Решение № 14024 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2014 г.

Решение № 14024 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2819/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", гр. Велико Търново, подадена чрез неговия пълномощник, против решение № 688 от 27.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1004/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен мълчалив отказ на ректора на висшето учебно заведение да предостави достъп до обществена информация по подадено от Камелия Георгиева Джанабетска заявление вх. № РД-06-1382/27.09.2013 г. и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди, че в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел оспорването за процесуално допустимо. Развива съображения по същество, поддържани и пред първоинстанционния съд за законосъобразност на формирания мълчалив отказ. Иска отмяна на решението и присъждане на направените в съдебното производство разноски. Ответникът Камелия Георгиева Джанабетска не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че Камелия Джанабетска е сезирала ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" със заявление вх. № РД-061382 от 27.09.2013 г., с което е поискала органът да й предостави достъп до информация относно проект "Съвместен мониторинг на риска при извънредни ситуации в трансграничния регион на р. Дунав, за посочен период, който се осъществява по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния - България 2007 - 2013, съфинансирана от Европейски фонд за регионално развитие, по който университетът е партньор. В заявлението е описана точно търсената информация на хартиен носител, като Джанабетска е поискала да се запознае с нея по реда на чл. 26, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ. Тъй като органът нито е предоставил в определения от закона срок поисканата информация, нито мотивирано е отказал да я предостави, заявителката е оспорила пред административния съд мълчалив отказ на ректора на ВТУ с жалба, заведена в деловодството на АС - Велико Търново на 15.11.2014 г. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Заключил е, че жалбоподателката има правен интерес от оспорването. По същество е приел, че атакуваният мълчалив отказ на административния орган е незаконосъобразен, тъй като по заявление за достъп до обществена информация сезирания орган е длъжен да се произнесе с надлежен мотивиран писмен акт, предвид разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Решението е правилно. С разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България законодателят изрично е въвел задължението на държавните органи да предоставят искана от тях информация. Ограничението, което основният закон поставя, е тази информация да представлява законен интерес за търсещото я лице. Законен е всеки интерес, който не попада в обхвата на изключенията, посочени в чл. 41, ал. 2 от Конституцията. Само конституционно определените ограничения са тези, които могат да бъдат основание за непредоставяне на достъп до информация. Всяко физическо и юридическо лице е равноправен участник в обществения живот и това му дава правото да си създава информирано мнение за начина, по който обществото води делата си. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 3 от ЗДОИ субект на правото на достъп до обществена информация е всеки гражданин на страната и всички юридически лица. Никакви други ограничения освен вида на исканата информация законодателят не въвежда. По тези съображения неоснователен е касационният довод, че заявителката Джанабетска няма правен интерес от достъп до търсената информация, тъй като не е страна по сключени във връзка с изпълнението на Програмата договори. Както правилно е приел и решаващият съд, правото да търси достъп до описаната в заявлението информация е конституционно гарантирано право, което не е обвързано с други условия, извън предвидените в Конституцията и ЗДОИ ограничения. Нещо повече, специалният закон предвижда възможност, след изтичане на определен срок, лицето отново да търси достъп до информация от конкретния субект (допълнителна информация или информация във връзка с предходно постановен отказ на административния орган). За задължението на ректора на висшето училище е важно да е задължено по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ лице, което не е спорно по делото, както и исканата информация по своя характер да е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и спрямо нея да не са налице законовите ограничения за предоставянето й. Предвид изложеното се извежда заключението, че задълженият субект по чл. 3, ал. 2, т. 2 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. С оглед характера на регулираните обществени отношения и целта на приложимия материален закон, разпоредбата на чл. 39 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение. Единствената нормативнопризната възможност за процедиране на ректора на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" е да постанови мотивирано решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, като писмено уведоми заявителката за това свое решение. Касаторът е задължен да разгледа заявлението; да прецени дали търсената информация е създадена или се съхранява при него; има ли засегнати интереси на трети лица във връзка със заявената обществена информация и да поиска тяхното съгласие, като го подложи на преценката по чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ. Като не е сторил това, органът е постановил незаконосъобразно мълчалив отказ, който правилно е отменен от административния съд. Неоснователно е възражението на касатора, че съдебното оспорване на Джанабетска е процесуално недопустимо, тъй като е просрочено. Съответен на доказателствата по делото и закона е правният извод на първоинстанционния съд, че жалбата е подадена в сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК и чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ. Съдът обосновано е приел, с подаването на заявлението за достъп до обществена информация на 27.09.2013 г. е започнал да тече 14-дневният срок за произнасяне на сезирания орган, съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, който е изтекъл на 11.10.2013 г. Срокът за оспорване на мълчалив отказ, предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, е едномесечен. Жалбата на Камелия Джанабетска е подадена в рамките на преклузивния срок, видно от приложената товарителница на куриерска служба "Експрес пост куриер" ЕООД № 051663, в която е описано точно съдържанието на изпратената пратка - жалба срещу мълчалив отказ на ректора по заявление вх. № РД-06-1382/27.09.2013 г., както и датата на изпращане - 11.11.2013 г. Предвид изложеното, като е отменил оспорения акт и е върнал преписката на административния орган за произнасяне, съдът е постановил обосновано решение, в съответствие с материалния закон, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд