Решение № 14309 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2011 г.

Решение № 14309 от 7.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5918/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Фортуна-95-Пламен Никифоров" гр. София срещу решение № 829 от 24.02.2011 г. по адм. дело № 7276/2010 г. на Административен съд - София град. В нея се развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Пламен Андреев Никифоров в качеството му на ЕТ "Фортуна-95-Пламен Никифоров" срещу заповед № 826/10.09.2010 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 64б, ал. 2, т. 3, б. "б" от Закона за туризма е наложена принудителна административна мярка "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 3, т. 3 от Закона за туризма - заведение за хранене и развлечения "Ritual Caffe", находящо се в гр. София, жк"Младост 2", до РУМ, стопанисвано от жалбоподателя. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служители на КЗП е констатирано, че заведението разполага с 12 места в търговската зала и 36 места на открито пред него. По време на проверката в заведението е имало клиенти, които консумирали на местата на открито. В обекта не е било постановено на видно място удостоверение за утвърдена категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. По повод резултатите от проверката е съставен констативен протокол № 2010К № 097714/25.06.2010 г. и с писмо - обратна разписка, изпратено на адреса на управление на търговеца, е изискано от жалбоподателя да представи документи за категоризиране на обекта. Съобщението е било върнато обратно на подателя с отметка, че не е потърсено от получателя. В хода на съдебното производство жалбоподателят е представил доказателства, че е подал заявление за категоризиране на процесния обект на 15.07.2010 г. (т. е. след извършване на проверката от служителите на КЗП), но не и издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изложил е съображения, че търговският обект е заведение за хранене и развлечения, което попада в предметния обхват на чл. 3, ал. 3, т. 3 от ЗТ, поради което подлежи на категоризиране съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗТ. Приел е за неоснователни доводите, че заведението е от вида на посочените в ал. 2 на чл. 50 - павилион с капацитет до 12 места и не се изисква категоризация. В тази връзка е посочил, че обектът е с 48 места, като без значение е, че само 12 са разположени вътре в него, а останалите 36 се намират на открито пред заведението. При това положение е счел, че административният орган правилно е наложил предвидената в закона ограничителна мярка и не са налице основания за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, поради което е достигнал до погрешни правни изводи. Сочи, че търговският обект разполага само с 12 седящи места, а останалите са установени на маси, които се намират извън него и представляват временни подвижни съоръжения, за които е предоставено самостоятелно разрешение от Столична община, район "Младост"; те са преместваеми, с кратък срок за ползването им - 1 месец, който е продължаван неколкократно. С оглед тези доводи счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ЗТ и не е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът правилно е приел, че оспорения административен акт на председателят на КЗП, с който на основание чл. 64б, ал. 2, т. 3, б. "б" от ЗТ е наложил принудителна административна мярка - "временно затваряне на туристически обект" спрямо заведението, стопанисвано от касатора, е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Разпоредбата оправомощава председателят на КЗП в резултат на контрола по ал. 1 от същата правна норма да налага принудителна административна мярка "временно затваряне" на туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3, 4 и 10 от ЗТ в случаите на предоставяне на туристически услуги в некатегоризиран туристически обект по чл. 3, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 10 от ЗТ или в обект, на който не е издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране. Въз основа на данните по делото съдът правилно е счел, че обсъжданото заведение не е категоризирано и не притежава временно удостоверение за открита процедура, както и не попада в изключенията на чл. 50, ал. 2 от ЗТ. Съобразно чл. 50, ал. 2 от ЗТ, не подлежат на категоризиране по този закон заведения за хранене и развлечения, разположени в учебни и лечебни заведения, ведомства и предприятия, предназначени за ползване само от лица, числящи се към тях, както и бюфети, павилиони, каравани, баничарници и мекичарници с капацитет до 12 места за сядане. Съдът вярно е посочил, че стопанисваният от жалбоподателя павилион разполага със седящи места, чиито брой надхвърля установения в закона максимален праг и следователно търговецът е бил длъжен да предприеме мерки за категоризирането му. Доводите в касационната жалба относно временния характер на седящите места на открито са неоснователни и представените в тяхна подкрепа писмени доказателства не налагат различни правни изводи от тези на решаващия съд. Приложените към касационната жалба разрешения за ползване на място за разполагане на подвижни съоръжения пред стационарен търговски обект върху терен общинска собственост легитимират надлежното ползване на терена за срок от 1 месец от търговеца, но не го освобождават от задължението му по чл. 50, ал. 1 от ЗТ. Правилен е изводът на съда, че без значение при преценката на броя седящи места е дали те са разположени вътре в търговския обект или на открито, пред заведението. Отсъствието на исканата от закона задължителна регистрация на обекта, респ. удостоверение за временна регистрация до приключване на процедурата, е основание за налагане на принудителна административна мярка, както правилно е приел съда. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,