Решение № 434 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2010 г.

Решение № 434 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8199/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК е образувано по касационна жалба от "Син Комерс" ООД против Решение № 138/26.IV.2010 г. по адм. д. № 754/2009 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Ревизионен акт № 1200900085/18.VI.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Монтана, потвърден с Решение № 364/27.VIII. 2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с искане да се отмени като неправилно поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, чрез процесуалният си представител в съдебно заседание поддържа касационната жалба на основанията изложени в нея. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в представеният от неговия процесуален представител отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като според него първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните от касатора нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховният административен съд, първо А отделение, като извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при разглеждането на делото първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила в административния процес. Касаторът не е конкретизирал в жалбата си в какво точно се състои нарушението, както го задължава чл. 212, ал. 1, т. 4 от АПК, но при проверката на обжалваното решение касационният съд констатира, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си в процеса, като в рамките на служебното начало и спазвайки принципа на състезателност е давал указания на жалбоподателя за представяне на доказателства и активно е участвувал в събирането им, от което следва, че не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. В мотивационната част на решението си съдът достатъчно аргументирано и подробно е анализирал събраните по делото доказателства, като е отграничил кои факти и доказателства счита за безспорно установени и кои не. След задълбочен анализ на събраните по делото доказателства съдът правилно е преценил, че жалбоподателят не е доказал реалността на доставките по процесните фактури, по които допълнително са му били определени задължения по ЗКПО за 2007 г. Съдът правилно е приел, че само издаването на данъчни фактури не е достатъчно, за да бъдат те признати за данъчни цели. Въз основа на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, Административен съд - Велико Търново правилно е приел за доказани и обосновани фактическите и правни изводи, изградени от ревизиращият орган, за липсата на реално осъществени сделки, предвид фактът, че фирмите - доставчици не са разполагали с регистрирано фискално устройство, или тези устройства не са били регистрирани на тяхно име, и че не са били представени доказателства за извършените от тези фирми разходи за транспортиране на стоките по процесните фактури, както и за възможността тези стоки да бъдат произведени или съхранявани от тях. Въз основа на тези изводи и разсъждения съдът законосъобразно е приел, че сделките, за които са били издадени спорните фактури, не са отразявали реални стопански операции, поради което правилно не са били приети за доказателства за целите на данъчното облагане и правилно е бил коригиран финансовият резултат на дружеството към увеличение. От изложеното до тук следва извода, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдът е постановил едно правилно решение в законосъобразно проведен съдебен процес, което следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - първо А отделение,