Решение № 12898 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2017 г.

Решение № 12898 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11961/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. М., с постоянен адрес в [населено място], срещу решение № 285/8.08.2017 г. по адм. дело № 258/2017 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 366з -845/24.03.2017 г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР - Велико Търново. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Велико Търново, чрез процесуален представител в писмено становище, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за реализираната чрез писмено становище защита. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на младши инспектор М. - старши полицай (ВПА) в група "Охранителна полиция", РУ - Свищов при ОДМВР - В. Търново на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР вр. т. 19, т. 24 и т. 44 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Дисциплинарното наказание е наложено за това, че на 19.02.2017 г. около 03. 00 ч. спрял за проверка лек автомобил "Рено 19", управляван от А. Т., в който пътували и лицата Т. Т., Р. С. и З. Б.. М. извикал Т. при полицейския автомобил и му обяснил, че за установените нарушения се предвижда глоба от 200 лева, но срещу 40 лева - по 20 за него и колегата му би могло да се направи компромис, които 40 лева били събрани от пътуващите лица от Т. и предадени на жалбоподателя заедно с документите на лекия автомобил, като извършеното е квалифицирано като нарушение на етичните правила за поведение, изброени по - горе и с него е уронен престижа на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина, наказуемо с "уволнение". АС е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 204, ал. 1, т. 3 ЗМВР, при спазване изискванията за форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването й са спазени административно - производствените правила, регламентиращи дисциплинарното производство по ЗМВР. АС е анализирал събраните по делото доказателства, приел е описаните в заповедта факти за установени, както и че квалификацията на деянието и наложеното дисциплинарно наказание са в съответствие с материалния закон и целта на закона. Решението е правилно. Искането на пари от страна на М. към возещите се в автомобила и предаването им е установено по безпротиворечив начин, както и от четиримата, пътували в лекия автомобил, така и от следващия патрул, който е спрял същия автомобил и е получил оплакване за поведението на М., така и от съдържанието на протокола за трите обаждания на 112 в поцесната вечер от Р. С.. Тази фактическа обстановка косвено се подкрепя и от сведенията на собственика на близката бензиностанция (л. 88) и двамата поддържащи камерите за видеозапис на бензиностанцията (85, 86) за постъпило искане от полицейския орган да бъдат изтрити видеозаписите за процесната нощ, както и проведеното разпознаване по снимки (л. 99 и сл.), при което собственикът на бензиностанцията Цвятков е разпознал жалбоподателя като полицаят, пожелал да бъдат изтрити видеозаписите. При тези доказателства без значение е дали М. е заявявал пред свои колеги, че е поискал и взел парите. Правилно е квалифицирано деянието по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, тъй като жалбоподателят е нарушил изброените в заповедта правила на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, задължаващи го да пази доброто име на институцията, да изпълнява стриктно задълженията си, да е неподкупен и да не се възползва от служебното си положение с цел лична облага. Почти цялата втора страница от заповедта съдържа мотиви защо деянието е уронила престижа на МВР, като е станало обществено достояние освен на возещите се в проверявания автомобил, на следващия патрул, на дежурния на 112 и т. н., които мотиви са споделени, както от първоинстанционния съд, така и от касационната инстанция. Единственото предвидено наказание за това деяние е "уволнение", но административният орган и съдът са изложили мотиви и за неговата съразмерност предвид тежестта на последиците от него - а именно сериозността на увреждането на авторитета на институцията, която следва да се бори с правонарушенията, а не да генерира такива. Бланкетно е оплакването и за липсата на мотиви по всички оплаквания в първоинстанционната жалба, без никаква конкретизация по кои точно оплаквания според касатора липсват мотиви. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ОДМВР - Велико Търново следва да се присъди следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение