Решение № 367 от 13.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 213/2010 г.

Решение № 367 от 13.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 213/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по саморъчно изготвена жалба от подсъдимата М. Н. срещу въззивно решение № 512/11.01.2010 г. на Софийски апелативен съд по в н о х д № 572/2009 г. по описа на същия съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, за допуснато нарушение на закона и съществени процесуални нарушения. По първото основание се оспорва съставомерността на деянието, с твърдения, че подсъдимата не е нарушила правилата за движение по пътищата, посочени в бланкетната норма на престъплението в което е обвинена. По второто основание се твърди, че въззивният съд не е отговорил на възраженията й пред него с въззивната жалба, относно момента, в който подсъдимата е била длъжна да възприеме автомобила на другия участник в ПТП, както и това, че е останало неизяснено в какво положение е следвало да бъде автомобила й - странично или фронтално, за да може да го възприеме. В саморъчната молба на подсъдимата се твърди, че въззивният съд при обсъждане на доказателствата е пропуснал да подложи на анализ писменото заключение и устните обяснения пред първата инстанция на вещото лице Л., който е дал категорично заключение по обстоятелства, по които допълнително назначената от САС експертиза не е дала отговор. Пред касационната инстанция подсъдимата се явява лично и с упълномощения си защитник а. В от САК, който пледира алтернативно или за оправдаване на Н. или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, поради това, че съдилищата не са изпълнили задълженията си по чл. 13, ал. 1 НПК, относно разкриване на обективната истина. Защитникът поддържа тезата си, че разделянето на разследването относно едно и също ПТП в две отделни наказателни производства, също не е допринесло за разкриване на обективната истина, в ущърб на жалбоподателката М. Н. Гражданските ищци К. и Г., редовно призовани не се явяват. Повереникът на последната - а. К от АК-Монтана счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила. Прокурорът също дава заключение за неоснователност на жалбата, с аргумента, че за транспортното престъпление имат вина и двамата участници в пътнотранспортното произшествие при съотношение на съпричиняване 50/50. В последната си дума подсъдимата заявява, че е невинна. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е неоснователна. По касационното основание за допуснати съществени процесуални нарушения: С присъда на Окръжен съд-Монтана, от 16.01.2009 г. по н о х д № 82/2008 г., подсъдимата Н. е призната за виновна в това, че на 19.10.2007 г., около 22,15 ч. в гр. Лом на кръстовище между улиците "Латинка" и "Дружба", при управление на МПС - л. а. "Фолксваген Пасат", в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, по непредпазливост е причинила смъртта на Е. Г. и по три средни телесни повреди на М. Т. и на Ц. Д., както и значителни имуществени вреди на управлявания от нея автомобил, собственост на М. Т., в размер на 1 734,52 лева и на автомобила "Ауди" на Ф. Ф., в размер на 2 077,60 лева - престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. "б", във вр. с ал. 1, б. "в" НК. На основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК й е наложено наказание лишаване от свобода, условно с четиригодишен изпитателен срок. На основание чл. 343г от НК е лишена от право да управлява МПС са срок от две години. Със същата присъда е осъдена да заплати в полза на гражданските ищци обезщетение както следва: - на Е. К. - 60 000 лева; на Р. Г. - 30 000 лева, за причинените неимуществени вреди, както и 1 500 лева в полза на гр. и. за причинени имуществени вреди. Осъдена е да заплати разноските по делото и тези направени от гр. и., в размер на 1 500 лева. С атакуваното въззивно решение тази присъда е изменена, като подсъдимата е оправдана по обвинението да е нарушила чл. 25, ал. 1 ЗДвП и е намален размера на изпитателния срок за условното осъждане на три години. Същата е осъдена за заплати допълнително направените пред въззивния съд разноски, в размер на 230 лева. В останалата част цитираната присъда е потвърдена. При проверката по делото се установи, че наистина за едно и също пътно-транспортно произшествие, срещу двамата водачи на МПС - подсъдимата Н. и този на автомобила "Ауди", в който е пътувала загиналата Г., са образувани две отделни наказателни производства. Второто по ред производство срещу другия участник в произшествието - Ц. Д. е приключило с влязло в сила решение № 94/14.04.2010 г. на САС по в н о х д № 119/2010 г.. Той е бил признат за виновен, че на същото място и на същата дата при управлението на автомобил "Ауди" е нарушил чл. 21 от ЗДвП относно забраната да превишава стойността на скоростта за движение в населено място и за престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. "б" и ал. 1, б. "в" НК му е наложено наказание от една година лишаване от свобода, условно, с тригодишен изпитателен срок. Настоящият състав намира, че в конкретния случай, въпреки че участниците в инцидента - Н. и Д. са независими извършители на едно и също непредпазливо престъпление, би било по-удачно с оглед на процесуална икономия, разследването да бъде проведено в едно и също наказателно производство. Провеждането на две отделни производства, поради спецификата на отговорността при непредпазливите престъпление осъществени в условията на независимо извършителство, за разлика от съучастието при условията на съизвършителство /за умишлените престъпления/ не съставлява процесуално нарушение. Освен това, този процесуален въпрос е изцяло от компетентността на прокуратурата. В конкретния случай, касационната инстанция следва да извърши проверката по въведените касационни основания само от гледна точка на индивидуалния "принос" на подсъдимата Н. за настъпилите съставомерни вредни последици за пострадалите от пътно-транспортното произшествие. При проверката по делото, по повод твърдението в жалбата на подсъдимата, че въззивният съд не е отговорил на възраженията й пред него с въззивната жалба, относно момента, в който подсъдимата е била длъжна да възприеме автомобила на другия участник в ПТП, не се установи да е основателно. Преди всичко, още на досъдебното производство вещото лице Л., който е изготвил основната и допълнителна експертиза на досъдебното и първоинстанционното съдебно производство, е приложил към експертизата скица на мястото на произшествието, която не се оспорва от защитата. От тази скица е видно, че подсъдимата се е движела в своята дясна лента за движение по ул. "Латинка", а по лявата лента на същата улица се е движел автомобилът "Ауди" управляван от Ц. Д. На Т - образно кръстовище с ул. "Дружба", подсъдимата предприела ляв завои, при което фаровете на къси светлини на управляваната от нея кола "Фолксваген" осветила платното по което се е движел Д., в техническите параметри, така както ги е описал вещото лице Погачев в поисканата от защитата допълнителна АТЕ пред въззивния съд: "Светлинният сноп от късите светлини на автомобила "Фолксваген Пасат" е асиметричен, при който далечината на видимост към обекти неизлъчващи светлина /на тъмно - нощем, без допълнително улично осветление/ напред е 58-72 метра и в дясно от десния габарит на 5 - 6 метра. В ляво осветената зона 3 - 3,5 метра, а напред - 45 метра..." Именно това експертно становище е сложено в основата на потвърдителното решение на апелативната инстанция. От него е изведено задължението за подсъдимата да възприеме /да види/ автомобила "Ауди", независимо от това дали е осветено мястото на ПТП или не. Поради безспорното изясняване на посочените факти, правилно е прието от проверявания съд, че обстоятелствата свързани с наличието или липсата на светлини за автомобила "Ауди" е ирелевантно към формата на вината на Н. По същата причина са неотносими към отговорността й обстоятелствата свързани с това, била ли е осветена улицата или не, степента на осветяване и свързаните с това неизяснени от съда противоречия в показанията на свидетелите. Определящо за отговорността на Н. е извършването от нея на завои на ляво, при който тя е осъществила навлизане от път без предимство в път с предимство, без да изпълни задължението си да пропусне превозното средство движещо се по пътя с предимство. Изяснено е, чрез компетентни заключения, че подсъдимата е имала техническа възможност да спре в осветяваната от фаровете на къси светлини зона и като не го е сторила не е изпълнила предписанието на ЗДвП задължение да пропусне с предимство превозното средство управлявано от другия участник в ПТП. Поради изложеното, настоящият състав счита, че предходните съдилища са изпълнили задълженията си по чл. 13, ал. 1 НПК, относно разкриване на обективната истина. Въззивният съд, от една страна е уважил всички доказателствени искания на защитата на подсъдимата, а от друга, поради посоченото по-горе безспорното изясняване на всички въпроси свързани с предмета на доказване, не е било наложително проверяваният съд да събира други доказателства по свои почин. Освен това, решението на предишните инстанции, с които е приета тезата на обвинението, че подсъдимата Н. е виновна за това, че при управление на МПС е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е причинила инкриминирания престъпен резултат, е взето при спазване на процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение. Затова няма правно основание за касационна отмяна на въззивното решение, с което е изменена само в санкционната част, а в останалата е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд - Монтана. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение