за извършване на финансова корекция, предвидено в чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ неизпълнение на одобрени индикатори. Реализирането на по-ниски от заложените в плана приходи от дейността и неизпълнение на ангажимента за поддържане на определен брой работни места, които в случая са безспорно доказани, засягат условията за изпълнение на инвестицията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане, съответно приложение намира чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на ответника, но поради липса на претенция, такива няма да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение