Решение № 11454 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2010 г.

Решение № 11454 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8608/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Петър Николов Вутов от гр. София, против Решение № 6416/15.05.2010 г. постановено по а. д. № 15846/2009 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен съдебен състав на ВАС, Пето отделение е отхвърлил като неоснователна жалбата на Вутов против Заповед на министъра на земеделието и храните № РД-15-929/13.11.2009 г. с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и поради съкращаване на длъжността, е прекратено служебното му правоотношение. Недоволен от решението, Вутов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му, като 5-членният състав на ВАС се произнесе по съществото на спора и отмени като незаконосъобразна обжалваната от него МЗ № РД-15-929/13.11.2009 г. Претендира и за разноски. Ответната страна - министърът на земеделието и храните (министърът/а), чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, 5-членният състав на ВАС възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от 3-членният съдебен състав и изложена в решението му. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснато особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила е развит в две насоки: а/ мотивите на обжалваното решение са вътрешно противоречиви и б/ съдът е сменил доказателствената тежест, като неоснователно и в нарушение на закона я е възложил на жалбоподателя. Твърдението за вътрешна противоречивост на мотивите на съда формално е вярно. Така, видно от изложените мотиви, на стр. 1, последен абзац, е отразено, че "жалбата ... разгледана по същество е основателна". В същото време, с диспозитива на решението си, съдът отхвърля тази жалба. Констатираното от жалбоподателя противоречие обаче е формално. Внимателният прочит на мотивите на съда води до един единствен извод: 3-членният състав е приел, че че жалбата на Вутов е неоснователна. Очевидно е, че цитираната фраза от последния абзац на стр. 1 от решението се явява явна техническа грешка, при която вместо думата "неоснователна" е изписано "основателна". Всички правни изводи са само и единствено в насока на неоснователност на жалбата. С изключение на посочената техническа грешка, липсва дори едно изречение в обратен смисъл. Неоснователен е и доводът за "обърната" доказателствена тежест. Всички изложени в касационната жалба доводи в тази насока са верни, но необосновани. Безспорно е, че по силата на чл. 170, ал. 1 от АПК "Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му". В настоящото производство обаче, това изискване на закона е изпълнено изцяло. Именно въз основа на представените от страна на министъра и неговия процесуален представител доказателства (Длъжностните разписания на МЗХ в сила от 13.01.2009 г., друго в сила от 13.11.2009 г. и длъжностните характеристики за длъжностите "директор" на Дирекция "Поземлени отношения" (Д "ПО") и "главен директор" на Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" (ГД "ЗГПО"), съдът е направил извод за реално съкращаване на длъжността, заемана от Вутов. Такава е тезата на министъра и тя се явява доказана от цитираните доказателства. Обратно - тезата на Вутов, че липсва съкращаване на длъжността, не е доказана от него, което е дало основание на съда да направи в решението си цитираният на стр. 2, т. 2.2. от касационната жалба, негов извод . Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е развит в насока, че липсва реално съкращаване на длъжността на жалбоподателя. Той, с оглед събраните по делото доказателства, се явява неоснователен. Тезата, развита от жалбоподателя е, че видно от сравняването на длъжностните характеристики на длъжностите "директор" на Д "ПО" и "главен директор" на ГД "ЗГПО" голяма част от неговите длъжностни задължения са преминали и са възложени на новата длъжност. Този негов извод не противоречи на изводите на съда. Видно от мотивите му, след съпоставянето на двете характеристики, фактът е констатиран и от съдебния състав. Последният обаче е констатирал и друго, а именно, че "...за новата длъжност (т.е. главен директор) са предвидени ... и редица други, различни по вид и обем задължения" - стр. 2, абз. 3 отдолу. Виждането на Вутов, че "...за да е налице съкращаване на длъжността е необходимо изпълняваните задължения да са премахнати въобще" е неоснователна. Както многократно е посочвал ВАС в практиката си, преразпределянето на задълженията, изпълнявани от едно лице за изпълнение от повече служители, също съставлява съкращаване на длъжността. Последното е свързано с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията, изпълнявани от цялото административно звено, между неговите служители. Това от своя страна е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна самостоятелност. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от намален брой служители. Съжденията за прието от съда "закриване на администрацията" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 и "съкращаване на длъжността" по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл са такива единствено на касатора. Аналогии и изследвания от типа на "цитираните" липсват в обжалваното решение. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав