Решение № 4110 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2015 г.

Решение № 4110 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Симеон Бориславов Стоянов против решение № 812100-8716/4.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с което е отказано заличаване на личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ-187/18.01.2014 г. по описа на 07 Районно управление "Полиция" - СДВР, по което е въведен като извършител на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, както и във връзка със задържането му от полицейски орган, осъществено на 17.12.2013 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, в писмена защита, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Със заявление от 30.10.2014 г. Симеон Бориславов Стоянов иска да бъдат заличени личните му данни в масивите на МВР, водени по ЗМ - 187/18.01.2014 г. по описа на 07 РУП - СДВР. По безспорен начин по делото е установено, че в информационните фондове на МВР се обработват лични данни на жалбоподателя като извършител по ЗМ 187/18.01.2014 г. за извършено на 17.12.2013 г. престъпление по чл. 194 НК и задържане от полицейски орган на същата дата. Видно от приложеното постановление от 25.02.2014 г. на прокурор при СРП, е че на основание чл. 199, чл. 213, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК и чл. 61 НК е постановен отказ за образуване на наказателно производство спрямо Стоянов, като е прието, че спрямо същия успешно могат да се приложат възпитателни мерки, поради което постановлението и преписката са пратени на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни за налагане на възпитателни мерки. С приложеното решение по възпитателно дело № 11/2014 г. на комисията се установява, че същото е прекратено. С оспореното в настоящото производство решение министърът на вътрешните работи отказва да заличи личните данни на жалбоподателя, обработвани в информационните фондове на МВР, въведени във връзка със ЗМ 187/18.01.2014 г. Като фактическо основание за издаване на индивидуалния административен акт е посочено, че не са изтекли сроковете за съхранение на личните данни на Стоянов, а като правни основания са посочени чл. 29 ЗМВР, чл. 3, т. 5, б. "а" от Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. и чл. 32, ал. 1 и 4 от Закона за защита на личните данни. С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 29, ал. 1 ЗМВР, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението на министъра на вътрешните работи е постановено и в съответствие с материалния закон. Съгласно правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Инструкцията в Министерството на вътрешните работи се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Разпоредбата на чл. 3, т. 5, б. "а" от Инструкцията регламентира, че личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления, се заличават при изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от НК при постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В случая е налице отказ да се образува наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 8 НПК - деецът се освобождава от наказателна отговорност с прилагане на възпитателни мерки, а давностния срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80 НК не е изтекъл. Следователно в случая не е налице основание за заличаване на личните данни на жалбоподателя, поради което оспореният административен акт е постановен в съответствие с материалния закон. Доводите на жалбоподателя, че не е определен срок за съхраняване на личните данни в информационните фондове на МВР, са неоснователни, тъй като в цитираната по-горе инструкция изрично са регламентирани условията и сроковете за заличаване на личните данни. Следва да се отбележи и че в сега действащия ЗМВР липсват разпоредби, аналогични на чл. 159, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР (отм.). С оглед на изложеното следва, че оспореният административен акт е законосъобразен, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Предвид изхода на делото следва да се осъди Симеон Бориславов Стоянов да заплати на министерството на вътрешните работи сумата 300 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. от АПК Върховния административен съд, пето отделение,