Решение № 7879 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2009 г.

Решение № 7879 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2240/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на "Винера" ЕООД - със седалище в гр. София, подадена чрез управителя Н. Мишкова против против решението от 4.12.2008 г. на Софийски градски съд (СГС), АО, III - "а" състав, постановено по адм. д. № 977 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на "Винера" ООД срещу ДРА № 119/31.05.2002 г., издаден от данъчен орган при ТДД - гр. София, потвърден с решение № 1429/27.09.2002 г. на РДД - гр. София. В касационната жалба се посочват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) - неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че са събрани доказателства, опровергаващи констатациите от ДРА и потвърждаващото го решение - процесните сделки са оформени с фактури и касови бележки от апарат с фискално устройство. ЕТ "Реми - Борис Шахов", издател на фактурите, е имал данъчна регистрация в ДП "Люлин" - София, а с издадените от "Винера" ЕООД фактури е установена последващата продажба на стоките на трети лица. Касаторът счита, че по този начин е доказан оборота, осъществен от дружеството за процесния период. Градският съд постановил решението си в нарушение на чл. 493, ал. 2 от ГПК (отм.), тъй като едноличният търговец е притежавал безспорна регистрация в търговския регистър. ЕТ "Реми - Борис Шахов" е заличен след 2002 г., а обсъжданите фактури са издадени за сделки, сключени през 2000 г. и през 2001 година. Касаторът претендира чрез адв. Нейчев отмяна на първоинстанционното решение, уважаване на жалбата срещу ДРА и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д ДОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по в чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Делото е във фазата на втора касация. С влязло в сила Решение № 3528/10.04.2007 г., постановено по адм. д. № 9429 по описа за 2006 г. тричленен състав на ВАС, I А отделение е отменил решението по адм. д. № 2846/02 г. на СГС, АК, III Г състав, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В отменителното решение е прието, че градският съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е било обсъдено правното основание за увеличение на финансовия резултат по чл. 23, ал. 2, т. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане (отм., но в приложимата за периода редакция), както и представените фискални бонове към процесните фактури. Указано е при новото разглеждане да се изложат мотиви относно съдържащите се в решението на РДД - София констатации за неспазване реквизитите по чл. 8, т. 5 от ЗСч. . С обжалваното решение, предмет на втората касация, СГС е приел за установено следното: С ПИНП от 25.04.02 г. е констатирано относно ЕТ "Реми - Борис Шахов", че регистрацията на търговеца е осъществена в ДП "Люлин" от неизвестно лице, използвало изгубените документи на Борис Петров Шахов. Към датата на протокола е била предприета процедура по заличаване търговската регистрация на ЕТ. Въз основа на посочените констатации е увеличен ФР на "Винера" ЕООД по сделките, сключени с ЕТ "Реми - Борис Шахов", на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 , във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.). С Решение № 1429/27.09.02 г. РДД - София е потвърдил ДРА в обжалваната част с други мотиви, позовавайки се на ТР № 16/75 на ОСГК. Финансовия резултат е увеличен на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.), в следствие на което са определени за внасяне данък върху печалбата, данък за общините и лихви върху тях. Според РДД процесните фактури не отговарят на изискванията на чл. 8, т. 5 от ЗСч. . При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал изводи, че незаконосъобразно е преобразуван ФР на основание чл. 23, ал. 2, т. 16 от ЗКПО (отм.), тъй като не е доказана целта за отклонение от данъчно облагане, от страна на "Винера" ЕООД. В изпълнение на отменителните указания на ВАС, градският съд е обсъдил и другото основание за преобразуване на резултата - това по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). По този повод е посочено в решението, че съгласно чл. 11 от ЗСч. (отм.), счетоводен документ, неотговарящ на изискванията на чл. 8 от закона, не се ползва с доказателствена сила за отразените в него счетоводни записвания. В конкретния казус непосочване мястото на издаване на фактурите няма за последица непризнаване на първичния счетоводен документ, защото в този случай за място на издаване се счита седалището на доставчика или друго място на територията на страната. При наличието на подпис и печат върху фактурата пък съществува изискуемата идентификация на съставителя. Съдът обаче е направил извод, че за да се признаят при данъчното облагане извършените разходи, задължително трябва да бъдат доказани с действителни първични счетоводни документи, съставени по установения от нормативните актове ред. При съмнение относно техните издатели, в тежест на ДЗЛ е да предприеме действия за установяване на обстоятелството, че съставителите на фактурите са данъчни субекти с валиден данъчен номер, поради което водят счетоводство и могат да издадат счетоводни документи. Градският съд е направил извода, че сключените сделки и издадените въз основа на тях 17 бр. данъчни фактури са от търговец, който реално не съществува, респективно представените стопански операции не съществуват и фактурите са с невярно съдържание. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Спорът между страните е правен и е свързан с преценка на мотивите, изложени от първоинстанционния съд. Видно е, че в изпълнение на отменителните указания градският съд е обсъдил основанието по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) за преобразуване на финансовия резултат. Направил е обосновани изводи, че макар формално фактурите да съдържат необходимите реквизити, то тези счетоводни документи са с невярно съдържание, доколкото фактурите са издадени от несъществуващ субект и отразените в тях стопански операции не са осъществени. Поради това издаването на фискални бонове към фактурите и съставяне на последващи фактури от касатора за реализация на процесните стоки, е без значение за резултата по делото. Съгласно параграф 4а, ал. 7 от ДР на ЗСч. (отм.) документалната обоснованост е документирането на всяка стопанска операция чрез счетоводен документ. Предприятията са длъжни да използват счетоводните документи за отразяване на извършените от тях стопански операции, като съгласно чл. 8 от ЗСч. (отм.) първичният счетоводен документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Оплакването на касатора, че сделките са били сключени и фактурите са издадени преди заличаването на търговеца от регистъра, не променя изводите за наличието на първични счетоводни документи - фактури с невярно съдържание. По отношение на изпълнението на сделките за които са направени разходи, не са представени други доказателства, освен фактурите. Съществуващата търговска регистрация не доказва вярното отразяване във фактурите на стопанските операции, при положение, че по безспорен начин е доказано използването на изгубени документи на физическо лице за регистрация на ЕТ и последващото заличаване на регистрацията във връзка с това. Наличието на неверни реквизити във фактурите, свързани с издаването им от такъв данъчен субект и за неосъществени стопански операции, е равнозначно на липсата на верни реквизити по повод на посочените обстоятелства. Законосъобразно е преобразуван резултата на дружеството, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм. в редакциите приети с ДВ, бр. 111/99 г. и с ДВ, бр. 105/2000 г.). Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на IА отделение