Решение № 2137 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2024 г.
ВАСПетчленен състав - II колегия05.03.2025 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искане на И. А. К. за отмяна на влязло в сила определение 12932/21.12.2023 г. на Върховен административен съд по административно дело 11491/2023 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ/п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. А. К. с правно основание чл. 237 и сл. от АПК за отмяна на влязло в сила определение 12932/21.12.2023 г. на Върховен административен съд по административно дело 11491/2023 г. Според искателя, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като ново обстоятелство посочва посегателство на негов наследствен имот, като е разрушена 8 метра от западната тухлена ограда от джип Нисан, в следствие на което е образувано досъдебно производство 1787/23 г. на РУ Сливен. Ответникът Главният директор на Главна дирекция Охрана не взема становище по така предявеното искане. При извършена служебна проверка, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че искането за отмяна е допустимо като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледаното по същество искане е неоснователно по следните съображения от правна страна: В настоящото производство се иска отмяна на влязло в сила определение 12932/21.12.2023 г. на Върховен административен съд по административно дело 11491/2023 г. Посочено е правно основание на искането чл. 237 и сл. от АПК, поради открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК. Отмяната е самостоятелно извънинстанционно производство за контрол и отмяна на влезли в сила решения и определения, когато те са неправилни на някое от основанията посочени в чл. 239 АПК. Съгласно посочената разпоредба на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК, основание за отмяна могат да бъдат само онези нови писмени доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото и са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но са били неизвестни на страната поради обстоятелства, които са звън нейната воля. Законът изисква тези писмени доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновно поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. При това, тези писмени доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до резултат различен от постановения. Това са юридически факти или доказателства, относими към спорното право, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа на страната, искаща отмяна, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Представеното като ново писмено доказателство Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление рег. 1670 фл-480/18.12.2023 г. не попада в хипотезата на чл. 239, ал. 1, т. 1 АПК По изискванията на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва наличието на пострадал от престъпление по чл. 216 от НК. Предвид липсата на писмени доказателства по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 1 от АПК, искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд